Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПО СЛЕДИТЕ НА ИСПАНСКИТЕ БАНКОВИ СКАНДАЛИ

Частното банкиране е съмнителен бизнес. В испаноговорящата част на света личните богатства, поверявани на фондовете за управление, често се свързват - справедливо или не - с търговците на наркотици и с големите диктатори. А ако сметките се държат в офшорни финансови центрове, почти навсякъде е възприето схващането, че собственикът им или укрива богатството си, или иска да избегне плащането на данъци.Водещите банки имат право да се притесняват от рисковете, които този бизнес крие за репутацията им. През януари Ригс банк (Riggs Bank) - част от щатската Ригс нешънъл корпорейшън (Riggs National Corporation), призна, че многократно е пропуснала да съобщи за съмнителни операции по сметки, контролирани от бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет и от корумпирани лидери на богатата на петрол Екваториална Гвинея, и пое отговорност за действията си. Няколко месеца преди това, в края на миналата година, Ригс закри частните си банкови операции и бе обявена за продажба, след като плати 41 млн. щ. долара глоби за слабата си система за вътрешен контрол. Тя обаче не беше единствената банка, въвлечена в аферите с парите на генерал Пиночет. Разследваща комисия към американския Сенат установи, че диктаторът е имал възможност да придвижва милиони долари през повече от 125 банкови сметки в Щатите, включително през Ригс, Ситигруп (Citigroup), Бенк ъф Америка (Bank of America), Банко де Чили (Banco de Chile) в САЩ, Еспирито банк (Espirito Bank) в Маями и четири офшорни частни банки. Испанските кредитни институции, които имат широко присъствие в Латинска Америка, също не останаха встрани от скандалите около частното банкиране. Преди три години Емилио Ибара - един от председателите на втората най-голяма испанска банка Банко Билбао Биская Аргентариа (BBVA), и Педро Луис Уриарте - нейният главен изпълнителен директор, подадоха оставки, след като местните регулаторни органи разкриха тайни сметки в Лихтенщайн, Швейцария и остров Джърси, които банката използвала за подкупване на политици в Латинска Америка и за подобряване на пенсионните планове на членовете на директорския й борд. Сред хората, които се възползвали от схемата, били половината от членовете на борда на BBVA, венецуелският президент Уго Чавес и мексикански бизнесмен, който продал банката си на испанската групировка. Съдебният процес срещу Ибара и четирима бивши служители на BBVA, обвинени в злоупотреби, се очаква по-късно през тази година.Междувременно под едноличното управление на Франсиско Гонсалес Банко Билбао реорганизира частното си банкиране. Офшорните й центрове на остров Джърси, на Каймановите острови и в Гибралтар бяха закрити. Целта е да се намали рискът за репутацията ни и политическия натиск, обяснява директорът на международния отдел за частно банкиране Мануел Галатас. Оттогава BBVA концентрира офшорния си бизнес в Маями и Цюрих, където днес се управляват парите на близо 7000 международни клиенти, повечето от които от Латинска Америка.Конкуренцията обаче е жестока. Неотдавна Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) отмъкна петима от нейните мениджъри в Цюрих, за да изградят клиентската й база в Испания и Латинска Америка. Частното банкиране в Европа е в застой - смята Галатас - и швейцарските банки се натискат да работят в Азия и Латинска Америка. Дават се допълнителни премии за мениджъри, които говорят испански и разбират както испанската, така и латиноамериканската култура.Друг проблем, с който Галатас трябва да се справя, е дезертьорството на много испански клиенти, недоволни от начина, по който неговата банка се грижи за интересите им. Банко Билбао се съгласи да възмезди някои от тях заради практиката на т. нар. чърнинг (от англ. churning), която щатската Комисия по ценни книжа и фондови борси дефинира като прекомерно купуване и продаване на акции от страна на брокер по клиентска сметка с цел вземане на комисиони.Прекалените ротации в даден портфейл с цел натрупване на комисиони от ненужни транзакции, които не облагодетелстват клиента, а само носят солидна такса в полза на банката, са неморална, забранена от законите за търговия с ценни книжа, но за съжаление често срещана практика, потвърждава и Хосе Луис Фернандес - професор по бизнес етика в мадридски университет.Франсиско де Асис Сумарага - пенсиониран служител на Дау кемикъл (Dow Chemical) и бивш клиент на BBVA, търси компенсации от банката за това, че тя, по думите му, е нарушавала споразумението помежду им и е допуснала лошо и неетично управление на сметките му в Цюрих. Сумарага твърди, че между 1999 и 2003 г. Банко Билбао е използвала парите му, за да купува и продава акции в една и съща компания няколко пъти за кратки периоди от време - обикновено по два месеца. Според клиента единствената логика, по която били извършвани покупките и продажбите, била, че трябва да носят тлъсти търговски такси на банката.Макар че отрича да е допускала нарушения, през март 2004 г. испанската банка възстанови на Франсиско Сумарага 17 000 евро заради комисиони във връзка с прекомерно активната търговия, платени през 2003 година. Клиентът все още търси компенсация за загубите, които според него се получили в резултат от явното незачитане от страна на банката на неговото инвестиционно споразумение, според което в акции можел да инвестира до 40% от портфейла му. Сумарага твърди, че е запознат със случай, при който други двама бивши клиенти на BBVA са получили стотици хиляди евро като компенсация за лошото управление на портфейлите им от цюрихския офис на испанската банка. В момента банката преговаря с някогашния си клиент. Преразглеждаме сметките му и ако сме сбъркали някъде, той ще бъде обезщетен, категоричен е Мануел Галатас. Освен това банката вече разполага с по-добри алармени системи, които да предупреждават кога мениджърите превишават инвестиционните договорки с клиентите. И все пак Галатас признава, че т. нар. чърнинг не задейства алармите. А би трябвало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във