Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПО-ДОБРЕ ЗАМОЖЕН ТРОЙКАДЖИЯ, ОТКОЛКОТО БЕДЕН ОТЛИЧНИК

Българското правителство и Международният валутен фонд затвориха още една страница от близо четиринадесетгодишната история на своите взаимоотношения. На 4 февруари 2004-а бордът на директорите на МВФ реши да отпусне последния транш от 26 млн. специални права на тираж (39 млн. щ. долара) по двегодишното стенд-бай споразумение с България. То бе подписано с кабинета на Симеон Сакскобурготски на 27 февруари 2002-а и по него страната ни е получила общо 214 млн. СПТ (310 млн. щ. долара).В съобщението от Вашингтон изрично се подчертава, че директорите на фонда са приели исканията на българското правителство да му бъдат опростени някои ангажименти, които то е трябвало да изпълни до края на декември 2003 г., но не е успяло да се справи с тях. Става въпрос за обещанието на Министерството на финансите да намали с 30 млн. лв. размера на просрочените задължения на държавните фирми към данъчните власти. Задача, която финансовото ведомство не може да изпълни. Бордът на директорите е приел обясненията на правителството за причините, поради които не бе продаден Булгартабак холдинг, и си е затворил очите пред факта, че управляващите не са сложили лимит за нарастване на заплатите в 60 държавни предприятия, които са на загуба. На 4 февруари тази година първият заместник управляващ директор на Фонда Ан Крюгер е отбелязала в изказването си пред борда, че водената от правителството ни политика на нисък бюджетен дефицит е изключително благоразумна и компенсира големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс (в нея влизат салдата от износа и вноса на стоки и на услуги). Факт е, че за 2003-а България отчита много висок дефицит по текущата сметка - близо 8% от брутния вътрешен продукт, въпреки че в предварителните договорености с МВФ бе заложено дефицитът да е 5.4% от БВП. Положителната реакция на българското правителство обаче е, че се вслуша в съветите на Фонда и компенсира този негативен резултат, като приключи годината без бюджетен дефицит. Нещо повече. Последната информация от Министерството на финансите е, че в края на 2003-а хазната отчита излишък от 937 хил. лева. По този начин, макар и чисто символично финансовият министър Милен Велчев изпълни исканията на вече бившия шеф на мисията на МВФ Джералд Шиф, който при последната си визита в България през ноември 2003-а настоя бюджетът да излезе на плюс. Тогава Велчев категорично отказа, но сега става ясно, че е решил да се съобрази с препоръката на Шиф. Пред борда на директорите на МВФ Ан Крюгер е обърнала внимание и на бързото увеличаване на обема на кредитите, които българските банки отпускат на частните фирми и на гражданите. Тя за пореден път е подчертала, че кредитните институции трябва да се наблюдават много внимателно и е похвалила БНБ, че е засилила контрола върху тях. От средата на 2003-а представителите на МВФ на всички равнища отбелязват, че рязкото нарастване на кредитирането (през 2003-а общият размер на заемите достигна 55% от активите им) може да се отрази негативно на доброто финансово здраве на банките. Особено ако поради различни причини фирмите и гражданите бъдат затруднени да обслужват редовно получените от тях заеми. За да намали тази опасност, в края на януари 2003-а БНБ промени Наредба №9, като задължи банките да провизират изцяло (100%) кредитите, просрочени повече от 90 дни. Дотогава изцяло се провизираха заемите, които не бяха обслужвани повече от 120 дни.Оценката на първия заместник управляващ директор на МВФ Ан Крюгер на решението на БНБ всички заеми у нас да се включат в кредитния регистър (до момента в него влизат задължения на граждани и фирми към банките до 10 хил. лв.) е, че това ще позволи по-стриктен контрол върху кредитирането. Впрочем това изискване на Фонда Централната банка изпълни с решението на управителния си съвет от 5 февруари, с което бе променена наредбата за регистъра. Занапред в него ще се записват всички кредити, независимо от размера им.В края на изказването си пред борда на директорите на МВФ Ан Крюгер е препоръчала на правителството да ускори приватизацията на Булгартабак холдинг и на БТК (на 20 февруари Агенцията за приватизация покани Вива Венчърс да подпише договора за покупка на телекомуникационната компания).При тези констатации може да се каже, че приключването на шестото стенд-бай споразумение с МВФ е оценено от Фонда с шест минус. Прогнозите са, че то ще бъде последното (от този тип) в историята на взаимоотношенията между Фонда и българската държава. Желанието и на двете страни е новото споразумение да бъде предпазно. Преговорите по него ще започнат в края на април или началото на май, когато у нас ще пристигне мисията на МВФ, водена от новия й шеф Ханс Фликеншилд. По предпазното споразумение кабинетът Сакскобургготски отново ще трябва да изпълнява определена програма за икономически реформи, която ще бъде договорена с мисията. Но ще получаваме пари от Фонда само когато има необходимост от тях, а не на точно фиксирани траншове, както бе досега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във