Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПО-ДОБРЕ БЕ ДА ИМАМЕ НОВА, А НЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ЕМИСИЯ НА ДОЛАРОВИ ОБЛИГАЦИИ

ПОСРЕДНИЦИТЕ ПО СДЕЛКАТА НОСЯТ СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТЕмил Хърсев - управляващ съдружник на Хърсев и Ко, пред в. БАНКЕРЪГ-н Хърсев, какво печели българският данъкоплатец от операцията по замяна на брейди книжа с нови облигации?- Очевидно е, че от нея печели българският бюджет. Какво ще спечели българският данъкоплатец, ако въобще спечели, ще видим, когато бъде изготвен бюджетът за 2003 година. В момента данъкоплатецът нищо не печели.Точно сега ли беше времето да се прави нова замяна на брейди облигации, и то за 800 млн. щ. долара?- Тази сума не е кой знае колко голяма. Дори се учудвам, че замяната е само до 800 млн. щ. долара, при положение че имаме много повече брейди книжа (бел. ред. - в момента общата им номинална стойност е 3417 млн. щ. долара). Вероятно оценката за това, каква трябва да е предложената сума на новата емисия се базира на проучванията, които се правят от световните инвестиционни компании. Колкото до подходящия момент, това е въпрос на следене на пазара и на преценка кога той има готовност да поеме нови облигации от екзотични емитенти, какъвто все още е България. Предполага се, че световните инвестиционни банки, с които правителството на България се е консултирало, са наясно с този въпрос.Не разменяме ли кон за кокошка, като пускаме нови облигации с лихва от 8.25% за сметка на брейди книжа, по които плащаме около 4% годишно?- Трябва да се прави разлика между плаващата и фиксираната лихва. В момента лихвите на световните пазари са най-ниските от 40-50 години насам. Един фиксиран процент, който остава неизменен през целия живот на облигацията, визира не период от следващите два месеца, в които вероятно ще преобладават същите ниски лихвени нива, а един период от 10-20 години. Никой не може да очаква, че 20 години лихвите ще са на сегашното ниско ниво. Това означава крах на световната икономика. Според данните, изнесени в информационния меморандум за сделката по замяната на брейди книжата, се очаква средното ниво на ЛИБОР-а през следващите 10-15 години да е около 7 процента. Като сложим и надбавката за риск, която в момента е около 3%, защото България не е САЩ и има значително по-висок риск, стигаме до теоретична лихва за български облигации от около 10 процента. Фактът, че правителството ще емитира книжа на 8.25%, означава, че го прави на много добро ниво. Имайте предвид, че в края на 2001 г. аржентински ценни книжа са се продавали при доходност до 20-30 процента.Нали не планираме да изпаднем в положението, в което е Аржентина!- Точно, за да не стигнем дотам, трябва да си преструктурираме дълга и да го управляваме правилно. В противен случай може да опознаем тези лихвени нива от 20-30 процента.Но когато емитираме облигации с по-високи лихви, натоварваме директно бюджета - поне през тази и следващата година?- Разходът за лихви е само един от компонентите на разхода по брейди книжата. Но много колеги, вероятно по чисто политически съображения, пропускат да отбележат, че по тези облигации се погасяват и главници. Ако прибавим и тях, не е трудно да се сметне, че обслужването на брейди книжата струва много по-скъпо от новите облигации.Искам да отбележа още един детайл. Колкото по-ниско падат лихвените равнища, толкова по-висока става цената на тридесетгодишните американски съкровищни бонове с нулев купон, които са обезпечение по брейди книжата (бел.ред. - става дума за облигациите с отстъпка - DISC's). Едно време, когато е сключвана сделката с Лондонския клуб (бел. ред. - юли 1994 г.), който замени външните ни задължения към частни кредитори с брейди облигации, цената на обезпечението по тях е смятана при лихви, които са много по-високи от сегашните. С падането им тридесетгодишните американски съкровищни бонове автоматично поскъпват. Това увеличава изгодата от сделката по замяната на брейдитата, тъй като при сегашните ниски лихви обезпечението по тези книжа може да се продаде по-скъпо. Ако чакаме лихвите да се покачат и тогава да сключим сделката по замяната, няма да можем да продадем обезпечението изгодно, пък и лихвата, по която ще емитираме новите облигации, ще е по-висока от сегашните 8.25 процента.Това показват не само изчисленията на Министерството на финансите, но и сметките на неговите консултанти (бел. ред. - Джей Пи Морган и Шрьодер Саломон,Смит,Барни), които са едни от авторитетите във финансовия свят. Това не са институции, които си позволят да се подписват под всякакви измислени изчисления.Точно Джей Пи Морган се подписа под договори, с които осигури финансиране на енергийната компания Енрон, която фалира заради измислени изчисления?- Вярно е, че тази американска банка е отпуснала финансиране за Енрон, но когато го е правила, изчисленията й са били верни според счетоводните данни, които е получила. Там проблемът не е, че сметките на Джей Пи Морган са били грешни, а че информацията, върху която са били базирани те, е била съзнателно подправена. Естествено, ако данните са изфабрикувани и най-великият сметач би изчислил, че една сделка е успешна. А когато се окаже, че клиентът не е имал 4 млрд. щ. долара печалба, а 1 млрд. щ. долара загуба, разбира се, че калкулацията ще е погрешна.(Бел.ред. - любопитно тогава къде ли е гледал банковият надзор в САЩ? Защото в момента дори и в България това е трудно да се случи.)Няма ли опасност и в случая с България накрая да се окаже, че сметката е правена на базата на погрешна информация?- Данните не са взети от счетоводството на която и да било компания, а от пазара, където информацията няма как да бъде изкривена. Тя не е субективна измислица на някого си и на неговия одитор, а произтича от всички онези хиляди сделки за трилиони долари, които ежедневно се извършват на международните пазари.А какво ще стане, ако прогнозата за покачване на лихвите не се сбъдне и те за дълъг период от време останат 3-4 процента?- Това едва ли е възможно. Оставането на лихвите на сегашните нива би означавало, че световната икономика преживява безкрайно дълбока рецесия. А подобно нещо не е логично да се очаква.Не беше ли по-добре правителството да пусне нова емисия облигации, вместо да допълва тази, която бе издадена през март 2002 година?- Честно казано, щеше да бъде по-добре. Но когато се вземат решения по дълговите въпроси, най-добре е правителството да слуша консултантите си. Те познават пазара и знаят какво и кога да се направи. На тях това им е работата и те носят отговорност за грешките си.Каква отговорност?- Как каква? Нали ги съдят непрекъснато, когато направят грешка в сметките си. Изглежда ми много трудно българската държава да осъди американска инвестиционна банка за сгрешени сметки, и то по законодателството на Ню Йорк. Нали то важи при сключването на консултантския договор?- Хич не е толкова трудно. Има доста случаи на осъдени инвестиционни компании за това, че са причинили щета, независимо дали това е съзнателно или не. Както в момента в САЩ съдят одитори, така съдят и инвестиционни посредници за това, че с дейността си са причинили щета на някого. Това са граждански правоотношения, но у нас предпочитат да ги развяват по наказателен ред, което е смехотворно. Така или иначе, такава отговорност носи всеки инвестиционен посредник. Това е причината те да се застраховат срещу риска гражданска отговорност. Та като ги осъдят - да плати застрахователят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във