Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПО 600 ЛЕВА МЕСЕЧНО ВЗЕМАТ БАНКОВИТЕ ЧИНОВНИЦИ

СЛУЖБАТА В БАНКА НЕ НОСИ БОГАТСТВОШестстотин лева месечен доход са добри пари на общия фон на недоимъка, който цари в България. Толкова е средната работна заплата в банковия сектор от началото на 2002 г. до края на септември. А само за деветия месец от годината тя е била 626 лева - две цяло и четири пъти по-висока от средното месечно възнаграждение за страната. Но спрямо миналата година, когато заплатите в този сектор бяха средно 715 лв., сегашното намаление е с близо 14 процента.Очевидно през тази година повечето банки са свили кесиите, тъй като в сравнение с 2001-ва размерът на средната заплата в сектора е намалял с около 115 лева. Вярно е, че тепърва ще бъдат обобщени данните за периода октомври, ноември и декември, когато в много от банките се раздават премии. Но дори и тогава в портфейлите на служителите им едва ли ще влязат кой знае колко повече пари, отколкото през 2001-ва. Мнозина биха казали: обслужването, което банките предлагат на своите клиенти, не е с европейско качество, така че не е изненадващо, че служителите им не получават европейски заплати. В подкрепа на тази теза е и фактът, че в повечето кредитни институции все още властва синдромът на чиновника феодал, за когото клиентът е един досадник, нарушаващ душевния му мир. А размотаването от служител на служител и от гише на гише, и то при елементарни операции, все още е част от екстрите за клиенти в някои банки. На този фон средното месечно възнаграждение от 600 лв. не е чак толкова зле.И нашите банки не правят изключение от общото правило:висшият мениджмънт да е възнаграден много по-добре от служителите. Това е напълно нормално, особено ако банката е на печалба. А в края на септември от двадесет и девет кредитни институции само четири отчитат загуба.В повечето от банките - най-вече в онези, управлявани от чужденци, месечните възнаграждения на мениджърите достигат петцифрени суми в евро или в долари. Към тях се прибавят екстрите като служебен автомобил, бензин за него, шофьор, лична секретарка, апартамент, застраховки - все неща, за които плаща банката. И списъкът не свършва дотук. В повечето кредитни институции се изплащат премиални, които са обвързани с изпълнението на показателите, заложени в бюджета й за годината. Тези бюджети се гласуват през ноември или декември на предходната година и се отчитат два-три месеца след като финансовата година е отминала. В ОББ например общата сума на премиалните се определя от съвета на директорите, в който участват Теодорос Карадзас - управител на Национална банка на Гърция (собственик на 89.9% от акциите на обединената банка), от подуправителя на НБГ Апостолос Тамвакакис и Сали Уорън - представител на ЕБВР, която е собственик на 10% от акциите на ОББ. Освен тях при формирането на премиалните думата имат и изпълнителните директори Стилиян Вътев, Радка Тончева и Христос Кацанис, както и останалите членове на директорския борд Александрос Туркулиас, Георгиус Аронис и Агис Леопулос. След като съветът на директорите одобри общия размер на премиалните, изпълнителните директори разпределят сумата по отделните звена на банката в зависимост от приноса им за постигнатата печалба.С най-високо възнаграждениев края на септември 2002 г. могат да се похвалят служителите на софийския клон на Ситибанк. Средната работна заплата за месеца там е около 4300 лева. А за деветте месеца на 2002 г. тя е над 3500 лева.Работещите в ХФБ България пък са взели през септември средно по около 2900 лв., а през останалата част от годината заплатата им е била средно по 1836 лв. месечно. Институцията е собственост на Банк Аустрия, която през октомври закупи БИОХИМ за 82.5 млн. евро. Предвидено е до края на годината двете банки - ХФБ България и БИОХИМ, да се слеят. Интересно е обаче как ще се приравнят възнагражденията в двете институции. Както вече бе посочено, в ХФБ България заплатата през септември надхвърли 2900 лв., докато в БИОХИМ тя е около 560 лева. Любопитно е дали някои служители с идентичен статут в БИОХИМ ще достигнат заплатите на колегите си, работещи в ХФБ България, или техните възнаграждения ще се върнат назад, за да има поне частична компенсация за биохимци.В 11 от 29-те банки и 6-те клона на чуждестранни кредитни институции у нас през септември средната работна заплата е била четирицифрено число. Служителите на Българо-американска кредитна банка са получили близо по 2500 лв., а тези в клоновете на ИНГ Банк и на Зираат Банкасъ - по повече от 2000 лева. Около 1300 лв. пък е средната заплата за септември в БНП-Париба, Демирбанк (България) и в Корпоративна банка.Данните за заплатите в отделните кредитни институции показват, че продажбата на една банка на стратегически чуждестранен инвеститор не води автоматично до нарастване на месечното възнаграждение. В БУЛБАНК средният размер на възнаграждението през 2002 не се е увеличил в сравнение с 2000 г., когато банката все още не бе продадена на УниКредито Италиано.Шефовете на Банка ДСК също са свили кесиите в очакване тя да бъде продадена на чуждестранен инвеститор. През септември средната заплата на служителите в банката е била 504 лева. А за деветте месеца на годината средният й размер е още по-нисък - 403 лева. При това от септември миналата година до септември 2002-ра спестовната институция е намалила персонала си с около 400 човека. Въпреки това и в момента за нея работят сериозен брой служители - 5199 души. Но както се казва, количествените натрупвания невинаги водят до сериозни качествени изменения. Така че Банка ДСК тепърва ще редуцира сериозно персонала си, а що се отнася до заплатите - размерът им ще зависи от това, дали новият й собственик ще е доволен от финансовите й резултати. Служителите на спестовната банка не са единствените, чието възнаграждение варира около тези цифри. Има частни банки, в които средната заплата за септември е много по-ниска. Например в Международна банка за търговия и развитие тя е 423 лв., а в ТЕКСИМБАНК и в ПроКредит Банк не надхвърля и 400 лв. (виж таблицата).Логично е при по-добра печалба тези възнаграждения да стават все по-голяма рядкост, но пък конюнктурата на пазара като цяло не предлага кой знае какви възможности за това. Така че конкуренцията при привличането на качествени кадри все повече ще се засилва. Заедно с нея ще растат и заплатите в кредитните институции. Разбира се, не е изключено за целите на данъчната отчетност официалните заплати дълго време да запазят ниското си равнище и част от възнагражденията да се плащат по друг начин - например под формата на договор за консултантски услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във