Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЛЯЧКАТА НА БУТИЦИТЕ

Докато през последните десет години големите банки на Австралия похарчиха 10 млрд. австрал. долара (6 млрд. щ. долара), за да купят най-големите местни фондови мениджъри, никой не предполагаше, че плановете им за големи печалби ще бъдат осуетени от група новопоявили се бизнесмени. Инвеститорите настояваха за обичайното снижение на разходите и за изгодите от интеграцията и приемаха като безспорен факта, че управлението на активи е бързоразрастваща се и привлекателна дейност. Тази област наистина е златна мина. Най-сладката част от бизнеса са пенсионните схеми, защото по закон 9% от заплатите на работниците трябва да отиват в пенсионни фондове. Едрите покупки на водещите три австралийски банки - Комънуелт бенк (Commonwealth Bank), Уестпак бенкинг корпорейшън (Westpac Banking Corporation) и Нешънъл Оустрилиа бенк (National Australia Bank), обаче не осигуриха очакваната мощна хватка върху местната пенсионна индустрия, оценявана на 693 млрд. австрал. долара. Другият голям кредитор в Австралия Ей Ен Зет (ANZ) също се бореше, за да реализира ръст на бизнеса от дяловото си участие си във фондовия мениджър Ай Ен Джи Оустрилиа (ING Australia). Вместо да внимават за местата си на трапезата, главните изпълнителни директори на банките наблюдаваха как бивши техни колеги създават конкурентни бутикови структури за управление на активи, а те през последните пет години привлякоха близо 100 млрд. австрал. долара. По данни на фирмата за анализ Рейнмаркет информейшън (Rainmarket Information) през идните седем години тези нови институции имат потенциал да поемат контрола върху половината от всички пари, инвестирани в австралийски фондове за ценни книжа, ако успеят да съхранят досегашния си ръст. Преди пет години бутиците управляваха едва 2% от средствата, вложени в тези фондове. След това обаче те мощно дръпнаха напред, защото реализираха по-високи доходи от конкурентите си. Мърсър инвестмънт кънсалтинг (Mercer Investment Consulting) - консултант на пенсионни фондове, пресмята, че през последните пет години (до 31 март 2005-а) бутиците са постигали по 1.2% по-високи годишни печалби от един средностатистически фонд, инвестиращ в ценни книжа. Управителите на тези нови фирми - в по-голямата си част бивши водещи фондови мениджъри на големи компании, по правило поддържат инвестираните във всеки фонд средства под 10 млрд. австрал. долара, така че по закон могат да търгуват, без да оповестяват сделките си на други инвеститори. Мнозина пък поемат по-висок инвестиционен риск от конкурентите си, като поддържат по-големи позиции в ценни книжа на по-малък брой компании. Обратно, големите институционални фондове предпочитат да копират пазара като цяло вместо да стоят настрани от тълпата. Те следват тази тактика по инерция, защото в миналото инвеститорите бързо изтегляха парите си от едри сделки, които не се оказваха достатъчно доходни - практика, която не е по вкуса на големите банки. Бутиците имат по около осем души персонал, който акцентира върху инвестициите и съответно снижава до минимум административните разходи. Крайният резултат пък е направо чудесен и е напълно достатъчен като стимул за банковите специалисти да напускат работа и да започват собствен бизнес. Например бутик, който управлява 4 млрд. австрал долара и начислява комисиона от 0.4% върху тези средства, може да реализира 16 млн. австрал. долара годишни приходи. След изплащането на около 2 млн. австрал. долара заплати и още 1 млн. австрал. долара като допълнителни стимули акционерите - обикновено четири-пет души, могат да си поделят останалите 13 млн. австрал. долара. Въпреки успеха на бутиците и големите банки на Австралия се справят добре - водещите четири контролират 42% от всички средства на дребни вложители, сочат данни на фирмата за анализ Плен фор лайф (Plan for Life). Комънуелт бенк е най-едрият паричен мениджър благодарение на купения от нея фонд Колониъл (Colonial) през 2000 година. През второто полугодие на 2004 г. управлението на активи е донесло 10% от чистата й печалба, а към 31 март тази година тя е управлявала 53.9 млрд. австрал. долара. Въпреки това големите австралийски кредитори са принудени да променят стратегията, за да се справят с новите конкуренти. Някои създават алианси с бутиците, като им предлагат мощните си мрежи, чрез които да продават продуктите им на дребни инвеститори. Най-агресивна в тази насока отново е Комънуелт бенк. През май тази година тя купи 30% дял в създадения преди три години бутик 452 кепитъл (452 Capital) от един от основателите му - Уоруик Нийгъс. Цената на сделката не бе оповестена публично, но анализатори от бранша оценяват цялата компания 452 кепитъл на 100 млн. австрал. долара. Това е стара, но изпитана стратегия - ако не можеш да победиш съперника, просто го купи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във