Банкеръ Weekly

IT джаджи

Плащаме с пръстен и ключ за кола

S 250 66f9c028 6c02 41ac bce8 cb77e29be297

Заглавието не бива да подвежда. Не става дума за пръстен от благороден материал, който да заменим за стока или услуга. А за IT-пръстен, който заменя банковата карта при плащания и може да бъде използван вечно. Но при определен лимит на сметката.

"В последните няколко години навлизането на плащането по мобилни и дигитални канали се увеличава с десетки проценти средногодишно." Това обясни преди дни пpeдceдaтeлят на Асоциацията на банките в България и глaвен изпълнитeлeн диpeĸтop нa OББ Πeтъp Aндpoнoв.

До края на 2019-а в България се очаква да навлязат и нови технологични продукти в банкирането - например пръстен за безконтактно разплащане, подобен на безконтактните банкови карти. При използването  му  плащането до определена сума няма да изисква ПИН код.

На Запад се наричат wearable payments technology, а ние тук ги наричаме аксесоари за безконтактно плащане. На жаргон - разплащателна джаджа. Това са гривни, ключодържатели и теоретично всякакви други аксесоари, в които може да бъде вградена микробезконтактна карта, която е "вързана" към сметката на основната ни дебитна или кредитна карта. Така можем да плащаме с един-единствен лесен жест и да избегнем досадното ровене из портмонета, чанти и джобове.

Модерните аксесоари за безконтактно разплащане изглеждат страхотно и работят чудесно.

Според прогноза на ABI Research до 2021 г. уредите, които могат да се носят, ще надхвърлят над 500 млн., а анализаторите смятат, че 20% от тези продукти ще бъдат оборудвани с функция за плащане, включително и за достъп до градски транспорт или контрол на достъпа - не само до бизнес сгради, но и до събития, концерти, спортни мероприятия.

Първоначално свикнахме да плащаме с безконтактните си карти Visa сутрешното кафе, като по този начин избягваме опашките, въвеждането на ПИН и излишното губене на време, и това беше една голяма иновация. Сега обаче технологиите за безконтактно плащане могат да бъдат интегрирани във всякакви по размер предмети: гривни, ключодържатели, чипове в дрехите - подобно на картите за лифт, които скиорите поставят в джоба на екипировката си.

Новата вълна навлиза до известна степен и в модата, защото трансформира картовите плащания в друга форма на физически елемент: джаджа или аксесоар, които са отделен обект на притежание и могат дори да допълнят и разнообразят всекидневното облекло, докато същевременно представляват безконтактно устройство за разплащане.

Последните години наблюдаваме бум при производството на различни преносими средства за безконтактно разплащане: гривни, калъфи за телефони и ключодържатели, стикери, брошки, вече има и няколко прототипа на стилни безконтактни пръстени.

Данните, които обикновено се съдържат на платежните карти, се пренасят на устройства като смартфон, с който да се плаща на POS терминал в магазина. От близо година такава услуга е налична и в България - мобилното приложение за банкиране на Първа инвестиционна банка позволява плащане чрез функцията за свързаност near field communication (NFC). То работи, като създава виртуално копие на физическата платежна карта, което се съдържа в приложението, и използва безконтактни POS терминали, за да авторизира платежната транзакция. По-вълнуващото е, че до няколко години подобни транзакции ще могат да се изпълняват и от други смарт предмети с NFC функция, като например фитнес гривна, пръстен или дори електронния "ключ" за колата. Именно възможността за взаимната заменяемост на различни продукти, които да имат и платежна функция, е основният плюс на безконтактната технология.

В разработването на такива продукти са насочени усилията и на двата основни платежни оператора - Visa и Mastercard.  И докато Mastercard заедно с холандската технологична компания NXP обявиха още през 2015 г. сътрудничество за разработване и внедряване на платежни инструменти, Visa направи това с IBM. Освен безкартови разплащания операторите ще се стремят да създадат набор от устройства, с които не само да се плаща на ПОС, но и директно да се извършват поръчки през интернет. Подобна технология например са dash бутоните на Amazon. Те представляват физически копчета с големината на звънец за врата, които са свързани с домашния wi-fi, и когато се натиснат, изпращат поръчка за определен продукт и автоматично начисляват плащане.
Криптирането на информацията е подобно, каквото е и при плащането с карта, така че продавачът не получава повече данни, отколкото му са нужни, и не може да злоупотреби с клиентската сметка. Всъщност до известна степен безкартовите плащания са по-безопасни, тъй като при тях няма шанс някой да заснеме номера на картата или да я скимира, тъй като тя физически не съществува. Традиционните пароли и форми за автентикация ще се заменят от биометрични данни като пръстов отпечатък. Въпреки това е възможно, ако устройството за плащане бъде загубено или откраднато, то да бъде използвано, тъй като при него може да не се изисква въвеждане на код, особено за суми под 25 лева. В този случай сигурността е на нивото на банкнотите, които също могат да бъдат изхарчени от друг, ако бъдат загубени.
За да може да се плаща безкартово обаче, е много важно да има къде да става това. Към края на 2016 г. в България има над 100 000 ПОС терминала, като над една трета от тях са безконтактни, т.е  позволяват плащане с NFC устройства без карти. Според картовите оператори всички нови ПОС терминали, които се доставят на търговците, са безконтактни. Освен това в началото на този месец пък СИБАНК стана първата българска банка, която започна да инсталира безконтактни банкомати, които работят с карти или NFC устройства на клиенти на всички банки.

Погледът върху състоянието на дигиталната трансформация в банковия сектор е част от мащабния доклад на Fujitsu Global Digital Transformation Survey Report 2018, който анализира тенденциите при дигиталната трансформация и влиянието на технологиите в различни сфери на обществения живот, за да предложи стратегии и сценарии за тяхното развитие. 

Според анализа  няколко са отличаващите се тенденции в сектора: освен  че финансовата индустрия е най-активна при преминаването към дигитални технологии, като около 90% от компаниите за финансови услуги, участвали в проучването, вече са започнали дигитални трансформации и при около 30% от проектите в тези компании вече има постигнати резултати, все по-ясна е тенденцията за навлизане в сектора на банковите услуги на компании от други сектори на икономиката - от технологични стартъпи и търговци на дребно до телекомуникационни компании. Всички те създават услуги, които досега са предлагани от банките  с цел да осигурят по-висока стойност за клиентите си. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във