Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЕТЪР ЖОТЕВ ЗАЛОЖИ НА БАНКИТЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЪСТ И ЗАГУБИ

Разривът между банките и фирмите не е порок на Валутния борд. През последните три години банкерите постоянно бяха призовавани да кредитират по-активно, но условията за отпускане на заеми категорично не им позволяват това. Нито пък представените им насреща преобладаващо слаби проекти. Да не споменаваме за неизживяния от банковото съсловие стрес от големите фалити през 1996-а и факта, че виновниците (длъжниците) се разминаха с Темида. И тъй като, според управляващите, банковите мениджъри са плахи и нерешителни, в началото на годината вицепремиерът Жотев заяви, че картината коренно ще се промени, след като чуждестранните капитали поемат контрола върху най-големите банки в България. Тогава те щели да започнат да кредитират много по-агресивно. Той дори прогнозира, че именно банките ще финансират ръст от 10% в българската икономика. От всички медии единствено в.БАНКЕРЪ обяви, че подобни надежди могат да се окажат

опасна илюзия

Едва през октомври 2000 г. банковите мениджъри с цифри и факти доказаха, че разривът между финансовия и реалния сектор е следствие от икономическите реалности и че кредитните институции няма как да финансират икономически ръст.


Мнението на постоянния представител на МВФ у нас Питър Стела, изразено през тази седмица, е още по-категорично!


Не е реалистично да се мисли, че през следващите няколко години банките ще могат да подсигурят с кредити икономическия ръст, необходим за България. Това финансиране може да дойде единствено от капиталовите пазари.


Главният изпълнителен директор на Интернешънъл Комършъл Банк Стивън Щраус смята, че финансовите ресурси, необходими за развитието на една икономика, трябва да се мобилизират не толкова чрез кредити, колкото с издаването на общински, корпоративни и ипотечни облигации и чрез емитирането на акции. Мнението му логично се споделя от Милен Велчев - вицепрезидент на отдела Глобални капиталови пазари на една от най-могъщите инвестиционни банки в света Мерил Линч.


Банките не могат да осигуряват цялото финансиране за ръста на икономиката. Необходимите средства трябва да бъдат привлечени от капиталовите пазари - категоричен е Велчев.


Теоретически

позицията на тримата банкери е вярна

но тя едва ли може да бъде реализирана в страна, в коя доверието на населението в банковия сектор и нивото на корпоративната финансова култура е почти на първобитно равнище. За съжаление Икономическият форум за Югоизточна Европа през седмицата показа, че не само България, но и Румъния са точно такива държави. Изнесените от някои банкери числа обрисуваха една доста тъжна картина. Анализът на разплащанията в България показва, че хората не разчитат на услугите на банките. В европейските страни плащанията в брой са пет пъти по-малко в сравнение с безналичните плащания. В Гърция, Турция, Полша и Унгария това съотношение е 40%, а в България и Румъния кешовите плащания са около два пъти повече от разплащанията по банков път. Очевидно е, че в тези икономики хората обичат да боравят с налични пари, коментира Питър Стела.


Главният изпълнителен директор на ОББ Стилян Вътев пък заяви, че българските предприятия, които разполагат с огромни суми пари - това са монополите в енергетиката, телекомуникациите, железниците и газоразпределението, не използват банките като финансови посредници.


Тези предприятия не предоставят на кредитните институции своите средства за управление. Вместо да ползват клоновата мрежа на банките за събиране на приходите, те изграждат паралелни структури, чието поддържане изисква доста допълнителни разходи. Крайният резултат от тази политика са огромни загуби за тези предприятия и значителни пропуснати ползи за банките, смята Вътев.


Финансовокредитният сектор у нас, а и в Румъния е обездвижен от нежеланието и невъзможността на населението, а и на повечето малки фирми да доверяват парите си на търговските банки. Общият размер на депозитите в двете страни е не повече от 20% от БВП.


Освен това преобладаващата част от влоговете са краткосрочни. А банките работят предимно с привлечени средства и когато техният размер е сравнително малък, не може да се очаква голям ръст в кредитирането и още по-малко в отпускането на дългосрочни заеми. Затова общият размер на отпуснатите кредити в България е около 12% от БВП, а в развитите европейски държави това съотношение достига 100 процента.


През октомври 1999 г. общият размер на заемите за частния сектор в България за пръв път надхвърли обема на банкнотите в обращение. За мен е трудно да си представя подобна ситуация, но тя ясно отразява скромния размер на банковия сектор, коментира Питър Стела. Освен това, според постоянния представител на МВФ у нас,

ситуацията на българския пазар е доста сложна

Фирмите, които ще се развият бързо, няма да са много. Част от приватизираните предприятия вероятно ще отбележат спад в производството си, заради неминуемото преструктуриране в дейността. Други пък съвсем ще изчезнат от пазара. Затова банките трябва да са много предпазливи и да не се поддават на призивите за агресивно поведение при кредитирането.


Богдан Балтазар - председател на директорския борд на една от най-големите румънски банки Банко Романа Пентру Дезволтаре, която през 1998 г. бе купена от Сосиете Женерал смята, че кредитните институции никога повече не трябва да се поддават на

натиска да финансират безогледно

производствения сектор.


Подобна политика е пагубна за икономиката. Румънците платиха доста висока цена - близо 3.5 млрд. щ. долара, за нея, каза Балтазар.


Според шефа на ОББ само фирмите - и то не всички, които са приватизирани по касов път, заслужават внимание от страна на банките. Дружествата, продадени по линия на масовата приватизация и на работническо мениджърската приватизация, още дълги години няма да бъдат приоритет за банките - съобщи Стилиян Вътев. - Тези фирми имат много проблеми - постоянни неразбирателства между акционерите и честата им смяна, липса на дългосрочна стратегия за развитие и не на последно място - лош мениджмънт. Затова, въпреки че много от тези компании се нуждаят от свежи ресурси, банките предпочитат да ги наблюдават отдалече.


Според Вътев

потенциалът за развитието на българската икономика

трябва да се търси в малките и средните предприятия. Те обаче трудно могат да получат подкрепа от банките, тъй като предпочитат да държат парите си извън финансовокредитната система. Над 60% от тези фирми се разплащат в брой, вместо да ползват банковите услуги, и основната причина за това е желанието им да избегнат данъците. Дори и след предприетите мерки за намаляване на данъчното бреме то ще остане непосилно за повечето от малките и средните фирми. Може и да прозвучи еретично, но правителството трябва да помисли за данъчни преференции за този бизнес, смята Стилиян Вътев.


Управляващите обаче са далеч от идеята за каквито и да е преференции по отношение на данъците. Те все още са съсредоточени върху връзването на бюджета, увеличаването на заплатите на държавните чиновници и чак след това на пенсиите. Населението в страната пък е твърде бедно, за да може да си позволи да купува облигации и акции или да увеличи спестяванията си в банките. Така, единствената възможност за стимулиране на икономическия растеж си остава привличането на големи чуждестранни инвестиции. Те обаче няма да дойдат в държава, чиято администрация с готовност оказва услуги само на себе си и където корупцията така е завладяла всички структури, че почти никой няма сили да се пребори с нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във