Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЕТЪР ЖОТЕВ ХАРИЗА 316 МЛН. ЛЕВА НА КУПУВАЧИТЕ НА БУЛБАНК?

Приватизацията на БУЛБАНК ще следва като мрачна сянка сегашния вицепремиер Петър Жотев дори и в предстоящата му кариера на депутат. Жотев получи лидерско място в сините листи за заслугите си към правителството на Иван Костов, но сделката за продажбата на най-голямата българска кредитна институция едва ли може да бъде записана като червена точка за вицепремиера. Безспорно оглавяваната от него Банкова консолидационна компания продаде БУЛБАНК на стратегически инвеститори - УниКредито Италиано и Алианц, но цената от 360 млн. евро, която те платиха, бе определена като неоправдано ниска още преди сделката да бъде подписана.
Новите собственици на БУЛБАНК вече прибраха от кредитната институция дивидент от 183 млн. лв. (94 млн. евро). Той им бе заплатен от печалбата на банката за 2000 г., въпреки че УниКредито и Алианц придобиха реално 98% от акциите й едва през ноември миналата година. Но това не е единственият бонус, който вицепремиерът е дал на УниКредито и на Алианц.
В края на март 2001 г. БУЛБАНК изненадващо отчете огромна текуща печалба от 122 млн. лева. Резултатът е направо втрещяващ, като се има предвид, че към края на февруари за цялата банкова система тя бе около 29 млн. лева. А през март БУЛБАНК нито е продавала някакво значимо дялово участие, нито е правила главозамайващ финансов удар на международните пазари. Тогава откъде идват огромните й приходи за този месец? По-внимателното вглеждане в отчета за приходите и разходите й показва, че точно през този период тя е освободила значителни по размер провизии - около 130 млн. лв., и ги е включила (бел. ред. - финансовият термин е реинтегрирала) в текущия си финансов резултат.
Логично възниква въпросът какво толкова е провизирала най-голямата ни кредитна институция, която от години е известна с консервативната си политика, не допуска извършването на високорискови операции на международните пазари и се отличава с един от най-редовно обслужваните кредитни портфейли? Отговор дава Наредба N9 на БНБ, която определя какви провизии трябва да се заделят, по кои банкови вземания и при какви условия те трябва да се освобождават.
Действащата от 31 май 1993 г. до края на август 1997 г. наредба (чл.9, ал.2, т.1 и 2) изискваше банките да заделят провизии по всичките си валутни наличности на каса и по сметки, както и по валутните ценни книжа (това се отнасяше най-вече за облигациите по ЗУНК). Размерът на тази финансова застраховка не можеше да е по-малък от 20% (чл.13, ал.1, т.1 от наредбата) от номиналната стойност на посочените активи. И тъй като БУЛБАНК разполагаше с огромно количество валута на каса и валутни облигации по ЗУНК, обемът на заделените провизии бе значителен.
С приемането на новата Наредба N9 през август 1997 г. БНБ даде възможност на банките да запазят натрупаните провизии по валутни наличности и да се освобождават постепенно от тях. В ал. 2 на параграф 5 на преходните и заключителни разпоредби на новата девятка е записано, че начислените провизии по разликата между отчетната стойност и справедливата стойност на облигациите по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), деноминирани във валута, както и начислените провизии за валутни наличности могат да се реинтегрират в печалбата към момента на реализация на тези облигации, съответно наличности.
През февруари 2001 г. БНБ изпраща до банките писмо, че параграф 5 вече не е в сила и те волю неволю са принудени да освободят начислените върху валутните наличности провизии и да ги включат в текущата си печалба. Същото е направила и БУЛБАНК със своите провизии за 130 млн. лева. Едва ли от погледа на вицепремиера и изпълнителен директор на БКК Петър Жотев е убягнал този скрит потенциал за печалба на БУЛБАНК. По-интересно е обаче дали вицепремиерът е предвидил в цената от 360 млн. евро (704 млн. лв.), която консолидационната компания се съгласи да получи от купувачите на банката УниКредито и Алианц. Изпълнителният директор на БУЛБАНК Луиджи Ловалио и временно изпълняващ длъжността председател на управителния й съвет, заяви на пресконференция на 27 април 2001 г. по повод общото събрание на банката, че УниКредито е знаела за тези провизии и е взела предвид възможността те да бъдат прехвърлени в печалбата на БУЛБАНК.
След като италианските инвеститори са били наясно с този детайл, малко е вероятно Жотев да не е бил запознат с него. Ето защо излиза, че заедно с печалбата за 2000 г. от 183 млн. лв. (94 млн. евро) собствениците на БУЛБАНК са получили от него и допълнителен подарък за 130 млн. лв. (над 66 млн. евро), или общо 316 млн. лв. (160 млн. евро). Въпросната сума е равна на 44% от инвестицията, която УниКредито и Алианц направиха, за да придобият БУЛБАНК. Подобна възвръщаемост може само да преизпълва с щастие двамата купувачи. Защото се оказва, че реалните им разходи по сделката са едва 200 млн. евро. Толкова ли струва БУЛБАНК, или за толкова я спазари Жотев - корифеят на приватизационните сделки?
Засега е рано да се прогнозира дали най-голямата българска банка ще запази натрупаната до края на март 2001 г. печалба, за да я раздаде като дивидент в началото на 2002-а, или ще я намали (бел. ред. - във финансовия жаргон се използва терминът смачкване) чувствително, използвайки освободените от провизии средства, за да финансира развитието на клоновата си мрежа или за да обнови своята информационна система. Какъвто и подход да изберат новите собственици на БУЛБАНК, реинтегрираните в печалбата й 130 млн. лева са безвъзвратно загубени за държавната хазна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във