Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЕТИМА ПРЕВЗЕХА БАНКОВИЯ ВРЪХ

ВЕСТНИК БАНКЕРЪ ВРЪЧИ ЗА ДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ НАГРАДИТЕ СИ ЗА БАНКОВ МЕНИДЖМЪНТПет дни преди Никулден - Деня на банкера, в. БАНКЕРЪ за десети - юбилеен, път връчи своите награди Банкер на годината, с които отличи най-добрите мениджъри във финансовокредитния сектор за 2003-а. През близо единадесетте години на своето съществуване в. БАНКЕРЪ неизменно се опитва да покаже пред читателите си позитивното в банковия мениджмънт. Без, разбира се, да премълчава недостатъците, пропуските и грешките на хората, които управляват милиарди левове. Банално е, но ще напомним, че без успешни мениджъри нито една банка не може да има перспективен бизнес. Затова в. БАНКЕРЪ поставя акцент върху постигнатото именно от висшите мениджъри, като удостоява отличилите се с приза Банкер на годината.Първата си награда за 2003-а в. БАНКЕРЪ даде на изпълнителните директори на БИОХИМ Людмил Гачев и Румен Беремски Двамата успешно се справиха с предизвикателствата, съпътстващи през последната година сливането на БИОХИМ с Хипоферайнсбанк България и с последващото преструктуриране на вече консолидираната банка. Благодарение на екипа, управляван от Беремски и Гачев, докато се извършваха тези сложни за всяка кредитна институция процеси, БИОХИМ разшири пазарните си позиции. В края на септември балансовото й число е 1.1 млрд. лв., а година по-рано то бе 653 млн. лева. За същия период общият размер на отпуснатите от банката кредити се утрои - от 176 млн. на 517 млн. лв., а печалбата й нарасна от 6.4 млн. на 18.7 млн. лева.Гачев и Беремски бяха назначени за изпълнителни директори на кредитната институция, след като през ноември 2002-ра тя бе купена за 82.5 млн. евро от Банк Аустрия. След приключването на приватизационната сделка австрийците обявиха, че ще слеят БИОХИМ, чийто председател на управителния съвет бе Румен Беремски, с банка ХФБ България, мениджър на която бе Людмил Гачев. Въпреки трудностите двамата успяха да създадат добър управленски екип, с което доказаха професионализма си.За четиридесет и осемгодишния Людмил Гачев процесите по преструктуриране на банки не са непознати. Той е възпитаник на школата на Българска външнотърговска банка (както е известно, от 1992-ра тя се казва БУЛБАНК), която даде много мениджъри на българския финансов пазар. Започва работа в банката през 1980 г. - по разпределение, веднага след като завършва международни икономически отношения във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). Назначен е в отдела Валутни проучвания и курсове. През 1987-а е прехвърлен в отдела Кредитни отношения с чужбина и шест години по-късно става негов началник. От 1995 г. пък е назначен за изпълнителен директор на базираната в Мюнхен Байериш-Булгарише Ханделсбанк - смесено дружество, в което външнотърговската ни банка притежаваше 49% от капитала, а германската Байериш Ханделсбанк - 51 процента.Управляваната от Гачев баварско-българска банка откри клон в София през 1996-а - точно когато финансовият ни сектор бе разлюлян от жестока финансова криза. Вложителите бягаха от българските кредитни институции и се насочиха към услугите на чуждестранните им конкуренти на нашия пазар. През 1999-а Байериш Ханделсбанк се сля с Хипо Банк, а родената от този брак структура е втората по-големина банка в Германия - Хипоферайнсбанк. Тя става собственик на мажоритарния акционерен пакет на управляваната от Гачев Байериш-Булгарише Ханделсбанк, която в края на 1999-а е прекръстена на Хипоферайнсбанк (България).През следващите няколко години се случват събития, които трайно свързват мениджърската кариера на Гачев с Банк Аустрия. В началото на 2000 г. тя става собственост на Хипоферайнсбанк. При разпределянето на отговорностите за бизнеса, на австрийците са поверени страните от Източна Европа и всички дъщерни структури на Хипоферайнсбанк и Банк Аустрия в региона. В средата на 2000-а БУЛБАНК, която тогава бе в процедура на приватизация, продаде 49-процентния си дял в българо-германската банка на своя съдружник. Така Хипоферайнсбанк стана едноличен собственик на базираната в Мюнхен кредитна институция, която има клон в София. Германците оценяват по достойнство мениджърските качества на Гачев и го оставят на длъжността изпълнителен директор на Хипоферайнсбанк (България). Но тъй като тя оперира в региона, за който отговаря Банк Аустрия, германците решават, че трябва да прехвърлят собствеността на австрийците. През 2001 г. софийският клон на Хипоферайнсбанк (България) получава банков лиценз, а институцията е прекръстена на ХФБ България. Неин едноличен акционер е Банк Аустрия. Година по-късно точно тя купува БИОХИМ и я слива с българската си структура - банка ХФБ България. В обединената банка Гачев е назначен за изпълнителен директор, а председател на управителния й съвет е Румен БеремскиРоденият през декември 1960 г. Беремски влиза в българския банков сектор през ноември 2001-а, когато е назначен за председател на УС на държавната по това време БИОХИМ. Някои ще нарекат това летящ старт и веднага биха напомнили факта, че Беремски е свързан с юпитата, формирали икономическия екип на премиера Симеон Сакскобургготски. И ще имат основание, но само донякъде.Беремски наистина от онзи кръг хора, които влизат в лондонския Българиън Сити Клуб. Негови членове са финансовият министър Милен Велчев, заместникът му Красимир Катев, министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев и т.н.Шефът на БИОХИМ има магистърска степен по мениджмънт от престижния Харвард бизнес скул. От 1993 г. работи в департамента на ЕБВР за Югоизточна Европа. В средата 2001-ва Беремски напуска банката, за да създаде частен инвестиционен фонд. Но терористичната атака от 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк объркват тези негови намерения. Американските инвеститори, с които Беремски преговаря, замразяват плановете си за вложения в Източна Европа и съсредоточават вниманието си върху своите проблеми в САЩ. Точно по това време Беремски получава предложение да стане председател на УС на БИОХИМ. Милен Велчев и Николай Василев му имат доверие, тъй като го познават лично и са уверени в способностите му на мениджър. Тогава Беремски приема с условието, че ще работи в БИОХИМ до приключването на приватизацията й. Работата му обаче бе добре оценена и от шефовете на Банк Аустрия, която през ноември 2002-ра купи БИОХИМ. По тяхна покана Беремски остана начело на вече частната българска банка. С работата си мениджърският й екип, воден от Беремски и Гачев, успя да завоюва пазари, на които БИОХИМ до момента не бе стъпвала, и да се нареди сред най-добрите кредитни институции в България. Точно за тези успехи двамата бяха удостоени с приза на в. БАНКЕРЪ за 2003-а година.Макар финансовите институции в България да са 302, не са толкова много онези от тях, родени в лоното на частното предприемачество и оцелели цели дванадесет години в бурните води на прехода, привлекли са за свой партньор голям чуждестранен инвеститор и в момента - през 2003-а, предлагат успешно всички видове финансови услуги. За един от създателите на Алианц България Холдинг Димитър Желев може да се каже, че извървя успешно целия този път. В момента дъщерните дружества на холдинга в застраховането и пенсионното осигуряване са сред най-големите на тези пазари.Част от структурата на холдинга е и банка Алианц България. Възникнала е през 1997 г. върху руините на фалиралата Ямболска банка. До 13 октомври 2003-а кредитната институция на Алианц България Холдинг се наричаше България Инвест. Тогава за първи път в седемдесетгодишната си история германският застрахователен гигант позволи името му да бъде дадено на банка, при това от Източна Европа. Така че създадената под председателството на Димитър Желев финансова институция България Инвест от 13 октомври 2003-а вече се нарича Алианц България.За уменията, последователността и спечеленото доверие на партньорите вестник БАНКЕРЪ присъди на Димитър Желев тазгодишния си приз Банкер на годината.Ако девизът на ДЗИ е Рrosperitas securitas (Пазител на благополучието), то под герба на финансовата група (какъвто все още няма) ДЗИ-РОСЕКСИМБАНК спокойно може да бъде изписано: Per aspera ad astra (През стръмнините към звездите). Защото собственикът и мениджърът й Емил Кюлев преодоля доста препятствия, преди да постигне мечтата си - да създаде българска финансова група. Това бе фикс идея, която Кюлев преследва още от зората на демокрацията у нас, когато за пръв път влезе във финансовия бизнес. През изминалите четиринадесет години той бе един от малкото бизнесмени, успяващи да оцелеят след икономическите сътресения, през които перманентно преминава България. И които съумяха не само да запазят бизнеса си, но и да го разширят.През последните четиринадесет години Кюлев участва в създаването на три търговски банки. Толкова му предсказа, че ще управлява пророчицата Ванга - още през 1994-а. Последната - РОСЕКСИМБАНК, е може би най-любимото му бизнес чедо, тъй като в нея Кюлев сам си е господар и единствено от него зависи как тя ще се развива. През 2002-а той стана собственик и на ДЗИ, но едва през тази година изпълни мечтата си. След като в края на ноември 2003-а БНБ разреши на ДЗИ да притежава директно 50.05% от капитала на РОСЕКСИМБАНК, финансовата група ДЗИ-РОСЕКСИМБАНК вече е реален факт. Поради това БАНКЕРЪ присъди на Емил Кюлев наградата си - мениджър на българската финансова група ДЗИ-РОСЕКСИМБАНК.Последната по ред, но не и по значимост награда на в. БАНКЕРЪ взе Райко КарагьозовТой получи приза за цялостен принос в развитието на банковия сектор. Карагьозов е един от хората, за който с пълно основание може да се каже, че е живата история на банковата система у нас. Кореняк софиянец, Карагьозов започва работа в ДСК през 1977 г., където е разпределен, след като завършва висшето си образование във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). Преминал е през всички нива на административната йерархия в спестовната институция. Първо работи като служител на каса в софийския й клон, намиращ се на сегашната ул. Батенберг. След това става служител на гише Информация в клон Жилищно кредитиране. През годините Карагьозов полека-лека се издига в йерархията, а през 1992-а е назначен за заместник-председател на спестовната каса. Остава на тази длъжност до септември 1997 г., когато е освободен по целесъобразност от правителството на Иван Костов. Това е един от тежките периоди в живота на Карагьозов, тъй като уволнението му идва като гръм от ясно небе. Веднага след като напуска ДСК, много хора, които е смятал за приятели, се отдръпват от него.През 1998-а Карагьозов започва работа в Общинска банка, където отговаря за услугите за граждани. Пробивът на банката на пазара на дебитни карти и увеличаването на броя на депозитите на граждани в нея до голяма степен се дължат на продуктите, които Карагьозов разработва и въвежда. Смяната във властта през 2001 г. носи поредна промяна и за банкера. През есента на същата година той е поканен да се върне в спестовната институция (по това време тя вече се казва Банка ДСК) на длъжността изпълнителен директор. Карагьозов приема с ясното съзнание, че отива в банка, която предстои да бъде продадена, след което той може отново да изгуби директорското си място.По тази причина не приех драматично освобождаването ми от длъжността изпълнителен директор, след като унгарската OTP купи Банка ДСК. Бях подготвен за това, твърди Карагьозов.Унгарците предлагат на Карагьозов по-висока заплата, но по-ниска длъжност. Той обаче отказва. Тръгва си от Банка ДСК и приема предложението да стане прокурист в Общинска банка. Негови приятели твърдят, че никога не взема милостиня, независимо колко голяма е тя, цени истинското приятелство, но дори и в негово име не престъпва служебните си задължения. Може да се скара с колега по работа, но никога не отмъщава. И винаги отстоява вижданията си, дори това да му струва работата и заплатата. Тези качества не са често срещани сред банковите мениджъри и служители. А те са необходими, за да се изгради здрава и действаща административна структура, без която една банка трудно може да се наложи на пазара и да бъде печеливша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във