Банкеръ Weekly

абсцеси

Пет милиарда лева, спящи в БНБ, натискат лихвите

БНБ "глобява" банките, които не могат да пласират привлечения ресурс и го оставят да спи в трезорите й.
S 250 02344850 51b7 427b b044 e0fe5c0194dc

Между 3.5 и 5 млрд. лв. "горещи" пари на българските банки спят кротко в БНБ при негативна лихва. Един вид банките биват наказвани, че държат средствата си там, защото те плащат на Централната банка лихвен процент от 0.4 на сто. Това са голяма част от депозитите на фирмите и населението, които пък е можело да се предоставят като кредити. С тях не са закупени и никакви активи и Централната банка се е превърнала в спасителния остров. "Докато този ресурс не се изконсумира, банките ще бъдат в силна конкуренция за привличане на клиенти и това ще задържа лихвите ниски“, казаха специално за "БАНКЕРЪ" водещи банкери.

Става дума не за задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките по закон държат в БНБ и размерът им се изчисляват като 10% от привлечените средства.

Иде реч за "излишна" ликвидност, която е над задължителните минимални резерви и се формира от превеса на депозитите над кредитите. За нея банките не могат да намерят подходящи активи, за да инвестират. Тези "остатъци" банките държат по сметките си в БНБ. Това са същите сметки, в които банките "складират" и минималните си резерви", обясниха търговски банкери.

За

превеса на депозитите над кредитите

официална информация в статистиката на Централната банка не беше намерена.

Правилото, което беше въведено от БНБ и влезе в сила от началото на миналата година, гласи, че за превишението на депозитите над кредитите след приспадане на минималните резерви банките дължат лихва от 0.4% годишно.

Сумата обаче не е статична, тя непрекъснато варира. Тенденцията на постоянно покачване на депозитите на домакинствата прекъсва. През последните месеци

се забелязва намаление на парите

които гражданите пазят като бели пари за черни дни.

Хората започнаха да търсят други места, където да си държат парите - купуват имоти, дялове от взаимни фондове, акции и всякакви други алтернативни инструменти за спестяване. Някои от тях си пълнят партидите в допълнителни доброволни пенсионни фондове, защото те в момента дават доходност от порядъка на 3-6 процента. Още повече че до 10% от годишния доход е необлагаем, ако е инвестиран в пенсионно осигуряване, и още 10% при животозастраховане. Това нямаше как да не обърне тренда, защото десетки пъти по-голямата доходност е съчетана с данъчни стимули.

Депозитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата - бел.ред.) към края на юли са 46.025 млрд. лв., или 47.6% от БВП. Увеличението по този показател е с 5.3% спрямо същия месец на 2016 (5.7% годишно нарастване през юни 2017). Това показва, че темпът на нарастването на този вид привлечени средства започва да намалява, което се наблюдава от април насам.

Ако обемът на депозитите започне да намалява и в същото време кредитният портфейл на домакинствата и на бизнеса расте, този излишък следва да бъде изконсумиран. Най-доброто, което може да се случи, е точно това.

В кредитирането е истината

Да, банките могат да си купят облигации на външните пазари, но и те вече носят изключително ниска доходност. Същевременно те поемат риск, защото ако утре се обърнат лихвите на емитентите, и облигациите автоматично ще носят загуба.

Крайният резултат от войната

за клиенти на кредитния пазар са ниските лихви. Вече промените по ипотечните кредити слизат до нивото на фирмените, които доскоро бяха 3.5-4%, а последните слязоха на нива под 3 процента.

Пазарната логика е такава: няма как лихвите и по депозитите, и по кредитите да стоят дълго време на толкова ниски нива. И то по една проста причина - няма човек по света, който да се радва, че парите му стоят в банка на нулева лихва. Като започнат хората по-масово да изтеглят парите си от банките и да ги инвестират, търсейки по-висока доходност. Тогава ще намалее излишната ликвидност и лихвите ще започнат да растат. Това ще бъде процес не само в България, а и навсякъде по света.

В последното издание "Икономически преглед" на БНБ се прогнозира, че през третото тримесечие на 2017 г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити ще запазят достигнатите нива. Увеличението на привлечените средства в банковата система и високата й ликвидност ще продължат да благоприятстват запазването им на достигнатите равнища, смятат от БНБ.

От друга страна, пазарните очаквания за преустановяване на низходящата тенденция на лихвените проценти в еврозоната вследствие на очаквания процес на нормализиране на лихвената политика на ЕЦБ вероятно ще ограничат по-нататъшното спадане на лихвените проценти у нас. Това означава, че при повишение на лихвите в еврозоната това ще доведе до обръщане на тенденцията на понижаващи лихви и в страната, което банкерите прогнозираха още в началото на годината.

Какво ще се случи е трудно да се гадае, но още до края на годината се очакват промени.

 

 


"Наказание" от БНБ

От началото на миналата година БНБ промени Наредбата за задължителните минимални резерви. С новата наредба № 21 на БНБ се въвежда определение за "свръхрезерви" на банките в БНБ и се прилага отрицателен лихвен процент, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е отрицателен. Запазва се прилагането на нулев лихвен процент за свръхрезерви, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е положителен или нулев. Отрицателните лихви бяха въведени за първи път от Българската народна банка в 118-годишната й история. Поради големия брой належащи промени управителният съвет на Българската народна банка прие изцяло нова Наредба № 21, а действащата наредба, приета през 1998 г., беше отменена. С новата наредба БНБ изравни лихвата си с Европейската централна банка (ЕЦБ) и реално налага наказание за държаните при нея свръхрезерви. Съгласно последните статистически данни минималните задължителни резерви на търговските банки в БНБ обезпокоително надхвърлят изискуемите такива. До известна степен свръхрезервите са резултат и от изплатените гарантирани влогове в КТБ в края на 2014 година. Друг фактор са отрицателната лихва на ЕЦБ и отрицателната доходност на повечето ценни книжа с висок кредитен рейтинг. В резултат Централната банка може да се окаже принудена да отчита загуби - и промените идват, за да се регулира този риск. Така или иначе, като налага отрицателна лихва, тя стимулира банките да влагат срвъхрезервите си другаде. А това ще има положителен ефект върху икономическия растеж.

"Тази стъпка беше очаквана и може да се каже, че е по-малко негативният вариант за местните банки, тъй като решението на регулатора можеше да обхване и минималните задължителни резерви", коментира адвокат Христо Нихризов, човек с богат опит в консултиране на значими банкови и финансови проекти, Те са инструмент на паричната политика на всяка централна банка, макар че има и такива, които не изискват минимални резерви. Увеличаването или намаляването им е свързано с паричната маса в обращение и с основния лихвен процент, обясни той.

През годините бяха въвеждани различни лимити – през 2007 г. бяха увеличени от 8 на 12%, а от 2008 г. са 10 процента.

 

Ще има обрат

Емил Хърсев, финансист

Ще има обрат в низходящия тренд на лихвените проценти. Първо, заради външния фактор. Ясно е, че федералната резервна система на САЩ започна да вдига лихвите и това е сигнал, че се оттласкваме от депресията, в която бяхме над осем години. Епохата на отрицателните лихви - поне на думи, е изчерпана. Със сигурност ще видим подобни стъпки догодина и от ЕЦБ. Държането на ниски и отрицателни лихви всъщност подпомага бюджетите на еврозоната. Те в момента получават премия, защото имат отрицателни лихви по дълговете и така се облекчава европейската дългова криза.

Второ, у нас има видимо повишаване на икономическата активност, което означава увеличаване на търсенето на кредити. Не "дай ми едни пари на заем, ама сигурно ще ти върна половината", а с бизнес проекти. Увеличаване на търсенето ще доведе до увеличаване на лихвите и по кредитите, и по депозитите.


Facebook logo
Бъдете с нас и във