Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАЗАРЪТ КОРОНЯСА 50-ТЕ ЛЕВА ЗА ЦАР НА БАНКНОТИТЕ

За паричните обороти на сивата икономика може да се съди индиректно по обемите и номинала на банкнотите, които са в обращение на пазара. По данни на Централната банка в края на 2002-ра отпечатаните банкноти са били с равностойността на 4503.36 млн. лв., разпределени в шест вида купюри - по 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева. Общият брой на банкнотите е бил над 362 милиона. Близо половината от номиналната стойност на българските книжни пари се пада на банкнотите от по 50 лв. (те са около 44.2 млн. броя с общ номинал от 2.21 млрд. лева). Интересно е да се отбележи, че в сравнение с края на 2000-а броят и общата стойност на тези банкноти са нараснали с по около 64 процента. В същото време броят на книжните пари от по 1, 2 и 5 лв. е намалял. Изглежда нелогично, като се има предвид, че по данни на Националния статистически институт средната работна заплата през този период се е увеличила от 246 на 292 лв. на месец, а цените на хранителните продукти варират от 50 стотинки за хляб до 6-8 лв. за килограм свинско месо. По-нормално би било да се увеличава броят на банкнотите с малки или средни номинали, а както сочи статистиката, се случва точно обратното.Обяснението? И него го има, въпреки че не се среща в официалните доклади и отчети на БНБ. Постоянният ръст на обема от банкноти с голям номинал експертите са склонни да обяснят най-вече с жизнеността и оборотите на сивата икономика. Куфарната търговия съвсем не е изгубила позиции на българския пазар, а докато стоката се разхожда нелегално между доставчици и търговци на едро и продавачи на дребно, на българския пазар ще царуват и кешовите разплащания. И съвсем логично е, че търговците ще предпочитат да си служат с едри банкноти. Едно е да платиш стока за 10 000 лв. с двеста банкноти (две пачки) от по петдесет, а съвсем друго е да връчиш на доставчика куфарче с две хиляди банкноти (двайсет пачки) от по пет лева.Експерти от управление Емисионно на БНБ твърдят, че в сравнение с другите източноевропейски държави страната ни е първенец по броя на паричните знаци в обращение, претеглени като процент спрямо паричния оборот. Конкретните числа, които илюстрират това твърдение, обаче не са публично достояние и се ползват само като вътрешна информация в БНБ. Въпреки това мнозина финансисти твърдят, че че икономиката се обслужва предимно чрез плащания в брой, вместо те да стават по безкасов път - през банките.Независимо че през изминалите пет-шест години броят на издадените у нас дебитни и кредитни карти нарасна от триста хиляди (през 1997 г.) до близо два милиона (в края на 2002-а), а обемът на плащанията през различни електронни системи (Хоум банкинг, И-пей, Джи Ес Ем) се увеличи неколкократно, кешът продължава да царува на пазара. По мнение на финансисти голяма част от фирмите не обичат банковите преводи - дали защото не искат оборотите им да са видими за данъчните органи, или защото пестят парите за такси и комисиони за преводите по банков път, те си знаят. Що се отнася до гражданите - случаите, в които те получават заплатата си по банкова сметка, са изключение. Преди две години правителството започна да налага практиката на държавните служители да се плаща по картова сметка. Но наблюденията сочат, че парите там не се залежават дълго - най-много ден-два след раздаването на заплатите. След което служителите теглят парите си от банкоматите и започват да плащат кеш за стоки и услуги.Резултатът от всичко това е, че обемът на банкнотите и монетите в обращение всяка година расте. И тъй като срокът им за употреба не е дълъг - от 90 дни (за единия лев) до две-три години (за петдесетолевките), БНБ е принудена всяка година да прави допълнителни поръчки за отпечатване на книжни пари. През 2002 г. общият им обем нарасна дотолкова, че управлението му започна да се превръща в проблем за Централната банка. За да реши въпроса с бързия оборот на еднолевката, БНБ замени банкнотата с монета, която по принцип е вечна. Металният лев бе пуснат на пазара в средата на 2002 г. и през следващите осем месеца успешно измести книжната банкнота. От началото на януари 2000-а общият обем на хартиените еднолевки е намалял от 66.3 млн. бройки до 20.95 млн. бройки - през февруари 2003 година.БНБ се готви да реши и проблема с постоянно нарастващите обеми на петдесетолевките. От средата на миналата година в управителния й съвет се обсъжда вариант на пазара да бъде пусната банкнота с по-висок номинал - от 100 лева. Според експерти от управление Емисионно, след появата й броят на петдесетолевките ще намалее наполовина. Появата на купюра с номинал от 100 лв. няма да е нещо необичайно, тъй като при евровалутата има и купюри от по 500 евро. Друг е въпросът, че те се използват единствено в Германия, където заплата от 3 хил. евро е нещо нормално. По-бедните членки на ЕС като Гърция, Португалия, Испания предпочитат по-ниски номинали - максимум 200 евро, и банкоматите в изброените страни се зареждат с тях.Пускането на Алекоконстантиновката, както в БНБ наричат столевката (заради образа на Алеко Константинов върху нея), няма да причини повишаване на инфлацията, твърдят хората от Централната банка. Според тях, броят на столевовите банкноти, които ще бъдат пуснати на пазара, ще зависи от обема на изтеглените петдесетолевки. Някои аналитици в БНБ обаче прогнозират, че година след като новата банкнота бъде отпечатана, общият номинал на столевките и петдесетолевките отново ще надхвърля сегашната равностойност на парите от по 50 лева. И причината за това ще е в сивата икономика, чиито обороти едва ли ще намалеят. Експертите от Централната банка отбелязват, че нелегалният и полулегалният бизнес не може да бъде преборен с промяна в купюрния строеж да българския лев. По-ефективното средство е намаляване на данъчните ставки и опростяване на системата за облагане. И докато това не стане, сивият бизнес ще продължи да изисква нови и нови банкноти с голям номинал, а БНБ ще трябва всяка година да прави поръчки на печатницата си за допълнителни емисии от левчета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във