Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАЗАРНИЯТ РИСК ЩЕ ИЗПОТИ БАНКОВИТЕ АНАЛИТИЦИ

Повечето български банки ще трябва да преструктурират счетоводните отчети за активите си, ако не искат да попаднат под изискванията за отчитане на пазарен риск. Предвижда се те да бъдат записани в Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност, чийто работен вариант вече е изпратен в Асоциацията на търговските банки. Всъщност, за да бъдем съвсем коректни, трябва да уточним, че описанието на пазарния риск и начина за отчитането му е принудило експертите на управление Банков надзор да напишат чисто нова Наредба №8. И тя може би е една от най-сложните нормативни документи, които някога е изготвяла Централната банка. В нея за пръв път е вкаран терминът търговски портфейл, включващ всички активи на банката, с които тя всеки ден търгува на финансовите пазари - става дума най-вече за ценни книжа. Ако обемът на този търговски портфейл не надвишава 40 млн. лв., а сделките с него са не повече от 6% от дневния оборот на банката, кредитната институция няма да има проблем. Но ако тези лимити бъдат надвишени, банката изчислява по специфичен начин пазарния риск от тези операции. Получената стойност се прибавя към кредитния риск и 12% от нея трябва да бъдат покрити от собствения капитал.Пазарният риск обхваща позиционния риск на дълговите ценни книжа, лихвени фючърси, опциите и суаповете и кредитните деривативи в търговския портфейл. В него се включват също така позиционният риск на акциите в търговския портфейл, валутният риск и стоковият риск. Всички тези нови понятия са обяснени пространно в специални приложения към наредбите, но описанието им би отнело няколко страници. Например, ако банката търгува с облигации, издадени от чужди държави, чийто кредитен рейтинг по Стандарт енд Пуърс е по нисък от БББ, те начисляват допълнителен пазарен риск върху стойността на облигациите в размер на 0.25%, в случай че до погасяването им остават шест месеца. Ако срокът, в който тези ценни книжа следва да бъдат изплатени, е от половин до една година, допълнителният пазарен риск е 1%, а за по-дълъг период от време - 1.6 процента.Допълнителни проценти за пазарен риск например банките ще трябва да начисляват, когато са гаранти по емисии ценни книжа. В наредбата подробно, но сложно са описани няколко подхода, по които да се изчислява пазарният риск по различните видове финансови инструменти. Единият е базиран на срока, в който те трябва да бъдат погасени, а вторият - на т. нар. дюрация. В наредбата е посочено, че банките могат да изчисляват пазарния риск по свои вътрешни модели, одобрени от БНБ. Но сметките, които предстоят на банковите аналитици, са толкова сложни и обемни, че вероятно с тази работа ще се занимават цели звена. Впрочем, ако човек хвърли бегъл поглед на наредбата, ще разбере защо кредитните институции харчат толкова много средства за информационни технологии. Естествено, за да могат бързо и точно да изчисляват такива рискове.Според някои служители на управление Банков надзор българските кредитни институции имат възможност да се спасят от необходимостта да отчитат пазарния риск. Банките, които обслужват бюджетни сметки, държат голямо количество държавни ценни книга в оборотен портфейл. На практика обаче те не търгуват с тях, тъй като тези ДЦК са блокирани в БНБ като обезпечение по бюджетните средства, които минават през кредитните институции. Достатъчно е тези банки да прехвърлят ДЦК-тата си в инвестиционен портфейл и веднага ще ги извадят от активите, които трябва да отчитат, когато изчисляват пазарния си риск. Въпросът обаче не е в това. С развитието на банковата система операциите, които попадат под изискванията за пазарен риск, ще стават все по-голяма част от бизнеса на кредитните ни институции. А когато една банка отчита повече рискови сделки, тя трябва да разполага и с по-голям капитал, с който да ги покрие. Логичното заключение е, че колкото повече финансовата ни система се приближава към Европа, толкова повече бизнесът на малките банки с нисък капитал ще се ограничава, и на пазара ще се засилват позициите само на големите кредитни институции. Което означава, че през следващите две-три години ще станем свидетели на консолидация в българския банков сектор - прогноза, която мениджърите на някои банки правят все по-често.

Facebook logo
Бъдете с нас и във