Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАЗАРА НА БАНКОВИ АКТИВИ ИЗЖИВЯВА РЕНЕСАНС

ПАЗАРА НА БАНКОВИ АКТИВИ ИЗЖИВЯВА РЕНЕСАНСКрилатата фраза на приказния герой Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече като че ли е измислена за банковия сектор в България. През 2002 г. броят на закупените от чужденци държавни банки се увеличи с още една. Правителството отбеляза червена точка в графата приватизация, и то благодарение на продажбата на БИОХИМ. През октомври 2002 г. Банк Аустрия плати 82.5 млн. евро за 99.9% от акциите на държавната банка. Всъщност това бе единствената приватизационна сделка на управляващите, която без никакви резерви може да се окачестви като успешна. След нея държавните кредитни институции, които бяха предадени под контрола на чуждестранни капитали, станаха шест - ОББ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК, БУЛБАНК и БИОХИМ. А през 2003 г. към тях ще се присъедини и Банка ДСК, за която в момента Банковата консолидационна компания е обявила конкурс и получава от кандидат-купувачите писма за намерения. След продажбата на спестовната каса, за добро или за лошо, над 90% от активите на финансовокредитния сектор ще са в чуждестранни ръце, а банковата приватизация ще приключи. Паралелно с това в България от 2000 г. се разработва друга, много по-атрактивна сфера на финансовия бизнес - покупко-продажбата на банковите активи. През 2002 г. на този пазар бяха сключени четири големи сделки. В началото на януари 2002-ра председателстваната от Емил Кюлев РОСЕКСИМБАНК (която още през 2001 г. придоби фалиралата МИНЕРАЛБАНК) закупи й активите на обявената през 1997 г. в несъстоятелност БАЛКАНБАНК, като се ангажира да разпредели между кредиторите й 17.14 млн. лева. Така председателстваната от Кюлев банка се превърна в един от най-големите държатели на корпоративен дълг в България. Самият Кюлев твърди, че фирмените задължения, които РОСЕКСИМБАНК контролира, надхвърлят 1 млрд. лева. Между тях са и наследените от БАЛКАНБАНК дългове на Балканкар холдинг и дъщерните му дружества.Най-активна на пазара на финансови активи обаче бе Централна кооперативна банка. За една година тя придоби три фалирали банки. През юли ЦКБ купи за 4.12 млн. лв. активите на обявената през 1997 г. в несъстоятелност Добруджанска банка. Офанзивата на кооперативна банка продължи и през есента на 2002-ра, когато тя стана собственик на Кредитна банка - фалиралата през 1999 г. финансова институция на Мултигруп. ЦКБ обеща да разпредели 16.16 млн. лв. между гражданите и фирмите, на които Мулти-банката дължеше около 22 млн. лева. В същността си сделката значително се различаваше от другите операции по придобиване на активи на фалирали банки. На практика ЦКБ бе само посредник на управляваните от Сашо Дончев фирми Овергаз Инк и Овергаз Интернешънъл, на които Кредитна банка дължеше около 21 млн. лева. В договора за покупка на активите на Мулти-банката изрично бе записано, че ЦКБ ще се разплати с кредиторите й, като им прехвърли активите на Кредитна банка. По-голямата част от тях станаха собственост на управляваните от Сашо Дончев фирми. По този начин той се сдоби със силни козове в съдебната война, която от години води с Илия Павлов.След приключване на сделката с Кредитна банка членът на надзорния съвет на Химимпорт Иво Каменов заяви за в. БАНКЕРЪ, че химическата компания и ЦКБ проявяват интерес към всички затворени кредитни институции. В края на ноември кооперативната банка подаде оферта за покупката на БЗК, като предложи да разпредели между кредиторите й 9.05 млн. лева. Непосредствено преди коледните празници БНБ одобри сделката и през първата работна седмица на 2002 г. съдът ще даде разрешение тя да бъде сключена. Така ЦКБ ще сложи ръка върху вземания на БЗК за над 150 млн. лева. Сред най-големите нейни длъжници са Булгарлизинг, който има да й връща над 10 млн. лв., Агропромстрой АД - над 40 млн. лева, фирмите на бившия собственик на банката Атанас Тилев, чиито дългове са повече от 14 млн. лв., и дружества от кръга Орион - над 25 млн. лева.Интересът на ЦКБ и Химимпорт е насочен предимно към дълговете на Тилев, тъй като закриването им може да бъде изтъргувано срещу акциите на бившия шеф на БЗК в застрахователно дружество Витоша. Химимпорт от доста време проявява интерес към този играч на застрахователния пазар, а от средата на годината води преговори с Тилев за покупката му. А след като придобие БЗК, ЦКБ ще държи много повече козове, които може да разиграе в пазарлъка за ЗПАД Витоша.На фронта на държавните финанси през 2002-ра също имаше впечатляващи сблъсъци. Правителството на Симеон Сакскобургготски осъществи през март и септември 2002 г. първите сделки по замяна на брейди облигации с нови държавни ценни книжа. В резултат на тях брейди дългът на държавата намаля с над 2.19 млрд. щ. долара - от 4.5 млрд. щ. долара на 2.31 млрд. щ. долара. За сметка на това държавата емитира нови дългосрочни държавни ценни книжа за 835.47 млн. евро и 1272 млн. щ. долара. Според финансовия министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев, общият ефект от тези две операции е намаляване на дълга със 190 млн. щ. долара, а над 1 млрд. щ. долара ще бъдат спестените разходи по обслужването му през следващите девет години.Обединените демократични сили обаче смятат, че и двете сделки са нанесли загуби на държавата. При първата сделка - през март 2002, те дори сезираха Конституционния съд, че ратификацията на договорите между България и посредниците по замяната - инвестиционните банки Джей Пи Морган и Ситигруп/Саломон Смит Барни, противоречи на основния закон на републиката. Искът на ОДС обаче бе категорично отхвърлен от Конституционния съд. Въпреки това въпросителните около ефектите от двете сделки по замяната на брейди облигации останаха. Основният мотив на ОДС да твърди, че те нанасят загуба на България, е, че правителството е заменило облигации с плаваща лихва, която се базира на Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР), с дългосрочни ценни книжа, които са с фиксирана доходност от 7.5% - за евроблигациите, и - 8.25% за доларовите облигации. И международните пазари засега потвърждават опасенията на противниците на замяната, тъй като през тази година ЛИБОР-ът намаля от 2% през януари до 1.4% в края на декември.Отиващата си 2002-ра бе една от най-динамичните за банковия и финансовия сектор. Идващата 2003-а обаче се очертава да бъде още по-атрактивна. След покупката на фалиралата БЗК ЦКБ ще направи оферти и за обявените в несъстоятелност Балканска универсална банка и КАПИТАЛБАНК. БНБ трябва да реши дали ще даде лиценз на новоучредената Уест Йист Банк. Нафтекс България Холдинг пък би трябвало да се легитимира като собственик на ЕВРОБАНК. А Феста холдинг очаква БНБ да вдигне квестурата от НЕФТИНВЕСТБАНК, чието име бе променено на ИНВЕСТБАНК, и да й разреши да притежава 60% от кредитната институция. С други думи, и през 2003 г. пластовете в българската банкова система ще продължат да се наместват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във