Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Парламентът пак ще се занимава с личния фалит

Проектозакон за защита при свръхзадлъжнялост на физически лица внесоха в Народното събрание една дузина депутати от "Патриотичния фронт" в края на предишната парламентарна сесия. Това е поредният проект за нормативен акт, който трябва да регламентира т. нар. личен фалит - когато срещу гражданин на Република България може да бъде открита процедура по несъстоятелност. Както пишат в мотивите си към проектозакона неговите вносители, основният им аргумент да предложат такъв нормативен акт е прекратяването на практиката на т. нар. вечен длъжник - когато гражданин цял живот не може да погаси своите задължения, защото или няма нужните доходи за това, или защото дълговете постоянно нарастват заради високи лихви, или заради таксите и комисионите. Тук веднага трябва да се поясни, че един такъв проектозакон няма да засегне само банките, които са основни кредитори на гражданите, но и всички дружества, които биха могли да имат просрочени вземания от населението - мобилни оператори, дружества за доставка на ток и вода, компании, които продават стоки на изплащане, фирми за бързо кредитиране, лизингови фирми и т.н.

За разлика от търговската несъстоятелност, където в повечето случаи съдебната процедура по фалит се открива по искане на кредиторите, според внесения в парламента проектозакон, за който става дума

процедурата за защита при свръхзадлъжнялост

ще се открива по искане на длъжника. Освен това подобно нещо може да направи само български гражданин, който си плаща данъците у нас и който отговаря на ред условия. Първото е общият размер на задълженията му да е до 150 хил. лева. И тук веднага се появява въпрос: такива задължения, които са шестцифрена сума, е логично да има само състоятелен човек.

Разбира се, и състоятелните хора могат да фалират, но нужно ли е точно те да бъдат обект на законова защита? Не е ли редно тя да се разпростира само за слабите от гледна точка на доходите си и личните си финанси граждани, а прагът на дълга, заради който да може да се открива личен фалит, да падне до двуцифрена сума - 10 000 или 20 000 лева?

Второто изискване, за да поиска човек защита по смисъла на проектозакона, е той да е свръхзадлъжнял. Под това нормотворците разбират дълговете на лицето да са близо три пъти по-големи от оценката на всички притежавани от него активи - движимо и недвижимо имущество, вземания и доходи, които той би получавал в обозримо бъдеще.

Третото изискване е лицето, поискало защита срещу свръхзадлъжнялост, да е добросъвестен длъжник. За такъв не се смята човек, който е свръхзадлъжнял заради извършени от него умишлени престъпления или административни нарушения. В графата "добросъвестен длъжник" не могат да попаднат и лица, които не са получавали постоянни доходи по трудови или други правоотношения  в рамките на три години от последните пет, които предхождат

началото на производството за защита по свръхзадлъжнялост

Да, става дума именно за съдебно производство. Защото в проектозакона се предвижда цялата процедура по приемането на молбата на длъжника за защита, разглеждането на многобройните документи, свързани с нея, и проверката им, а също уведомяването на кредиторите, установяването, съхраняването и осребряването на имуществото на длъжника и удовлетворяването на кредиторите да се извършва от съда. Той ще трябва да надзирава целия процес по защита срещу свръхзадлъжнялост, който ще продължава до десет години. Това е крайният срок, след който ако защитеното лице все още има неизплатени дългове, те ще се смятат за окончателно погасени. И тук отново изникват два въпроса. Първият е защо е нужната цялата тази законова процедура, след като нормотворците в Народното събрание планират в Гражданскопроцесуалния кодекс да бъде записан текст, регламентиращ правилото за "абсолютната давност". То ще постановява, че необезпечен дълг, който не бъде събран в рамките на десет години, ще се смята за окончателно и безвъзвратно погасен. Влезе ли в сила това правило, цялата тази законова регламентация за защита срещу свръхзадлъжнялост, изглежда, ще бъде излишна.

Освен това при предвидената в проектозакона за защита срещу свръхзадлъжнялост процедура възниква и въпросът

имат ли съдилищата нужния административен и финансов ресурс

Става дума за хора и средства, с които да подсигурят всички тези съдебни дела. А те въобще няма да са малко.

Според неофициални данни в момента в банките има около стотина хиляди просрочени вземания от физически лица. Половината от тези граждани да поискат защита по смисъла на проектозакона - значи че в съда веднага ще влязат 50 хил. дела, които буквално ще го задръстят. Добре известно е, че съдилищата и в момента изнемогват при многобройните дела, свързани с търговска несъстоятелност, и трудно се справят с тях. А какво би станало, ако при евентуалното приемане на предлагания от Патриотите законопроект в рамките на една-две години върху съдилищата ни се излеят още 50 хил. дела за защита срещу свръхзадлъжнялост? Ще настъпи пълен блокаж. А не е лек и въпросът за финансовото обезпечаване на тези процедури. За него ще трябва да се бръкне в държавния бюджет и допълнителните разходи ще са няколко десетки милиона лева годишно.

Готов ли е данъкоплатецът да плати за подобно "удоволствие" ? И дори парите да бъдат осигурени - какъв ще е крайният ефект от този харч? Доволни длъжници? По-скоро не. Нито един длъжник няма да е доволен да стои десет години на екзистенц минимума, докато през това време всичките му останали приходи и имущество отиват за изплащане на вземанията на кредиторите му.

Или доволни кредитори? Също не, защото и в момента те разполагат с достатъчно правни похвати за събиране на задълженията си.

А процедурите, предвидени в предлагания проектозакон, по-скоро ще забавят и административно ще усложнят вече съществуващите законови практики по удовлетворяване на кредиторите.

Впрочем точни отговори на всички тези въпроси могат да бъдат дадени в т. нар. оценка за въздействие на закона - документ, който трябва да съпътства всички предложения за промени в нормативните актове или за приемането на нови закони. Към сегашната нормотворческа инициатива на групата депутати от "Патриотичния фронт" има такава оценка за въздействие, но тя е твърде обща и неясна. В нея липсват конкретни числа и параметри, като например колко са заведените дела срещу граждани, които не могат да плащат своите задължения до 150  хил. лева? Или каква би била стойността на едно дело за защита срещу свръхзадлъжнялост и средно какъв брой съдебни служители, адвокати и оценители биха били ангажирани по него и за какво време? Подобна информация би дала някаква, макар и най-обща картина за парите, които процедурите по защита срещу свръхзадлъжнялост биха стрували на съдебната система, и оттам на държавния бюджет. Защото и в момента съдебната система е недофинансирана и ангажирането й с няколко десетки хиляди нови съдебни процеси, всеки от който ще струва по няколко хиляди лева, със сигурност ще  изискват допълнителна бюджетна субсидия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във