Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАРИТЕ НА БАНКЕРИТЕ

БАНКИТЕ ХАРЧАТ 188 МИЛИОНА ЛЕВА ЗА ЗАПЛАТИ И ОСИГУРОВКИКой колко получава в банковия сектор? Това е може би най-любопитният въпрос както за служителите в кредитните институции, така и за фирмите, които се занимават с подбор и наемане на кадри. Клиенти на банките също са петимни за този тип информация. Тя обаче е една от най-добре съхраняваните тайни във финансовокредитния сектор. Банките са толкова ревниви към нея, че дори от края на 2002-ра са престанали да изпращат в БНБ справки за средните месечни възнаграждения на служителите си. В някои кредитни институции като ХЕБРОСБАНК например така са се вманиачили на тема конфиденциалност, че шефовете й си получават месечните възнаграждения по сметки в други банки. И всичко това се прави с цел хората в една банка да не знаят кой колко получава, за да няма интриги сред персонала. Именно поради тази секретност за парите, които вземат висшите банкови мениджъри се носят само слухове, които бързо се превръщат в легенди. Заради тази тайнственост през изминалите няколко месеца в печата се появиха куп нелепи информации за милионите, които притежава един или друг шеф на кредитна институция. Някои изпълнителни директори, като шефката на Първа инвестиционна банка Мая Георгиева например, бяха шокирани от прочетените публикации, че са натрупали лично богатство от десетки милиони долари. Явно авторите на тези материали не си правят сметка, че ако човек притежава толкова пари, спокойно може да живее от лихвите по тях, вместо да ходи на работа. Истината е, че от работата си в банка един мениджър не може законно да натрупа милиони. По информация на в. БАНКЕРЪ повечето българи, управляващи банки, вземат до 15 хил. лв. на месец, като близо 45% от тях отиват за плащането на данъци и социални осигуровки. Голяма част от нашите мениджъри не живеят в триетажни къщи с басейни и градини, нямат вили в чужбина и не карат яхти и свръхлуксозни автомобили. Обикновено те притежават добре обзаведени апартаменти от по 100-120 квадрата, вила в провинцията и среден клас кола. Чуждестранните банкови мениджъри са в много по-изгодно положение от българските си колеги. Месечните възнаграждения на много от работещите у нас западняци надхвърлят 10 хил. евро. В повечето случаи, голяма част от тези пари не се плащат по трудов договор, а по договор за консултантски услуги и нерядко се превеждат по сметки в офшорни зони, за да се избегнат данъците. Освен това чуждестранните мениджъри на наши банки ползват много допълнителни екстрикоито са за сметка на управляваните от тях кредитни институции.Впрочем така е навсякъде в развитите държави. Към тях са зачислени личен шофьор и секретарка. Наема им се луксозен апартамент или къща с двор, в който понякога има и басейн. Най-често българските банки поемат и представителните разходи на своите мениджъри.Според български банкери месечната издръжка на един техен чуждестранен колега може да достигне до 30 хил. лева. Това не са много пари за Западна Европа, но за България са си цяло състояние. От тях чужденецът може да пести достатъчно, за да поддържа едно добро равнище в социалната йерархия, след като се завърне в родината си. Според признанието на мнозина западни банкови мениджъри те са приели с неудоволствие назначението си в български банки, но след известно време престоят им у нас им оказвал благотворно влияние и правели всичко възможно да го удължат.Не е чудно, че едно от най-големите пера в разходната част на нашите кредитни институции са парите за издръжка на персоналаЗа деветте месеца на 2003-а банките са платили 188 млн. лв. за заплати и осигуровки. Сумата е с 20% повече в сравнение с тази отпреди една година, когато за възнаграждения и осигуровки са похарчени 156 млн. лева.Трудно е да се определи колко от 188-те милиона са отишли в джобовете на мениджърите. Огромната разлика между България и страните от Западна Европа и САЩ все пак е, че там не е тайна кой висш мениджър колко пари взема и какви активи има. Там банковите шефове смятат, че е въпрос и на престиж да се договорят за по-висока заплата и когато успеят да го сторят, нямат нищо против обществото да научи този факт. Институциите, които ги наемат, пък се чувстват длъжни да информират хилядите си инвеститори за парите, които плащат на мениджърите, и за ангажиментите, които те са поели срещу големите си възнаграждения. В България обаче мисленето на хората не е като на западняците... По-жалкото е, че дори банковите мениджъри са твърде далеч като поведение от западните си колеги.Според сметките на някои финансисти за възнаграждения на шефовете на всички банки у нас от януари до септември 2003-а са платени около 16 млн. лева. Ако приемем тази информация за достоверна, излиза, че персоналът на банките през деветте месеца на 2003-а е получил общо 172 млн. лв. - за заплати и осигуровки. Като се има предвид, че в края на септември в банковия сектор работят 21 237 човека, излиза, че средно на месецедин служител получава по 900 лв. за възнагражденията и осигуровките си. Сумата е с близо 75 лв. по-голяма спрямо тази през септември 2002 година. Увеличението е напълно оправдано, като се има предвид, че печалбата на банковия сектор, която за деветте месеца на 2003-а бе 294 млн. лв., е с 19% по-висока от тази преди година. Новата тенденция през 2003 г. в България е, че най-големите банки дават средни заплати около 1000 лв., като към тези пари се включват и плащанията за осигуровки. Средният размер на възнагражденията в БУЛБАНК например където работят 2060 човека, е 1178 лева. В сравнение с 2002-а той се е увеличил с близо 38 процента. В БУЛБАНК се прилага специална система за стимулиране на служителите, при която те получават допълнителни премии на базата на това как са изпълнили задачите си, поставени им в края на предходната година. За последната година (от септември 2002-ра до края на същия месец 2003-а) значително се е покачило и средното възнаграждение в ОББ- от 650 лв. до 934 лева. Интересното е, че този ръст на заплатите е свързан и с увеличаване на персонала й, чиято бройка в края на септември 2003-а е 2156 човека, докато година по-рано в банката са работили 1994 души.Високи средни заплати и осигуровки получават служителите на Райфайзенбанк (България) - 1309 лв., на Първа инвестиционна банка и на SG ЕКСПРЕСБАНК - по 1249 лв., както и на Българска пощенска банка - 1066 лева.Заплатите са повишени и в Банка ДСКи то още преди октомври 2003-а, когато тя бе продадена на унгарската банка OTP (О Ти Пи). Средното възнаграждение плюс платените осигуровки на служителите в нея за първите десет месеца на годината е 806 лв., докато година по рано то е било едва 572 лева. Това е станало възможно не само поради добрите финансови резултати на банката за деветте месеца на 2003-а (печалбата й е 36.4 млн. лева), но и заради рязкото намаляване на персонала в кредитната институция. В края на септември 2003-а в нея вече работят 3940 души срещу 5199 човека през септември 2002-ра. Но това редуциране на персонала не се дължи на масови уволнения, а на преструктурирането на дейността в банката, което бе извършено от мениджърите й, преди тя да бъде продадена. В началото на 2003-а инкасовата дейност и почивните й бази бяха обособени в две отделни дружества, към които бяха пренасочени част от служителите на банката. В ДСК Секюрити, на което бе възложено транспортирането на пари в брой и зареждането на клоновете с тях, започнаха работа 700 човека от заетите в спестовната ни банка. ДСК Турс, което управлява почивните бази на Банка ДСК, пък назначи повече от 400 човека. Шампион по размер на средната заплатана служителите си е софийският клон на Ситибанк. Явно изпълнителният му директор Пламен Илчев управлява малък, но много ефективен екип. Четиридесет и четиримата души, работещи в клона, получават заплати и осигуровки, чийто среден месечен размер е 3745 лева. Големи възнаграждения и осигуровки дават и в БНП-Париба (България), където през деветте месеца на годината служителите са вземали средно по 2727 лева. За същия период работещите в Българо-американска кредитна банка са получавали средно по 2617 лв., а в софийския клон на Зираат банкасъ - по 2254 лева. Пълна противоположност в това отношение са Международна банка за търговия и развитие и Първа източна международна банка, чиито разходи за заплати и пенсионни осигуровки са едни от най-ниските във финансовокредитния сектор. Според данните за деветте месеца на 2003-а служителите на МБТР са получавали като заплата и осигуровки средно по 547 лв., а тези на ПИМБ - по 551 лева. Едва ли обаче някой се заблуждава, че при тези нива на възнагражденията в двете банки биха останали кой знае колко добри специалисти. Въпреки това и МБТР, и ПИМБ са в прилично финансово здраве и стоят устойчиво на пазара. Това обаче няма да продължи със зле платени служители. Което навежда на мисълта, че вероятно шефовете на двете банки са намерили специфични пътища за финансова мотивация на своите подчинени. С развитието на банковите услуги и нарастването на обемите на средствата, които нашите кредитни институции обслужват, те ще се нуждаят от все по-квалифицирани служители. Конкуренцията между банките за привличане на добре обучени и лоялни кадри ще се засилва с всяка следваща година, а размерът на възнагражденията им ще играе все по-голяма роля за наемането на добри служители. Поради тази причина може да се очаква, че през следващите две-три години средният размер на месечните заплати във финансовия сектор ще продължи да нараства и няма да мине много време, докато възнаграждение от 1000 лв. на месец ще се смята за нормално за човек, работещ в банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във