Банкеръ Weekly

Емил Хърсев, финансист, "бордоборец":

Паричната стабилност блокира икономиката

Г-н Хърсев, кога и кой за първи път проговори у нас за валутен борд и защо още от самото начало сте краен негов противник?

- Историята на идеите за борд са от първите години на демокрацията у нас. Не всички разбираха какво искат, но го искаха. Други - като мен, опонирахме. Един обаче си даваше сметка за това, което иска, и го направи. Това е Красимир Ангарски.

Аз бих започнал обаче доста по-отрано. От времената, когато за първи път се предлагаше паричен съвет на България. Веднага да обясня, че тази ретроспекция трябва да се разглежда през призмата на моята собствена позиция. А аз никога не съм мислил, че валутният борд е особено предпочитана парична политика. От тази гледна точка можете да ме етикирате като противник на идеите за валутен борд от самото начало, включително и до днес в чисто теоретичен план.

За първи път идеята се появи в България в прословутия доклад, подготвен от екип начело с американските колеги Ричард Ран и Роналд Ът. Тогава се предлагаше един абсолютно безумен за мен вариант за валутен борд с осигуряване на монетарна котва чрез фиксиране на стойността на лева към кошница от стоки. В нея трябваше да сложим представителни за нашата икономика стоки. Стоки, чиито цени така или иначе зависят както от търсенето и предлагането в България - като жито, метали, метални концентрати, мед, олово, но и стоки, които не произвеждаме, но внасяме като нефт и въглища на силно завишени цени.

Понеже в момента тече ремитологизация на онова време, искам да уточня, че проектът на двамата американци всъщност си беше проект на правителството на Андрей Луканов. Всичко се правеше, за да се популяризира неговата дейност и неговите успехи. Затова се разчиташе и на въпросния проект на американските икономисти, които бяха привлечени като представители на тогава нетолкова на политическата, колкото на интелектуалната опозиция и по-специално в икономическата област.

- Как още по първи петли заставате на обратната теза - твърдо "не" на борда?

- Аз участвах в разискването на този проект.  Като става дума за тогавашната опозиция, поканени бяхме освен моя милост и Огнян Пишев, Венци Антонов, Румен Аврамов, Иван Костов и други хора, станали после политици. Говорим за 1990-1991 година. По това време можехме доста аргументирано да докажем несъстоятелността на идеята за валутен борд. Това беше проект за една безумно волатилна конструкция, чиято жива сила нямаше как да прогнозира. Толкова различни стоки при това със силна зависимост, т.е. взаимозависимост между цените им. Очевидно някои от стоките бяха компонент в производствената цена на другите. Да посочим само нефта, който участва осезаемо в цената на всички останали неща от кошницата.

- Какво щеше да стане, ако бяхме приели "кошницата"?

- Бяхме сигурни, че една валута, свързана по този начин с кошница от стоки, просто щеше да се държи като ошашавен слон в стъкларски магазин. Тя щеше да отразява и най-малката промяна на пазара, при това по най-неочакван за икономиката начин. Даже с колегата Антонов бяхме приготвили едно мъничко моделче. На база на цени от предишен тригодишен период, при обвързване с такава кошница, показахме как валутният борд щеше да ни удря периодично по главата.

Идеята на американците тогава ми се стори съмнителна, което успях да докажа, и дори самите американци се отказаха от нея. Тя беше драстично глупава.

- След това по-умни идеи ли се появиха?

- Идеи пак изплуваха при съставянето на първите демократични правителства на България. Тогава предимно германски консервативни фондации и икономисти, предимно "папагали", стояха зад тях.

- Кого обиждате на "папагали"?

Научните работници се делят на два класа. Едните са "папагали" - това е масовият клас. (Той чете книги, хубаво рецитира, но нищо не може да измисли със собствената си глава, а най-даровитите "папагали" са говорими интерпретатори на чужди мисли.) Останалите са съвсем малка групичка, много трудно откриваема, много трудно различима. Тя не среща много голямо разбиране, но това са едни истински учени, които измислят новите неща. Те обикновено са охулвани и оспорвани, но са истинските, бих ги нарекъл гении. Те са не повече от 4 на сто от хората, занимаващи се с наука.

Та у нас без съмнение бяха докарани голямо количество "папагали", предимно германски по националност. Тогава те рекламираха германския модел и специално великите постижения на най-великия германец - канцлера Конрад Херман Йозеф Аденауер с неговната стабилна валута, новата марка, в смисъл на твърди ограничения и твърди резерви, изисквания към политиката на "Дойче Бундесбанк", успешно наложени от една монетарна котва. Така се появи отново идеята за валутен борд, т.е. връзване на лева към нещо стабилно.

- Що за модел беше предложен?

- Австрийският модел беше много коментиран по онова време. Австрия от дълги години провеждаше политика на трайна връзка на шилинга с германската марка при класическото съотношение 1:7. Имаше коридор, който осигуряваше неголеми сътресения на валутния пазар. От десетина години Австрия следваше тази политика, която беше доста успешна, най-вече поради голямата си обвързаност с германската икономика и поради факта на наличие на германски капитали, на които се дължеше минимум 70-80% от вноса на Австрия.

Така възникна идеята за твърдата валутна котва. Това беше един идеал, към който ние много дълго щяхме да се приближаваме. Политиката на Българската народна банка, за която преди известен период, от 1991 до 1993 г. съм отговарял, тогава се насочваше към идеята за наподобяване на австрийския модел.  Първоначално се мислеше за обвързване на българския лев с  американския долар, който беше основната валута в нашата страна.

Нашата визия беше, че един ден, когато България се стабилизира и оправи, може би ще преминем към политика на по-твърдо обвързване, примерно с някоя от валутите на Европейската общност или с екюто. Тогава не мислехме за шоково стабилизиране, ние виждахме по-скоро валутната стабилност да се реализира след края на прехода, когато вече ще има устойчива структура на икономиката.

- И после дойде настоятелният Ханке.

- Да, за пореден път идеята за валутен борд се появи в България някъде към края на 1992-а, началото на 1993 г. в лицето на Стив Хенке, известен американски "продавач на демокрация". Той доведе Алън Уотърс, много известен икономист, сър, главен икономически съветник на баронеса Тачър в качеството й на министър-председател на Великобритания. Един изключително уважаван, консервативен икономист, с много големи заслуги към теорията на финансовото стабилизиране. Сър Алън, съпровождан от Хенке направиха поредната мозъчна атака в България за въвеждане на борд. На ниво правителство, централна банка, президентство, с ноти и без ноти. Те пропагандираха колко хубаво ще бъде, ако ние стабилизираме икономиката с валутен борд.

Разбира се, аз отново - със същите аргументи, обяснявах, че стабилизирането е хубаво нещо, но то, доведено до крайност, може да бъде и летално. В смисъл - най-стабилни са нещата, който не се движат. Умрелите неща са най-стабилни. В смисъл - ако някой реши да удари на икономиката с огромното паве на един валутен борд в онзи момент, в който тя вътрешно се преструктурираше, това би  означавало ние просто да я парализираме за дълго, да я декапитализираме, да разрушим капитала, който беше силно оскъден. Те искаха да ни решат въпроса от раз на принципа: "Няма икономика, няма проблем"... А ние да лазим в калта.

Слава Богу, успяхме пак да овладеем положението. Въпреки че нашите политици много силно захапваха тезата. Те вярваха, че който въведе валутния борд и наложи стабилност, той просто така ще се бетонира в политиката, че примерно два-три мандата няма да мръдне от върховете на властта. Това ги блазнеше, според мен. Представяха си нещата така: Въвеждаме валутен борд и ставаме като канцлера Аденауер - непоклатими. После 100 години ни избират  - бащи на народа, който плаче от умиление, стабилни левове в джобовете, твърда валута и т.н.

- Близко ли беше тогава създаването на борда?

- И да, и не. Защото паричната стабилност пречи на бързото преливане на капитал от сектор в сектор. А инфлацията има смазващия ефект. Тя позволява бързо пренастройване на цените - в смисъл на по-безболезнено, и това са все неща, описани от Кейнс. Напротив, бордът е все едно да извадиш маслото от двигателя, което вероятно ще намали някои загуби, но той ще прегрее. Паричната стабилност блокира икономиката.

(В момента тази дискусия върви, но по друг повод - поради стабилизационните мерки в ЕС през последните три години. Дестабилизират, разрушават капитала, защото водят една твърда монетарна политика. А загубата при една чужда монетарна котва се случва реално - трябва да свиеш потреблението от три хляба на два хляба. Веднага. Няма начин да разсрочиш, няма тая гъвкавост на плаващия курс. Загубата винаги е веднага, в момента, и се плаща в реално изражение.)

- Но да се върнем на онези времена.

- Да, имаше един такъв период - вече при правителството на Виденов, след купища икономически грешки и най-вече абсолютно безразсъдно отношение към официалните кредитори на България. Тогава твърдо връщахме заеми, не взимахме нови, отказвахме да водим преговори. В един момент се оказа, че правителството на Виденов просто ще фалира без достъп до официални кредити, а на финансовите пазари и бездруго нямаше кой-знае какъв достъп освен на безумни цени. И тогава, през октомври 1996 г., започнаха преговори. Тогава Митко Костов (Димитър Костов - бел. ред.) беше министър на финансите и "докара" Международния валутен фонд.

- Но преди това имаше един документ, в който управителят на БНБ Тодор Вълчев предложи да се въведе "змия в тръбата", колебания на валутния курс в точно зададени граници, корекции чрез интервенции на Централната банка.

- Никой не го е разглеждал сериозно. Каква змия, каква тръба? Това е друго развитие на идеята за регулаторно плаване.

Та, през октомври 1996 г. МВФ дойде и продаде на правителството на Виденов идеята за валутен борд. И той здраво захапа. И реши, че ето сега ще укрепи икономиката, ще я стабилизира с едни пари от МВФ, ще въведе валутен борд, ще върже лева към нещо стабилно - я долара, я марката. И изведнъж ще се самоизвади от финансовия батак, в който беше започнал да затъва. Но там се появи една мъничка пречка. Валутният борд изисква обезпечение на националната валута в обращение. А МВФ, съгласно правилата си и квотата на България в него, можеше да мисли за финансиране на една подобна политика в България в размер на 2 млрд. долара. Заедно със Световната банка, кредити от Япония и някакви частни кредитори, сумата отвън, която можеше да дойде, за да се финансира борд, пряко сили скачаше до 3 млрд. долара.

Да де, ама паричната маса в обращение, левовете в страната, беше почти двойно по-голяма. Имахме два пъти повече пари, отколкото фондът можеше да ни обезпечи. Някъде трябваше да изчезне разликата, тези пари някой трябваше да ги вземе, за да можем да балансираме борд с онези 3 млрд. долара, които ни дават отвън. От кого да ги отнемем?  Идеята изкристализира от само себе си - от населението. Да му ги отнемем, за да стане бордът. И този номер се направи през януари-март 1997 г. с една абсолютно класическа, разбойническа акция. Аз съм се стремял да стоя максимално далеч от тази операция, не съм продал един долар по това смутно време на българския пазар. Защото знам, че един ден ще се вадят списъците на тези, който участваха в тази разбойническа операция. Банковата система има безумна история. Ако някой си мисли, че са го забравили, не са.

Това беше една напълно класическа схема на повишение на валутния курс, стимулирана от държавата със специални емисии, договори на Централната банка с чуждестранни инвеститори и т.н. Беше извършено свиване, скъсяване на паричната маса, по друг начин наречено "отнемане" на паричната маса на натрупванията в България от населението и фирмите. Пак казвам - грабеж, разбойнически! Вместо наполовина взеха две трети от парите на населението. По мои сметки 770 млн. долара са ограбени и изнесени навън. Тоест това е цената, която сме платили на международните спекуланти за участието им в това ограбване на българския народ - пардон, от свиване на паричната му маса. ("Свиване", в циганския контекст на тая дума - да откраднеш, да прибереш.) И така изравнихме левовете с предлаганите ни 3 млрд. долара, за да има баланс. Трябваше да се свие паричната маса с около 2 млрд, а ние я свихме с 3 млрд., от които 770 млн. долара ни прибраха батковците спекуланти отвън. 

Тогава смисълът на аргументацията ми срещу валутния борд беше същата. И аз пак обяснявах защо този модел трябва да се откаже, в никакъв случай да не влизаме в тая работа.

- Кои бяха основните ви възражения?

- Първо, това е възможно най-елементарната система на парична политика, защото представлява отказ от почти всякаква парична политика. От позицията на властта това значи: "аз се отказвам да управлявам процеса, сам ще си вържа ръцете и краката, защото съм много прост и смотан и не знам накъде да въртя кормилото. Не знам как се употребяват лостовете на паричната политика, не знам как се употребяват за добро. Е, знам, че някъде някой ги управлява тези лостове за добро. Но други, които са прости, ги управляват така, че става по-зле. И аз понеже знам, че съм прост и няма как да постигна добро - да стимулирам икономиката, решавам поне да се лиша от възможността да направя нещо лошо". Ето това е идеята за валутен борд. 

Но на мен ми бе пределно ясно, че с валутния борд не можем да направим и добро. Отказваш се да провеждаш парична политика - чрез нея да стимулираш икономиката. Всичко това, което го учим - като парична стойност, парична политика, го хвърляме в коша и викаме: "те такова животно нема да има у нас". Просто си връзваме еднодръвката с едно въженце към кораба майка и накъдето ни вее вятърът и пори корабът майка, натам и ние.

- Автоматика.

- Да, но аз винаги съм твърдял, че ние можем да се справим и разумно. Имаме хора, специалисти, но, естествено, нямаме политици.

- Вторият довод?

Вторият довод е свързан с модерното развитие. Това са публикуваните мнения през последните години във финансовата преса на тема "Защо е добре Гърция да излезе от еврозоната и да си върне драхмата". Всичко в цялата тая злобна книжнина представлява втория аргумент. Паралелът между Гърция сега и България тогава е явен. Икономика на дълбока стагнация, която дълго е вървяла в грешна посока и е изградила грешни връзки, грешна структура. Трябва преструктуриране, бързо преразпределение на силите. Това означава лесен достъп до кредит, бърза фрикция, бързо пренастройване на цените, което става с инфлация. Затова предлагат на Гърция да излезе от еврозоната, за да може да се справи по-безболезнено с това пренастройване, от което икономиката има нужда.

В България този период на пренастройване продължаваше. Това беше страна, в продължение на 45 години градила връзки с една икономическа система, несъществуваща вече. Една страна с основни експортни потоци към изток, североизток и само частично в една посока, която от ХII в. е неизменна - през Турция към Мала Азия.

- Това ли е вярната посока?

- Как познават икономистите коя е вярната посока? По същия начин, по който хидролозите например познават вярната посока да тече една река. Сипват една кофа вода и накъдето потече водата, това е вярната посока. Имало е опити да обръщат течението на реки, да текат от Пазарджик към връх Мусала, но не става. Накъдето е текло, пак ще тече. Рано или късно пак ще си тече реката, където е трябвало да тече тази река - икономиката.

Именно поради необходимостта от фрикционен механизъм, монетарната илюзия от едно безболезнено преливане на капитал, пренасочване, излизане от едни отрасли, влизане в други, с минимална загуба, с отсрочване на загуби с механизмите на кредита. А валутният борд веднага свива кредита. Той иска твърдо реално обезпечение

Защо например трябва да се свива кредитът? Ние бяхме стигнали дотам, че кредитът беше някъде да речем 20% от брутния вътрешен продукт - целият кредитен портфейл на банките. А валутният борд налага една система, валутна прахосмукачка и икономиката в развитие ненужно спестява от капиталови натрупвания, от капиталово формиране. Валутният борд декапитализира икономиката.

- Източва кръвта на икономиката?

- Да, валутният борд е вадил капитал от България, за да го праща навън. Това нещо е проверимо днес, има давност - какво са правили българските банки в периода от 1997 г. до 2001 г., да речем. Вадиш кинтите на бара и право в Германия - там, където ти е стабилно, има доходност, няма проблеми. Е, това беше предложението и това е вторият ми довод срещу борда.

- Естествена ли е появата на Ангарски на сцената?

- Правителството на Софиянски просто завърши тази операция, която беше започнала от октомври 1996 г., когато се донесе Майкъл Деплер, шеф на Европа 1, департамента на МВФ. Той донесе в България едни кашони с едни диплянки, с едни брошурки - колко хубаво действа валутният борд. Вече ни бяха сготвили. Ще си позволя да ползвам малко по-жаргонни термини, защото по-точно отразяват това, което се случи. Фондът, Големият батко идва, и: да се направи борд, та борд, защото така се правят стабилизации. Това беше модерният вариант, който е проработил в прибалтийските страни. Струваше ми се, че е проработил и в Сърбия, но малко след това се сдуха. Аржентина никога не стигна до реален борд, поне на централно ниво. Правиха някои такива опити, но в провинциите си течеше процес на натрупване на държавни дългове, които рано или късно му видяха сметката, по-скоро рано. Но в Сърбия тогава твърдяха, че успешно са въвели борд, начело с известния тогава професор Аврамович.

- Каква е ролята все пак на Ангарски?

- Когато една страна е попаднала в ситуация на безизходица и натиск отвън да се приеме едно решение, важно е как се реализира това решение. Затова бих могъл съвсем спокойно да кажа, че колегите, който защитаваха тази теза - и главно Краси Ангарски, вицепремиер, отговарящ за икономическата политика,  се справиха добре. Не мога да го отрека. Факт е, че валутният борд в България беше учудващо успешно въведен и до момента е успешен. Но тогава един от аргументите ми беше, че много трудно се издържа тази преса, която валутният борд налага на икономиката. Възможно е тя просто да имплодира, да стигне до взрив отвън навътре. Защото протича и процес на реална декапитализация: спираш предприятия, вадиш хората на улицата. Но тогава беше много модерно да се говори за стабилизация чрез ликвидация. Ликвидираме предприятия, стабилизирали сме проблема. Поне загуби не правим. Имаше списък за ликвидация.

Та един от аргументите ми тогава беше, че  много от валутните бордове трудно издържат и много бързо стават нетърпими. И за населението, и за бизнеса, поради което отново се налага да се връщаме към плаващ ресурс, което е поредната загуба на национален доход. Но не познах. Тогава това си беше просто едно гадаене: ще удържим, няма да удържим. Хубаво, но не е обективна тая преценка. Аз си мислех, че сме просто като сърбите.

- Но свикнахме, българите сме като кучетата - със всичко свикваме.

- Струваше ми се, че повече приличаме на сърбите, отколкото на естонци и латвийци. Но се доказахме, че сме по-швейцарци, по-прусаци - издържахме на напъна. Валутният борд удържа, икономиката се адаптира към него, пренастрои се и тя е в състояние да работи в момента. Този механизъм в момента е успешен.

- Имахме ли избор?

- И сега твърдя, че е имало и алтернативна история. Ако бяхме избрали друг вариант, той можеше да е още по-успешен. Това обаче не отрича факта на успешното въвеждане на валутния борд. Не отнема и заслугата на големите, който са работили с тая политика и поддържането й до момента.

- Изборът на германската марка за валутна котва безапелационен ли беше?

- Още от 1991 г. се отчиташе факта, че България все пак е в Европа и от тази гледна точка има три равни възможни алтернативи, все едно коя от тях ще изберем. Бяха разглеждани тогава и разчетната европейска валута, тогава екю, доларът като световна валута и като валута, която страната реализира голямата част от вноса си, и с много важни аргументи и марката като валута в ЕС. Но марката се оказва по-добрият избор. Това беше проличало и в предишни дискусии, но в никакъв случай фактът не намалява заслугата на Ангарски, който реално наложи марката и я прокара през парламента. Още повече че имаше доста контрааргументи. Огромна част от спестявания от долари, договори, трайно сключени с долари, основна част от вноса в долари. Но, така или иначе, крайната политическа ориентация си каза думата. България явно се ориентираше към ЕС, не след дълго подписахме и синхронизирахме, то си беше факт още от 1989 година. Но никога не сме имали ориентация да се присъединяваме към САЩ или към Турция, да речем. Ориентацията ни е била - даже от времената на Стамболов, към Европа. Това е ясно.

- Как двамата с Ангарски, макар и на диаметрално противоположни позиции, успяхте да запазите 120-годишната БНБ и финансовите къщи?

- Да, въпросът за съпътстващите закони и нормативни изменения е важен. Там е изненадата. Макар и да имахме различни мнения, докато водехме дискусии. Няма лошо, поне в нашата професия е прието и се счита за естествено да се опонира. В случая да защитаваме различни идеи, което да не ни пречи да си пием бирата и да не мислим, че ако някой защитава обратна идея, той не мрази другия. Нещо, което е фолклорно поведение на политиците. Напротив, при нас опозициите са задължителни и непрекъснати. Това, че бяхме на различно мнение по един въпрос - фиксиран или плаващ валутен курс, не означава, че не можахме веднага да изкажем мнение по въпроса за институционалната основа на българската банкова система. Говоря за Централната банка, системите за междубанкови телекомуникации и други.

- Значи там сте били единни и затова ги опазихте?

- Абсолютно. Никой не предпочиташе класическия вариант, при който валутният борд се локализира някъде далече от страната, обикновено около Женевското езеро, за да може да е по-далеч от поданиците - да не го напипат и да го бият. Това е основната причина. В смисъл да е далеч от засегнатите, да не се влияе от това, което ще става в страната, защото се очаква да ври и кипи.

- Кой искаше да ликвидира финансовите къщи?

- Имаше голям натиск тогава от банковите институции, предимно чуждестранните, за прочистване на финансовия пазар. Което означаваше да оставим финансовия пазар само на банките.

Успяхме да спасим нещата 50 на 50. Тоест успяхме да запазим финансовите къщи, оставихме една вратичка все пак, уповавайки се на валутния закон, една възможност за дефиниране на финансови институции с отделен предмет на дейност и които все пак получават някаква форма на санкция на Централната банка. А идеята на банките беше да приравним финансовите къщи с небанковите, нефинансови предприятия. И тогава практически, когато няма контрол към финансовите институции, те да станат рискови за клиента и той да избяга от тях в банките. Но ние направихме така, че клиентът да е сигурен - да знае, че финансовите къщи, както и банките са под надзора под БНБ. А искаха да махнем лицензирането, което би учудило клиентите: "каква е разликата за мен между финансова къща и примерно магазин за обувки". Никаква.

В тази сфера нямахме безкрайни успехи - в интерес на истината. Факт е, че все пак махнахме лицензирането от закона. Но благодарение на целия екип с Ангарски все пак успяхме да оставим някаква форма на акредитация. В смисъл - не на разрешителен режим, а на регистрационен. Така или иначе се запази законовото право на БНБ с подзаконов акт да уреди режима на лицензиране. И БНБ, общо взето, запази голямата си част, лицензионния режим, наричайки го регистрационен.

Запази се и т. нар. специален надзор - отделна дирекция в управлението "Банков надзор", която да се занимава с надзора на финансовите къщи.

- Кой натискаше БНБ да бъде закрита?

- Основно "папагалите". Казахме за тази категория икономисти. Просто така се правят валутните бордове. Така пише в историята, още първите бордове - в Сингапур, Хонгконг и всички успешни бордове след това. Отделна структура, далеч от страната - обект на интервенция. Пак подчертавам, тук бяхме единни, твърди, че валутният борд е сравнително проста система, която без всякакъв проблем може да си впише в една централна банка със значително по-голям инструментариум, с който е боравила до момента.

- Работили сте дълго време с Ангарски? Той ли е "бащата на борда"?

- Определено е той. Той е човекът, който го направи и той държи авторските права и правата на дължимата му се слава за това. Не виждам някой друг, който дори и частично да се доближава до това. Разбира се, той не го направи сам, но ако трябва да направим паметник на някогой, въвел валутният борд, непременно трябва да е Краси Ангарски. Твърдо.

- Вашето "пречене" как помогна?

- Хубаво беше да има твърда и ясна позиция, която да смее да говори по това време. Защото така засилвахме опозицията срещу МВФ и останалите. Пречиш или помагаш? Но се получи по-малкото зло. Важна беше тази сериозна вътрешна опозиция на външните набези - по средата беше българското правителство. От едната страна натиска фондът. Ако няма нещо да натиска от другата страна, изуването на гащите щеше е далеч по-дълбоко. От това натискане заедно с Ангапрски запазихме БНБ, успяхме да увардим и някои други неща. А запазването на БНБ и на инфраструктурните системи даде доста възможности за паричната политика. Нищо, че твърдяхме, че изцяло сме ги махнали. Това е защото "папагалите" не разбираха от централно банкерство. Просто надзорническият екип на МВФ - в смисъл онези "папагали", които бяха доведени да четат преводите на закона, не успяха да забележат, че БНБ получи доста правомощия да води бъдеща политика преди всичко с помощта на административни мерки. Не само задължителните минимални резерви, не само възможността при интервенции, в случай на системни кризи, надзорът получи правомощия за информация по сделките - първо, и второ - да иска обяснения за цялостната политика на банките и да им налага политика. Това са все мерки на паричната политика. Такива, каквито БНБ приложи при липсата на други. Да, тя наложи лимит за кредитиране на българските банки. Слава Богу, че го направи, иначе положението щеше да бъде още по-драматично. Не 20% от кредитния портфейл щеше да е лош сега, а поне 50%, ако не беше се случило това. А това е паричната политика. Още нещо - съгласуването на паричната с фискалната политика се запази, запази се ролята на БНБ като фискален агент, а това е изключително важно. Просто Централната банка държи ръка на пулса на бюджета. С една дума, Централната банка си остана фигура въпреки наличието на валутен борд и това постигнахме заедно с "противниците" си от лагера на Ангарски.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във