Банкеръ Weekly

категорично

Пари за трета пенсия няма

През ноември ще се решава съдбата на около 3 млрд. лв., спящи в БНБ

Нищо добро на финала...

Ако държавната пенсия от НОИ е първата, а втората идва  от задължителния универсален или професионален фонд (за категорийните работници), то третата част от бъдещите пенсии би трябвало да е от Сребърния фонд. Такава обаче няма да има. В Сребърния фонд, който след време трябва да допълва основните пенсии на българите, има едва 2.902 млрд. лв. - това  показват последните данни на финансовото министерство. Сумата е само с около 117 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2017 година. От тях 103 млн. лв.  са дошли от концесии. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лева.
Както се вижда и  с невъоръжено око - постъпленията са повече от смешни. А идеята за съществуването на Сребърния фонд е  той да подкрепя пенсионната система. Но средствата в него са толкова малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите едва за няколко месеца.

През 2060 г. недостигът на средства в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ, естествено, е условна, но засега не се виждат отникъде предпоставки за драматично позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това очертава  неприятна дилема за тогавашните управляващи - да намалят парите за други сектори или пък да увеличат данъците за все по-малкия брой на работещите  хора в онези бъдни времена.

Въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г.  по това перо няма постъпления. Но по закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда.

Така на практика в момента концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна са пресъхнали, а от бюджетния излишък в пенсионния фонд не е преведен  нито един лев.
При създаването на резервния  фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходите  от приватизация и от концесии, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия и законов регламент. През цялото това време  обаче фондът нито се управлява, нито се пълни по закон.
По време на първото правителството на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и за използването им за други цели. Държавните  дружества се прехвърляха в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше, но  превеждаше постъпленията като дивидент към държавата.

Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева.

Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на "Летище София" няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по закон. Парите от тази планирана от години концесия трябва да отидат за погасяване на борчовете на реално фалиралата компания  "Български държавни железници".

Най-вероятно ще бъде одобрен и търгът за 42 нови мотриси за подвижния състав на железниците, съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Това всъщност означава, че сумата надали ще дойде  от бюджета, по-скоро източникът ще е  концесионната такса за летището.

Министърът на финансите  настоява решението за търга за мотрисите да бъде взето от правителството в един ден с решението за концесията на "Летище София", за да няма проблеми с осигуряване на финансирането.

Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на дружества от страни  членки на ЕС, до 30% - в акции на компании от трети страни, и до 30% - в облигации, парите на Сребърния фонд  стоят на годишни депозити в БНБ. Така вместо да се множат, на практика те се топят. За 2017 г. БНБ определи отрицателни лихви  за депозитите на фонда при нея, които варират от минус 0.18% до минус 0.29 % -  в зависимост от срока на депозита. Това  означава, че за съхранението на парите Централната банка е удържала около 2.8 млн. лева. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет, т.е. липсващите пари се вземат от джоба на българските данъкоплатци.

През ноември 2017-а правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 година. Двата документа са одобрени от управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход: активите да се управляват, като се спазват принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.

Това добре. Но пазарните условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски равнища на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде  под формата на депозит в Българската народна банка или чрез други инструменти, използвани от нея. Предвижда се всяка година двата документа да бъдат актуализирани, така че при промяна в пазарната среда да бъде променяна и инвестиционната политика. Сребърният фонд бе създаден от правителството на Сергей Станишев и реално започна да функционира в края на 2008 година. Целта му, както бе казано в началото,  е да подпомага държавната пенсионна система, когато тя започне да се задъхва.  В него трябваше  да се трупат спестявания в продължение на поне десет години, преди  да са достъпни за  харчене -  според сега действащия  закон въпросният срок изтича на 14 ноември 2018 година.

Е, чакаме ноември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във