Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пари от фалити пълнят трезорите

Спестяванията на населението се увеличиха с още половин милиард през септември, а за последните 12 месеца то е спастрило цели 3.8 млрд. лв. и вече държи на депозити в банките 30.53 млрд. лева. През август увеличението беше над 300 млн. евро.


Какво става? Как може да се обясни този стремителен ръст на вложените в банките пари, при положение че през същото това време няма регистрирано подобно увеличение на заплатите и доходите, а БВП е нараснал едва с около 2 процента? И кой всъщност спестява толкова много, след като, както е известно, българите са най-бедните граждани в Европейския съюз?


Обяснението на пръв поглед изглежда просто. Хората са притеснени и уплашени за бъдещето си, не харчат, а с всеки спестен лев тичат към банката. Финансовите и макроикономическите експерти обаче имат различни обяснения, но все пак са единодушни, че основната причина за устрема на българите да пазят парите си за бъдещето е икономическата криза и предизвиканата от нея несигурност. Това поведение се моделира и от правителството, като и премиерът и финансовият министър непрекъснато размахват пръст: Стегнете се, да не стане като в Гърция!


Има и друго обяснение на явлението набъбващи депозити. Според него гастарбайтерите масово се връщат, защото остават без работа в Гърция, Италия и Испания и трупат балите с пари в нашите банкови трезори.


Третата хипотеза, която впрочем не е лишена от логика, е, че парите, които се внасят от името на гражданите (домакинствата), всъщност в голямата си част са пари от фалирал и разпродаден предимно дребен бизнес.


Съмнение за подобно развитие подкрепи и членът на УС на БНБ проф. Стати Статев. На конференцията Застрахователният и осигурителният пазар: реалности, визия, очаквания и приоритети за управление на промяната, проведена на 3 и 4 ноември във Висшето училище за застраховане и финанси, той направи презентация, която зададе въпроси с почти еднозначни отговори.


Човекът на президента в ръководството на Централната банка изказа еретичната идея, че не става дума за спестовност на населението, а по-скоро на отказване от частен бизнес. Опасно е да се хвалим с такива спестявания, предупреди професорът макроикономист и заместник-ректор на УНСС.


Джобът ни е наполовина по-празен спрямо 1990 година. Нивото на реалните доходи на домакинствата към 2009 г. се равнява на едва 53% от доходите ни през 1990 г., сочат данните на НСИ. По думите на проф. Статев замразяването на заплатите през 2010 и 2011 г. означава, че към днешна дата положението е същото. Няма откъде да дойдат свободни пари, които да се депозират.


Отрицателните лихвени проценти в миналото изядоха реалните доходи на българина. Неусетно финансирахме с парите си тогавашния бюджетен дефицит, каза още Статев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във