Банкеръ Daily

кражба

Пак ни дърпат от ръцете втората пенсия

Финансов министър в трети кабинет  с премиер  Борисов  протяга ръце към парите на осигурените по личните си партиди в частните пенсионни фондове.  Няма съмнение, че  НОИ на практика е фалирал -  половината от държавните пенсии всеки месец се изплащат не от парите в него, а от данъците на всички работещи.  Но да се изтръскват  непрекъснато фондовете на втория пенсионен стълб и каквото падне - да го прибират в хладното мазе на държавната "грижа" - не е честно, не е морално, противозаконно е. Защото България възприе преди близо 20 години тристълбовия   модел на пенсионно осигуряване  и то включва държавна, допълнителна задължителна и допълнителна доброволна пенсии.

Ако на властта този модел не й се харесва или с нещо й пречи,  поне да излезе и да каже: "Край на този модел! Измислили сме нещо по-добро!" А не да го демонтира бавно и методично в името на Негово Величество Фиска. Със всички произтичащи от тези действия негативни последици - най-вече за потърпевшите и все по-бедстващи  пенсионери.

Битката срещу частното осигуряване поведе в далечната 2009 г. Симеон Дянков, финансист номер 1 в кабинета "Борисов 1". Тогава той и Владислав Горанов, негов заместник,  сътвориха  спорната законодателна поправка, която остана в публичното пространство като опит за национализация на средствата на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове. Те бяха принудени да преведат над 100 млн. лв. в НОИ. След това Конституционният съд отмени поправката и върна нещата в изходната им точка. От което обаче нищо не последва - решението важи занапред, то няма ретроактивна сила.

Дни преди Коледа 2014-а - вече като министър на финансите във втория кабинет на Борисов,  докато социалното министерство правеше обсъждания  заедно с пенсионните фондове за необходими промени в КСО, министър Горанов иззе инициативата и обяви серия от промени,  които останаха  известни с най-скандалната поправка - т.нар. свободен избор. Това е  правото на лица, които се осигуряват в универсален фонд за втора допълнителна пенсия за старост,  да прехвърлят натрупаните си средства в НОИ и в  Сребърния фонд. Промяната предизвика протести и трус в тогавашната управляваща коалиция, тъй като депутатите от Реформаторския блок отказаха да подкрепят промените. Горещият картоф бе прехвърлен в полето на тогавашния вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин, който след много дискусии и совалки успя да прокара поправките и "свободният избор" се превърна в норма. Едновременно с това  беше отменено предвиденото увеличение  на вноската в УПФ от 5 на 7%, като за сметка на това беше заложено увеличение на вноската към ДОО с по един процентен пункт за 2018 и 2019 година.

През 2017 г., вече в кабинета "Борисов 3", министър Горанов отново скандализира пазара с предложението на  воденото от него министерство  за регулиране на фазата на изплащане, съчетано с други промени, свързани с промени в инвестициите, свързаните лица и контрола върху пенсионните фондове. След остра реакция от страна на бизнеса и работодателските организации  министърът  отново прехвърли промените, които  регулират важния въпрос за фазата на изплащане, на социалното министерство. За сметка на това  в КСО бяха направени редица промени, целящи  да затегнат контрола, да засилят правомощията на КФН до абсурдни величини, да увеличат санкциите за дружествата, включително  и те да бъдат под постоянна заплаха за отнемане на лиценза за осъществяване на дейността си.

След промени в закона за КФН и таксите, които поднадзорните лица плащат, за да бъдат контролирани, набъбнаха многократно. Най-голямо бе увеличението за пенсионноосигурителните дружества - максималният  размер на таксите за едно дружество е 2 млн. лв. годишно. Мотивът за увеличението бе обезпечаване на независимостта на надзорния орган и повишаване на капацитета му за осъществяване на надзорните му функции.

Сега предстои  нова серия от промени. С тях финансовото  министерство продължава да задълбочава тенденцията за повишаване на административните и финансовите тежести за дружествата и за осигуряването в капиталови схеми в страната. Парадоксалното е, че те са мотивирани с необходимостта да се приложи в нашата практика  съответната  европейска директива от 2016 г., без изобщо да се отчита,  че тази директива се отнася до регулирането на професионални пенсионни схеми в областта на доброволното пенсионно осигуряване, а такива  в България практически не съществуват. Поводът се използва, за да се включат и текстове, засягащи задължителните фондове, които изобщо не са обект на директивата.

Активната законодателна дейност на министъра има спорни резултати - осигурените лица в задължителни фондове не са особено ентусиазирани да се прехвърлят в Сребърния фонд, и  активите, прехвърлени досега, са несъществени за пазара. Дефицитът в държавното обществено осигуряване остава огромен и експертите смятат, че  след като се изконсумира  временният ефект от увеличаване на възрастта за пенсиониране, недостигът  ще продължи да нараства. Възможността родените след 1959 г. да се защитят от влиянието на демографската криза и от проблемите в разходно-покривната система, като спестяват повече средства в лична партида в универсален фонд, бе елиминирана, като вноската в УПФ продължава да бъде 5 процента. Постоянното увеличаване на нормативните разходи за дружествата, увеличеният административен натиск и все по-сложни и противоречиви изисквания създават проблеми пред функционирането на този пазар  и могат да доведат до консолидация и до изчезване на част от по-малките  играчи от него.  

Пак предстоят нормативни промени... и  поредният опит за разклащане на системата. Предвижда се  Комисията по финансов надзор да разрешава прехвърляне на професионална схема  или на част от нея от един фонд за доброволно пенсионно осигуряване в друг. Заявлението ще се подава от пенсионноосигурителното дружество, където ще се прехвърля схемата. Одобрение от регулатора ще се изисква и при преместване на професионални схеми от и към чужди пенсионни фондове. В момента у нас лиценз за осигуряване по професионални схеми  има само фондът "ДСК Родина", става ясно от сайта на КФН. Не е ясно обаче дали тези изисквания на директивата, които се отнасят за професионални схеми, работещи на принципа на дефинираните пенсии, биха могли да се приложат директно върху професионалните схеми в доброволните фондове в България, които работят на принципа на дефинираните вноски.  Друго основно противоречие е свързано именно с искането да се дава размерът на прогнозираната пенсия, което е характерно за осигуряването с дефинирани пенсии, което е по-разпространено в страните от Западна Европа. Действащият в България принцип на дефинирани вноски и заложената в Кодекса забрана  фондовете да обещават доходност правят тази разпоредба трудно изпълнима, смятат експертите. В директивата изрично е записано, че тя не се отнася до задължителните фондове, а някои от предложените промени са адресирани и към тях.

Според сметките на финансовото ни министерство  в краткосрочен план за дружествата ще възникнат допълнителни разходи. Те ще се наложат от нуждата да се въведат нови функции в системата на управление  за собствената оценка на риска, както и за информиране на осигурените лица. Поправките в кодекса въвеждат и нови задължения в контролните функции на банките попечители - да следят при сделки с активи на пенсионния фонд  дали всички плащания по тях се превеждат в обичайните срокове. Това ще доведе до по-високи разходи за тях, пише в оценката за въздействието. Експертите на финансовото министерство смятат, че разходите не са прекомерно високи, но и че не могат да бъдат избегнати, като се позовават на това, че има императивни изисквания в правото на ЕС, които задължително трябва да  бъдат въведени в националното ни законодателство.

Реално  това е поредната промяна, с която през последните години се увеличават разходите на пенсионноосигурителните дружества. Логично е - при въведеното  увеличение на средствата за осъществяване на надзорната  дейност на КФН предвидените стрес-тестове да се извършват от експертите на комисията  в рамките на нейния бюджет за надзорна дейност. Така ще се прекрати и порочната практика за подобни проверки  дружествата да плащат на външни одитори, част от които осъществяват и нормална одиторска дейност над дейността им. Независимо от прилаганите методики  те не биха могли да намерят нещо по-различно  от това, което вече са констатирали в одиторските си доклади.

Но  дрането е двойно.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във