Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОТВРАЩАВА МЕ ПОЛИТИЧЕСКОТО ИНТРИГАНТСТВО

Нина Радева, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финансиГ-жо Радева, на 6 ноември парламентът ви избра за председател на Комисията по бюджет и финанси. Кое е най-голямото предизвикателство, с което трябва да се справите най-напред?- За мен е много важно да бъде запазена деловата атмосфера в комисията. Предстои за кратко време да обсъдим и приемем много на брой важни законопроекти - бюджета за 2004 г. и промените във всички данъчни закони. Ще бъдем принудени да работим на много високи обороти, за да спазим всички срокове и в същото време да направим качествени законопроекти.Най-разгорещените спорове в комисията би трябвало да са по проблемите на бюджета. Винаги ли на заседанията й има препирни между опозицията (в частност СДС) и управляващите, или това е само една добре отиграна тактика за пред хората?- Ако приемем, че бюджетът изразява философията на управление, няма начин върху него да не се правят и най-острите политически коментари. Критикувайки бюджета, опозицията се опитва да подчертае различията между своите виждания и тези на управляващите по важните проблеми на държавата. Няма нищо необичайно, ако бюджетът бъде обект на спорове от тази гледна точка. Но много пъти, дори в пленарната зала, сме били свидетели на самоцелни политиканствания, а не на смислени критики и предлагане на разумни алтернативи. Аз бих приела всяка забележка, върху който и да е параграф от бюджета, ако действително някой предлага нещо осъществимо, а не си е поставил за цел да ораторства самоцелно, без да се съобразява с конкретните реалности.Случвало ли ви се е, когато обсъждате един проблем в бюджетната комисия, всичките й членове да са на едно мнение, а в момента, в който той влезе в пленарната зала, същите тези хора да изказват коренно различни становища?- Да, случвало се е. Това е показател, че бюджетната комисия работи експертно, а в залата се правят политически пледоарии. Но какво да се прави!? Това е следствие от често проявяващото се противоречие между експертното виждане на един депутат и политическите му ангажименти. В много случаи ставаме свидетели на това, как един парламентарист защитава като експерт една теза, зад която обаче, като политик, не може да застане.Като член на комисията сте участвали в приемането на два бюджета - за 2002 и за 2003 година. Имало ли е случаи, когато вашата лична позиция се е разминавала с виждането на правителството?- Да, имало е подобни случаи. Аз имам доста консервативни икономически възгледи и при обсъждането на двата бюджета защитавах тезата, че общините трябва да получат по-голяма финансова и икономическа самостоятелност от тази, която им предлагаше правителството. Не ви ли се вижда странно, че данъкът - 28%, който през 2004-а ще плащат гражданите с месечни доходи над 600 лв., е по-голям от корпоративно-подоходния налог (19.5%) за фирмите ? - Не знам дали фирмите биха се съгласили с едно такова твърдение. В крайна сметка нито те, нито гражданите някога ще бъдат напълно доволни от данъчното облагане. Никой не обича да плаща данъци. Но гражданите могат да бъдат мотивирани да не укриват доходите си, ако получават качествени услуги в областта на осигуряването, здравеопазването, транспорта и сигурността. Тогава хората ще са склонни да си плащат данъците, макар и с неудоволствие. По същия начин стоят нещата в консултантския бизнес, с който се занимавах, преди да вляза в политиката. При него клиентите са готови да платят и по-голяма цена, ако са убедени, че услугата, която получават, е с по-високо качество.Казвате, че сте работили в сферата на консултантските услуги. С какво точно се занимавахте?- Аз съм икономист по образование и по професия. Завършила съм Търговската гимназия в Пловдив, където съм родена, а след това и икономическия университет (б.а. - по това време ВИНС) във Варна. От 1990-а работя като преподавател по финанси към факултета Математика и информатика в Пловдивския университет.Прохождането ми в консултантския бизнес бе през 1991-ва, когато започнах да работя с одиторската компания Кей Пи Ем Джи. Това беше един добър старт, който ми даде самочувствието, че мога да прилагам на практика това, което знам и преподавам на теория.Лицензиран оценител съм на финансови активи. Участвала съм в множество международни програми, които са свързани с обучението на български експерти за консултанти в областта на кредитирането и на финансирането на малкия и средния бизнес. Била съм синдик на две предприятия - на шивашка фабрика и на Електронни инженерингови системи в Пловдив и се гордея с факта, че там не останаха неудовлетворени кредитори.А как влязохте в политиката?- Знаете ли, аз също често си задавам този въпрос и търся неговия отговор. Мисля, че в един момент не само аз, но и много други хора почувстваха нуждата от политическа промяна, тъй като това, в което най-много вярвахме - във възможността за свободна конкуренция, започна да става все по-труднопостижимо. Изведнъж си дадох сметка, че политическата среда вече не предлага равни възможности за участие на пазара и това всъщност спира развитието на страната като цяло. Тази ситуация трябваше да се промени и аз реших да участвам в тази промяна.Какво ви отне в личен план работата в парламента?- Вече нямам време да се занимавам с някои неща, на които много държах. Например аз съм член на филхармоничното дружество и докато не станах народен представител, редовно посещавах концертите на филхармонията. Имам също свои литературни пристрастия. Но веднага искам да ви кажа, че не съм изкушена да пиша. Интересувам се от руската класическа литература, от английската литература и от съвременните американски автори. Постоянно си купувам всички литературни списания - като Съвременник. Може би съм един от най-дългогодишните абонати на вестник Култура, с което се гордея, защото го получавам от ученичка.Но вероятно политическата дейност ви е донесла и големи разочарования?- Те бяха по-скоро в личен план. Много хора доста грубо се опитаха да използват новата ми позиция на депутат. Явно ме подцениха, решавайки, че ще се поддам на елементарните им ласкателства, но бързо се убедиха, че представите им за мен са доста погрешни. Сблъсках се и с политическото интригантство - нещо, което дълбоко ме отврати и за което дори не желая да говоря. Но, явно, човек никога не може да избяга от грозните неща в живота. Което обаче не означава, че трябва да се примирява с тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във