Банкеръ Daily

Финансов дневник

Отстранените директори на КТБ АД: Специалният надзор задълбочи проблемите в банката

"Не можем безучастно да наблюдаваме спора между МФ и БНБ за това кой да вземе решение за КТБ АД, кой да участва в изготвянето или приемането на оздравителен план, респективно - план за преструктуриране, кой и как преговаря с представителите на акционерите." Това пишат временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на Корпоративна банка в писмо, изпратено до трите одиторски компании, служебния министър на финансите Румен Порожанов и президента на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев.

В писмото си директорите на КТБ, които са временно отстранени, но не и освободени от отговорност, посочват свои запитвания, изпратени до БНБ, на които централната банка отговаря "пестеливо и прекалено общо".


"До кризата с Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) се стигна не поради проблеми в управлението на банковите процеси, а заради безпрецедентния институционален и медиен натиск, оказан върху банката и нашите клиенти", се казва още в писмото на директорите на КТБ.


Те посочват още, че след поставянето на КТБ АД под специален надзор, проблемите на банката не само не се разрешават, а се задълбочават. Според тях първопричина за това не е самото поставяне на КТБ АД под специален надзор, а приложените от Централната банка възможно най-тежки условия, които законодателят е предвидил за този режим.

Ето и пълния текст на писмото:

 Уважаеми дами и господа,

В качеството си на изпълнителни директори, временно отстранени, но не и освободени от отговорност, в изпълнение на поетите ангажименти към клиентите на КТБ АД и към акционерите на банката, не можем безучастно да наблюдаваме спора между МФ и БНБ за това кой да вземе решение за КТБ АД, кой да участва в изготвянето или приемането на оздравителен план, респективно - план за преструктуриране, кой и как преговаря с представителите на акционерите.

Отговорът, който получихме, е изключително пестелив и прекалено общ, а поставените от нас въпроси отдавна изискват предприемането на конкретни мерки и действия.

В цитирания отговор за пореден път се изтъква едва ли не виновно поведение от наша страна предвид искането ни за прилагане на подходящи мерки във връзка с възникналата ликвидна криза в КТБ АД. До кризата се стигна не поради проблеми в управлението на банковите процеси, а заради безпрецедентния институционален и медиен натиск, оказан върху банката и нашите клиенти.

След поставяне на КТБ АД под специален надзор проблемите на банката не само не се разрешават, а се задълбочават. Първопричина за това не е самото поставяне на КТБ АД под специален надзор, а приложените от Централната банка възможно най-тежки условия, които законодателят е предвидил за този режим. Във връзка с това обръщаме отново внимание на няколко кръга от проблеми, свързани с неотложните мерки и действия, които трябваше отдавна да бъдат предприети, и настъпилите от това бездействие последствия.

Първо, твърдението че „банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6 227 521 хил лв.”, е силно преувеличено. В глобален мащаб няма и не може да има финансова институция, която да разполага с ликвидни средства, достатъчни да изплатят наведнъж целия привлечен ресурс. Но, всъщност, това Ви е добре известно.

Твърдението, че акционерите не желаят да окажат ликвидна подкрепа на банката, също не съответства на истината и Вие много добре го знаете. Единствено от БНБ зависи да се осигури искания от тях достъп до актуална информация за КТБ АД, за да могат да предложат конкретни стъпки за възстановяване на дейността на банката.

Второ, едва сега в банката се конституира и започва да действа специална комисия, която ще разрешава вътрешнобанкови операции, с които клиентите да погасяват задължения по получени кредити. Молби и уведомления от кредитополучателите има още от края на м. юни, такива са постъпвали през целия четиримесечен период, а действията по разрешаването им в голямата си част се очакват тепърва. Навременното разглеждане на исканията би довело до съществено подобряване на качеството на кредитния портфейл, особено при погасяване на просрочени лихви и главници. До момента, по данни на клиенти, са подадени и чакат разглеждане над 100 искания за прихващания и други операции с цел погасяване на задължения към банката, в резултат от договори за цесии, встъпвания в дълг и други. Те биха били много повече, ако изискванията и приложените мерки в резултат от Решение на УС на БНБ 104/15.08.2014 г. не бяха толкова рестриктивни (изискването встъпването в дълг или поръчителството да е възникнало преди 01.06.2014 г., прилагането на разрешителен режим за всяка отделна такава сделка и др.). Оставаме с впечатлението, че тези рестрикции неслучайно са въведени, за да възпрепятстват извършването на законосъобразни сделки и операции по погасяване на задълженията на кредитополучателите. Дори тези сделки да бъдат разрешени, клиентите вече понасят преки щети от начислените им наказателни лихви и пеналии. От друга страна, вследствие от забавянето на работата на тази комисия, погасяването в резултат от разрешените сделки няма да бъде отразено в доклада на одиторите, а оттам – и на квесторите, което значително изкривява анализа на състоянието на кредитния портфейл на банката. Друго последствие от това забавяне е и нереалното обезценяване на портфейла в размер на целия дълг по просрочените кредити, въпреки вече изявеното желание на клиентите да погасят задълженията си.

В тази връзка, твърдението че „Българската народна банка никога не е забранявала погасяването на кредити от клиенти на банката” не съответства на фактите. Следва да припомним, че едва в средата на м. август т. г. УС на БНБ позволи ограничени платежни операции за целите на погасяване на кредити и то само от сметки на кредитополучатели на банката (вътрешнобанково плащане), респективно - от техни съдлъжници или поръчители. Решението само по себе си е странно, тъй като третира сделки и операции, в които самата БНБ казва, че не следва да се намесва. Същевременно, решението по неизвестна причина изисква съзадължеността или поръчителството да са възникнали преди 1 юни 2014 т., далеч преди датата на поставяне на банката под особен надзор и при очевидно отсъствие на проблеми по погасяване на задълженията на 98% от кредитополучателите. Няма законова пречка за текущо встъпване в дълг или цесия на вземане върху банков влог, без БНБ или КТБ да са страна по подобни сделки. Тази теза се съдържа и във Вашия отговор. В такъв случай не можем да си обясним защо наложената в КТБ АД практика по време на специалния надзор е точно обратната и е в явно противоречие със законовите разпоредби.

Същевременно, самият режим на разрешение от страна на БНБ от 15 август 2014 г. индикира и задава на квесторите рестрикциите, в които квесторите и назначената от тях комисия ще определят кои сделки и операции ще признават, разрешават и осчетоводяват. Тук е много важно да се изтъкне, че за такива вътрешнобанкови операции не е необходимо да има достатъчна ликвидност, тъй като същите се осъществяват в рамките на банката, без ползване на платежна система. Имаме сигнали от клиенти на банката, които са подали искания за погасяване на задължения на трети лица и вече са получили отказ поради изключително рестриктивния режим, посочен по-горе. За нас е непонятно какви са критериите, по които работи тази комисия и квесторите, и дали същите са запознати с изпратения до нас отговор от БНБ, който дава приоритет на договорната свобода между лицата без участие на КТБ АД в лицето на избраните от БНБ квестори. Излиза така че очевидно квесторите прилагат по-големи рестрикции, отколкото БНБ оповестява в писмото си.

Трето, във Вашия отговор се твърди, че ЗКИ не позволява в рамките на специален надзор да се стига до „предпочитително удовлетворяване на една категория кредитори за сметка на други”. Това твърдение е невярно, особено в случаите на цесия на вземане по влог и последващо изявление за прихващане от кредитополучател, получил правата по този влог. При тези сделки включително и с отправянето на едностранното изявление за прихващане, не се изисква активно участие на КТБ АД, нито при цесията, нито при изявлението за прихващане. При тези сделки активните страни по тях упражняват потестативните си права (възможността да влияят върху чужда правна сфера, в случая на КТБ), а банката ще е длъжна да приеме (респективно - и да осчетоводи) тези сделки, защото е длъжник на вложителя, а после - и кредитор на кредитополучателя, който прави изявление за прихващане срещу нея.

В отговора си Вие също така визирате четири одиторски фирми. Молим да поясните дали става въпрос за фактическа грешка или фирмите наистина са четири и кои са те.

Използваме случая да се позовем на Откритото писмо на КТ „Подкрепа” от 15.10.2014 г. и да се присъединим към отправените в него въпроси:

    дали квесторите притежават необходимите и достатъчни квалификация и професионален опит в банковата дейност;

    на какво основание са назначени т. нар. екипи от консултанти и помощници на квесторите, дали БНБ е запозната с техните личностни и професионални качества, упражнява ли надзор върху тяхната численост и дейност, броя реално отработени часове, количеството и качеството на свършената от тях работа, както и размера на изплатените им възнаграждения; дали БНБ упражнява необходимия контрол върху разходите, осъщетвявани за сметка на КТБ АД, за да не бъдат ощетени нито вложителите, нито акционерите;

    дали в ежемесечните квесторски доклади до БНБ се съдържа информация относно размера на разходите, пряко или косвено свързани със специалния надзор, вкл. за възнаграждения на екипите от консултанти и помощници на квесторите и дали има поставени някакви ограничения. БНБ разполага ли с данни колко струва до този момент процедурата по специалния надзор на двете банки;

В заключение, напомняме, че отдавна очакваме отговор на въпроса в какво точно се изразяват оздравителните мерки за КТБ АД, предприети от квесторите, и чия ще е отговорността, ако банката не бъдат оздравена.

 

С уважение,

И. Зафиров

О. Русев

Г. Христов

А. Панталеев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във