Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОТ ВАС ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА БАНКОВИЯ ПАЗАР

Съдържанието на банковите реклами занапред ще зависи до голяма степен от решенията на Върховния административен съд. Предстои той да се произнесе по жалбите на ОББ и Пощенска банка срещу наложените им от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби за некоректна реклама. Ако магистратите постановят, че КЗК правилно е глобила двете кредитни институции, почти всички останали банки ще бъдат изправени пред заплахата да споделят съдбата им. И за да не стане това, ще трябва из основи да прекроят рекламните си стратегии. Което означава нови, немалки разходи. На пръв поглед рекламните агенции би трябвало да са доволни от подобно развитие на събитията, но и тяхната работа няма да е лесна. Ако върховната съдебна инстанция благослови глобите, наложени на двете банки от КЗК, тя до голяма степен ще обезсмисли т. нар. продуктова реклама. И това става ясно, като се проследи развитието на събитията по двете дела. Всичко започна през ноември 2004 г., когатоКЗК наложи санкция на ОББ от 100 хил. лв.за неправомерна (според контролния орган) продажба на дебитни и кредитни карти. ОББ бе наказана, тъй като, според експертите на комисията, е нарушила чл.30 и чл.36 от Закона за защита на конкуренцията. Основанията на КЗК са, че в периода от 20 май до 25 юни 2004 г., чрез официални съобщения на ИНТЕРНЕТ страницата си, банката е приканвала собствениците на кредитните карти ВИЗА да участват в томбола с награди, включващи пътуване до Атина, фотоапарати и СD-плеъри. В случаите, когато стойността на наградата надхвърля тази на продаваните стока или услуга, това се смята за нарушаване на принципите на лоялната конкуренция.След като КЗК официално оповести, че е санкционирала ОББ, между експертите на комисията и на банката се разрази спор има ли нарушение и в какво точно се състои тоСпециалистите в ОББ твърдят, че ако под цена на стоката или услугата се разбира стойността на самата карта, тя е нищожна - между 2 и 5 лева. Нещо повече, клиентите на ОББ не плащат за издаването на въпросните кредитни карти. Банката не бива да бъде държана отговорна за наградата, която са получили победителите в томболата, и по друга причина. Туристическият пакет за Олимпийските игри в Атина плаща не ОББ, а нейният собственик - Национална банка на Гърция. Да не говорим, че самата томбола бе по инициатива на компанията ВИЗА, а българската банка се оказа само посредник при провеждането й. При това, освен ОББ, в нея са участвали и други финансови институции в страната ни.В случай че под термина услуга КЗК има предвид изискването на ОББ: до участие в томболата да се допускат само клиенти, които са извършили през картите си плащания над 2000 лв., ситуацията става още по-сложна, тъй като фотоапаратите и СD-плеърите, раздавани като награди, струват с пъти по-малко. Така единственият неизчистен въпрос е: каква е стойността на туристическите пакети за Атина. При цени под 1000 евро КЗК не би трябвало да налага санкции за предлагането на въпросните награди.Друг аргумент, изтъкнат от експертите на ОББ, е, че обявената томбола се е отнасяла само за лица, които вече са притежавали нейни карти с логото на ВИЗА, и не е имала за цел да привлече нови клиенти. Ето защо банката не е нанесла щети на конкурентите си.Всички тези мотиви са предоставени в писмена форма на Върховния административен съд, който на 13 юни 2005 г. даде ход на делото по жалбата на ОББ срещу наложената й от КЗК глоба. Юристите на банката са успели да засилят аргументите си, като са предоставили на съда писмени становища на някои от преките конкуренти на ОББ на картовия пазар - БУЛБАНК, Райфайзенбанк (България), ДЗИ Банк и ИНГ Банк. В своите становища споменатите кредитни институции категорично заявяват, че не се смятат за ощетени от продукта, предлаган от ОББ. По принцип ВАС би трябвало вече да се е произнесъл по делото, тъй като законово определеният срок за това е един месец. Проблемът е, че той е препоръчителен за съда. Което означава, че магистратите могат да излязат с решение по случая, когато си поискат. В аналогична ситуация е и съдебният спор между КЗК и Пощенска банкаВ средата на юли 2005 г. комисията обяви, че е наложила имуществена санкция от 100 хил. лв. на Пощенска банка, заради подвеждаща реклама на продукта й Нов жилищен кредит. КЗК се е самосезирала от обявите в медиите, чрез които банката предлага кредита с годишна лихва от 5.75% и опростена процедура при отпускането му. Санкцията бе наложена, защото обявеният в рекламата лихвен процент в действителност се отнасяше само за първата година от погасителния срок на жилищните заеми - при това само за финансиране в евро. Докато лихвата за първата година за кредити в левове и долари бе 6.3 процента. Експертите на комисията са изтъкнали аргумента, че потребителите се запознават с действителната цена на кредита и с начина на формирането й чак при сключването на договора за заем. Заблуждаващото съобщение за ниски лихви по жилищния кредит на Пощенска банка АД, без да е уточнено, че важи само за първата година, не само пряко може да привлече клиенти и да увреди конкурентите, но и да създаде лъжлива репутация на банката и да затвърди убеждението у потребителите, че е изгодно да я изберат за кредитодател въз основа на непълен и неверен критерий, се казва още в съобщението на КЗК.Пощенска банка веднага обжалва наложената й глоба от КЗК пред Върховния административен съд. Позицията на експертите на кредитната институция е, че в една реклама обективно няма как да се изброят всички условия по кредитния продукт. А и целта на рекламния анонс е да привлече вниманието на клиента и да го насочи към съответния банков офис, където ще получи подробна информация за лихвените нива и всички други условия по заема.Много от банките, подобно на всички останали компании, които предлагат на пазара стоки с определена марка, чиято цена варира, не изреждат в рекламите си всички ценови подробности, произтичащи от допълнителните екстри. Това практически не е възможно, опонират на КЗК от Пощенска банка. Впрочем членовете на КЗК биха могли да пробват дали например перилния препарат Бонукс наистина изсмуква петната от мръсотията като прахосмукачка, както се опитват да ни убедят телевизионните реклами. Интересно какво ли ще стане ако се окаже, че между твърденията в клиповете и реалността има разминавания? Всъщност едва ли има продукт или услуга, чиято реклама абсолютно пълно и точно отразява неговите приемущества и не пропуска недостатъците му. Преглеждайки продуктовите реклами на банките - само в частта за различните видове кредити, които отпускат, клиентите им лесно ще установят, че повечето от тях правят промоции на по-изгодните лихвени условия, най-вече през първата година от погасяването на заема. И тук не става дума за банките, които се опитват да привлекат клиенти, предлагайки им предметни подаръци, в случай че изтеглят заеми от тях. Ще рече, че ако ВАС обяви за законосъобразни глобите, наложени на Пощенска банка от КЗК, същата санкция може да застраши всички кредитни институции. Повечето продукти, рекламирани от банките, ще бъдат подложени на същите атаки и ще попаднат в черния списък на Комисията по конкуренцията. А едва ли има банка, готова да рекламира услугите си, ако след представянето им ще понесе поне глоба от 100 хил. лева.Няма да е пресилено да се каже, че едно неблагоприятно развитие на делата на ОББ и Пощенска банка, обжалвани от тях във ВАС, ще обезсмисли рекламата на отделните финансови продукти и ще принуди кредитните институции да се ограничат занапред единствено с имиджова реклама. Това обаче ще затрудни повечето банки да изпълнят плановете си за пазарно разрастване и въобще може да обърка целия им бизнес. Което доказва защо решенията на ВАС по двете дела до голяма степен ще предопределят рекламната визия на банковия пазар през следващите една-две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във