Банкеръ Daily

Здравеоп(Р)азване

От една сергия - пазар ще правим

S 250 dbc5dffb 1081 43fc bf1b 7560d36bcd5e
S 250 1fad5dba 797f 4e12 a26d 52230257fb46
S 250 3c6a94c3 66cb 4b70 b8d0 e3439b929a9f

Всички сме против монопола на Здравната каца... пардон – каса. Но когато се заговори за демонополизация пак сме единни – против сме. Защо е това биполярно разстройство?!

Защото всичко в тази държава се прави „на тупан“, без предварителни разчети, без оценка на въздействието. Всичко е движение в неясна посока и с непредвидими резултати. Развитие в условията на финансова стабилност – мехурчета в блатото.

Идеята на здравния министър Кирил Ананиев е от сергия пазар да направи.

Но! Не е редно който и да било да се произнася „за“ или „против“. Защото няма отговори на основополагащи въпроси, от които моделът зависи в голяма степен.

Опасенията на здравните застрахователи са, че на практика без каквито и да било финансови разчети се подлагат на  риск частни пари. И става дума за  милиони левове, каза специално за "banker.bg" бившият здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване - Мими Виткова, по повод на коментираните предложения.

Акционерният капитал при общото застраховане е 4.6 млн. лв., при животозастраховането – над 6 млн. лв. Не може всяка година да има дефицити в касата и да загиват болници, а в същото време в продължение на 30 години никой да не знае колко струва основният пакет здравни услуги и какво влиза в него, поясни Виткова.

Първото и неотменимо нещо е именно това – ясно да се определи основният пакет от здравни услуги, които би трябвало да  покрият задължителните  здравни  вноски. След това ясно трябва да се остойности всяка услуга от този пакет – какво влиза в една клинична пътека – колко е труда, колко са изделията, които се влагат, колко са медикаментите и всичко останало. Тогава вече да видим стига ли 8-процентовата вноска за здравно осигуряване или не. Обществото трябва да има тази яснота – колко и за какво плаща. Ако осемте процента стигат – да вървим напред, казва тя.

Но след като искат да се вкарат нови дружества - фондове, а не сегашните здравни застрахователи,  това значи, че нови милиони ще трябва да се изсипят за нови регистрации, обърна внимание Виткова.

Бюрократичната игра на държавата с частните фондове трябва да спре. Те започнаха като  здравноосигурителни фондове, задължиха ги да се прелицензират като здравни застрахователи, а сега отново се иска от тях да се превърнат във фондове.

Но лошите вести не свършват дотук. Трябва да се изгради на национално ниво и Гаранционен фонд, какъвто  има при „Гражданска отговорност“ например. Този фонд трябва да предпазва самите осигурени лица в случай на  фалит на някое от дружествата. А средствата за този фонд здравните застрахователи трябва да отделят и да пратят в него от цитираните 8 процента. От здравното министерство обясняват, че НЗОК имала оперативен резерв, от който  ще се плаща. Но този оперативен резерв всяка година се ликвидира,  там няма натрупвания. А  Гаранционният фонд трябва да е готов  перманентно да  защити  правата на осигурените.

На второ място - всяко от дружествата, както се  работи и сега, трябва да има т.нар. технически резерви. Дружествата  имат  плащания за в бъдеще, които се изчисляват, за да може да бъдат покрити във времето.   По актюерските  разчети са необходими  още много средства.

Значи здравните застрахователи трябва да заделят отново от тези 8 процента  и  замразените пари, с  които ще покриват собствените си рискове.

Но и това още не е краят - от осемте процента трябва да се извадят  пари за още един национален фонд – т.нар. Изравнителен фонд. За да може когато при една компания са отишли много болни, а при друга са по-здравите,  в зависимост от средните разходи на едно осигурено лице при една и съща вноска „болният“ фонд да получи допълнителни пари.

Некоректно е  да се внушава на хората, че няма да им се налага да доплащат, при положение че  бъдат  вкарани  повече играчи.  Отделно, че  никой не регламентира за какво ще се доплаща.

Парадоксално е, че държавата с лекота плаща  издръжката на един ученик например и превежда съответните пари  на общините, а като опре до това колко струва един болен - не може да го  изчисли. Според пазарните участници това е въпрос на елементарни сметки – те знаят колко души се лекуват и от какви диагнози... Хората по света влизат в операционната и всеки конец и всяка игла са остойностени.

Предположенията на  разбиращите от тези  сметки е, че държавата я е страх да бръкне в тази материя, защото ще блесне истината, че с тези 8 процента разходите не могат да бъдат покрити. А за повишаване на плащаните  данъци и осигуровки управляващата коалиция не иска и да чуе и бяга като дявол от тамян, дори и когато такъв ход е  задължителен. Ще зейнат и пробойните в системата, за които някой трябва да носи отговорност.

Накрая – всеки фонд ще трябва да се пазари с всяка болница и с всеки лекар. Държавата не знае кое колко струва, а фондът ще трябва да се ориентира за цените ... По какво?, пита Виткова.

И какво се предлага в крайна сметка ?  Здравният застраховател „Х“, ще трябва да се бръкне дълбоко, за да регистрира здравен фонд, после ще трябва да набере 500 хил. членове – осигурени... Ами ако не успее и не го лицензират? Кога и как ще връща парите на осигурените?

Дори не е ясно с какъв капитал ще бъде регистриран отделният здравен фонд. Казва се – според европейските директиви за застраховане. И толкоз.

Неслучайно двама от най-добрите екс здравни министри на България (не от тези, дето премиерът Борисов ги намира по кръстовищата ) – д-р Мими Виткова и д-р Петър Москов в един глас извикаха: „Внимание, държавата бяга от здравеопазването!“.

Чрез предложението на здравното министерство за създаване на частни фондове, които да се конкурират с НЗОК, държавата бяга от отговорността си за системата на здравеопазването. Това каза бившият здравен министър и лидер на "Консервативно обединение на десницата" Петър Москов. Според него  Кирил Ананиев има желание и воля за промяна. Политическото мнозинство зад гърба му  обаче - не.

"Въпросът, който убягва от общественото внимание, е кой да носи отговорността за функционирането на системата на здравеопазването. Отговорът на правителството, интерпретиран  през предложенията на министерството е: "Ние предлагаме държавата да излезе от отговорността си в сферата на здравеопазването и на нейно място отговорност да носят частни фондове. Пазарът да носи отговорност за системата на здравеопазване. Това е възможно политическо решение", коментира Москов.

"НЗОК трябва да остане основният стълб на здравеопазване в държавата. Ако тя  бъде заменена   с много частни фондове, отговорността ще стане анонимна", предупреди още Москов.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров изрази тревога, че с  предложенията, които се обсъждат,  на пациента се дава правото да избира частен фонд, но той няма да може да избира кой да го лекува, защото това право остава за фондовете. Според него трябва да има рамкови цени на дейностите в основния здравен пакет. В противен случай може да се наложи той да бъде оптимизиран. "Задължително трябва да има гарантирани цени, които са рамкови за основния пакет, които да гарантират на изпълнителите на медицински помощи, че в практиката услугите няма да  паднат  под тези цени. Не можем да си позволим в България да оставим  отделните лекари, отделните лечебни заведения да преговарят индивидуално  с мощни структури, каквито са застрахователите", обясни той.

В спора се намеси и един бивш финансов министър – проф. Христина Вучева. Очакванията за положително влияние от т.н. „разбиване на монопола на здравната каса" не само са нереалистични, но и не е направена никаква сметка за разрушителния потенциал  на подобна организация. Известно е, че в цивилизованите страни правото на живот се признава на всеки и на никого не трябва да се отказва здравна помощ и здравна грижа. Това означава, че в сферата на  здравеопазването не може да се разчита на невидимата ръка на пазара, на конкуренцията, и на пазарните сили. Тези констатации направи още проф.Вучева, финансист и доктор по икономика.

Според нея  много по-резултатно би било реформата от началото на следващата година да започне със следните стъпки:

Първо, да се въведат  законови промени и те да бъдат обявени, че договор с Касата ще сключват само non profit дружества - без значение дали са държавни, общински, или частни - достатъчно е  да са юридически лица с нестопанска цел от обществена полза.

Второ, да се започне работа по обещаните през 2010 г. и 2011 г. законови промени и въвеждането на Здравна карта.

Трето, да се върне първоначалната законова конструкция за избор на управител на НЗОК от надзорния съвет на касата.
Четвърто, да се възстанови фонда за лечение на деца в чужбина.

Всъщност идеята на Ананиев има  вече двегодишна давност.

Двата "качествено нови варианти за променен  здравен осигурителен модел" от 2017 г. - на Горанов и на Ананиев - предлагаха нова финансова схема за допълнителни приходи в системата.Но и тогава липсваха предложения по ключовите проблеми - точен анализ на разходите с предложения за оптимизация, мерки срещу злоупотребите, актуализиране на клиничните пътеки, остойностяване на лекарския труд и още от този род. Само  въвеждането на застрахователите като страна по плащанията няма да реши проблемите в системата, защото те не опират до недостига на пари, те са  в липсата на адекватен контрол върху  плащанията. Колкото до здравните застрахователи - те бяха и тогава единодушни, че държавата се опитва да им прехвърли риска при абсолютно неясни базови данни за състоянието на системата. Предлагаха им да скочат в басейн, в който не е ясно дали изобщо има вода, и ако има - колко е дълбока.

Ето и каква е  истината: Първо, всеки от нас си плаща задължителната здравна осигуровка. Второ, НЗОК ще плаща 585 лв. (това са 85% от цената на клиничната пътека до 700 лв.). След това 15%, или около 105 лв.,  ще доплаща пациента. Източникът на това доплащане ще бъде или собственият му джоб, или от доброволно застраховане. И така, докато се достигне таванът  от 700 лв.. След това се включват  застрахователите - до нивото на истинската цена на клиничната пътека. Но има различни клинични пътеки - и на стойност до 14 хил.лв., такива  за  20 хил. лева. Е, тези нива   ще трябва да ги достигнем с прословутите 12 лева. Накрая - всяка болница ще си образува сама цени  на клиничните пътеки - едва ли има  съмнение,  че вече няма да има клинични пътеки под 700 лв., защото ще са образувани свободно от болниците. Тук вече пациентът отново трябва да се намеси и  сам да си плаща, или да търси доброволно застраховане. Добре, с тези 12 лв. ние ще доплащаме от 700 лв. до цената на клиничната пътека, която болницата Х определи, но в същото време изборът  на екип, медицинските изделия, част от лекарствата - те не са в цената на пътеката.

За хората от бизнеса това е неприемливо. Компаниите няма как да си сметнат застрахователната премия, защото не знаят реалните цени на пътеките. В същото време  Ананиев обяснява, че НЗОК ще плаща до 585 лв., което значи, че  за нея риск няма. Но  хората му са направили един анализ, според който тези 84% от клиничните пътеки - до 700 лв., поглъщат  само 53% от разходите, които сега плаща касата. Оттук нататък от  застрахователите ще се иска да плащат  близо 47% от досегашните разходи. А какво става с пациентите? Те ще плащат доброволно онези 15% от цената на клиничната пътека до 700 лв. и втори път - пак доброволно - до реалната цена на пътеката, определена от болницата. А ще имат и едно  задължително плащане - онези 12 лв., за които стана дума.

В кабинета "Борисов 1" финансовият министър Симеон Дянков отмъкна от бюджета на Здравната каса 1.5 млрд. лв. и тези пари бяха претопени в общите финанси на държавата. Въпреки,че  много бе  изписано по темата,  нито прокуратурата, нито т. нар. специални служби не се самосезираха и не започнаха разследване около  тези пари.

А българите щат - не щат дофинансират от джоба си здравната система, т.е вършат работата на държавата и попълват нейния дефицит със собствени пари в  огромни размери. Средно по 1250 лв. годишно плаща всеки от джоба си за здраве - това става ясно от национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено  преди година. Преките доплащания в България са 48%  спрямо 15% за ЕС. Хората плащат годишно от джоба си по около 2 млрд. лева, т.е. около 30% от разходите за здраве (4.7 млрд.лв. публични средства). Над 51% от запитаните смятат, че е възможен нов модел, който да е от полза за лекарите и пациентите.

В същото време едва 6% са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка.

Оптимисти ли са или наивници?

Facebook logo
Бъдете с нас и във