Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ДЪЛГОВЕ ДО ГОЛЕМИТЕ ПЕЧАЛБИ

За четиридесетгодишната си история БУЛБАНК е познала и сладостта на възхода, и горчивината на падението, но след редицата перипетии си остана най-могъщата и печеливша кредитна институция у нас. БУЛБАНК е учредена през 1964 г. под името Българска външнотърговска банка (БВТБ) с капитал от 40 млн. лв. и с предмет на дейност международни търговски разплащания и финанси. Дълги години през нея минаваха всички операции на българската държава с фирми и банки в чужбина. Чрез БУЛБАНК държавата е получавала заеми от западни кредитни институции и пак през нея е плащала погасителните вноски по външния си дълг. За да обслужва целия този огромен оборот, от 1969 до 1985 г. БВТБ открива свои представителства в Лондон, Франкфурт и Виена. Големите търговски операции на български външнотърговски фирми в Германия пък я карат заедно с германската Байерише Ферайнсбанк да създаде в Мюнхен Байерише-Булгарише Ханделсбанк, в която притежава 49% от капитала, а германският й партньор - 51 процента. През 1987 г. БВТБ и външнотърговската банка на Съветския съюз - Внешэкономбанк, създават с равно участие (50:50) базираната у нас финансова компания Булгарсофинвест (трансформирана през 1994 г. в Корпоративна банка).Тежките времена за БВТБ настъпват през 1990 г., когато на 28 февруари правителството на Андрей Луканов обяви мораториум по външния дълг на България. Тъй като дотогава държавата бе теглила кредитите си от чужбина именно чрез нея, спирането на плащанията по тях стана причина във финансовите ни среди по света да се заговори за техническия й фалит. Всъщност след 1990-а с името на БВТБ са свързани някои от най-важните събития в българския банков сектор. През 1992-ра тя бе една от институциите, които заедно с икономическите министерства, БНБ и Софийската община учредиха Банковата консолидационна компания - дружеството, което стана собственик на всички държавни участия в българските кредитни институции. Пак през 1992 г. БВТБ бе пререгистрирана по Търговския закон в акционерно дружество, в което БКК притежаваше 98% от капитала. А през следващите две години мениджърите й (чийто екип тогава се оглавяваше от Чавдар Кънчев) успяха да се справят с две основни задачи: да проведат успешно преговорите с банките кредиторки на България, обединени в Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на задълженията на държавата ни от 10.5 млрд. щ. долара към тях, както и да превърнат БВТБ във водеща финансова институция в страната. Конкретно дългът към частните кредитори от Лондонския клуб бе редуциран с 49% и бе преобразуван в брейди облигации, някои от които трябва да бъдат погасени чак през 2025 година.През 1994-а в БВТБ се вляха регионалните банки ТБ Бургас и ТБ Стара Загора. През същата година общото събрание на акционерите й взе решение тя да се преименува на БУЛБАНК - име, с което бе известна на чуждестранните финансови пазари още от самото си създаване. През 1995-а банката продаде на правителството по цена 49 цента за долар облигации с общ номинал от 450 млн. щ. долара, издадени по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити. То от своя страна ги прехвърли на БКК и с тях през 1996 г. консолидационната компания увеличи капиталите на ОББ, Българска пощенска банка, БИОХИМ, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК, Стопанска банка и БАЛКАНБАНК. От тях в несъстоятелност бяха обявени само БАЛКАНБАНК и Стопанска банка, докато останалите, рекапитализирани по схемата БУЛБАНК, институции бяха спасени и продадени по-късно от БКК на чуждестранни инвеститори.БУЛБАНК подаде ръка и на Централна кооперативна банка, участвайки през 1996 г. в увеличението на капитала й и придобивайки 35% от нейните акции (през 1999-а книжата бяха продадени на Държавния фонд Земеделие). Тя подкрепи и първата приватизация на държавна банка у нас. През пролетта на 1997-а едно от условията на МВФ за сключването на стенд-бай споразумение бе правителството да продаде ОББ. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) бе готова да закупи 35% от нея, ако се намери купувач и за останалите й акции. В последна сметка БУЛБАНК плати 1 млн. щ. долара за 35% от капитала на ОББ, а останалите 30% БКК продаде на Опенхаймер и Ко и през юни 1997 г. сделката бе осъществена. Продажбата на самата БУЛБАНК бе една от най-разгорещено обсъжданите и внимателно следени приватизационни сделки в България. Този интерес бе напълно обясним, като се има предвид, че в средата на 2000-ра, когато БКК вече приключваше преговорите с консорциума Кановас на гръцкия магнат Вардиноянис и с италианската банка УниКредито, БУЛБАНК притежаваше 28% от всички банкови активи в България. И по думите на тогавашния й председател на съвета на директорите Чавдар Кънчев е донесла на държавата от 1993-а до края на 1999 г. печалба от над 850 млн. щ. долара.В последна сметка наддаването бе спечелено от УниКредито, станала собственик на 93% от акциите на БУЛБАНК и от германския застраховател Алианц, придобил 5% от капитала й. На 2 октомври 2000 г. купувачите платиха за тях 360 млн. евро на БКК.Новите собственици смениха структурата на управление на кредитната институция, като премахнаха съвета на директорите й и на негово място въведоха надзорен и управителен съвет. Те пристъпиха и към чувствително преструктуриране на дейността й, наблягайки на бързото развитие на кредитирането. Управлението на вече частната БУЛБАНК бе поверено през първата година на мениджърски екип начело с италианеца Луиджи Ловалио. За председател на управителния й съвет пък през септември 2001-ва бе назначен Левон Хампарцумян. Двамата с Ловалио успяха да създадат добър тандем, който осъществи преструктурирането и запази позициите на БУЛБАНК - като най-голямата и най-печелившата кредитна институция в страната. През септември 2003-а мандатът на Ловалио изтече и неговото място бе заето от Алесандро Дечо. За миналата година банката бе на първо място в сектора по размер на активите си, които са над 2.8 млрд. лв., по собствен капитал - 548.1 млн. лв. и отчете най-голяма печалба - близо 120.7 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във