Банкеръ Weekly

Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса

От 20 години сме в чакалнята на еврозоната

Г-н Симов, воплите, че фиксираният курс задушава българския износ за Евросъюза, се чуват години наред. Трябвало или да се промени нивото на фиксиране, или да се премахне бордът, за да се отвори износът. Верни ли са тези констатации и ако да, какво би могло да се направи?

- Не споделям това мнение, което се тиражира през годините. Всъщност това са отделни гласове. Такова мнение няма поддръжници сред участниците в икономическия живот на страната. Фиксирането на курса на лева към еврото беше много положителна стъпка, която бе направена преди 20 години. През всичките тези години плюсовете са много повече от минусите. Аз не смятам, че фиксираният курс задушава търговията. Напротив - той внася по-голяма сигурност и предвидимост по отношение на цените. Представете си един български търговец да внася или изнася в условия, когато не знае какъв ще е валутният курс след месец или след два. Когато се прави износ, първо се закупува съответната стока, след това тя се транспортира и едва след това стига да местоназначението. Понякога тя стига до купувача за месеци. През това време вътрешните цени в страната може да са се променили и да се получи една неизгодна сделка за износителя. По подобен начин стоят нещата и при внос на стоки.

Вие сте един от хората в България, които най-добре познават търговията с типичните борсови стоки - пшеница, царевица, слънчоглед, захар, метали, горива. Как влияе фиксираният курс на тази търговия?

- Характерна особеност на борсовите стоки по света е, че винаги се търгуват в долари. Независимо дали в  съответната държава доларът е разплащателна валута, или не. Така че за нас в България от гледна точка на световната борсова търговия това, че левът е вързан за еврото, нищо не означава. Фиксингът не пречи на тези, които търгуват борсови стоки, където и да било по света - в Щатите, Япония, Австралия или Холандия.

От друга страна погледнато, тези, които искат, могат да правят спекулативни сделки, прогнозирайки развитието на котировката между лева и долара. Има фронт и за търговия с цветни валути - йени, лири...

Общоприетото схващане е, че трябва да влезем в еврозоната с валутния борд. Има ли друга разумна алтернатива?

- Не. Напълно споделям цитираното мнение. Най-логично би било, когато влезем в еврозоната, просто левът да отпадне. Това по никакъв начин няма да стресира българската икономика и гражданите. Много по-труден е пътят на онези държави, които нямат фиксиран курс към еврото. Докато ние, дето се казва, сме с единия крак в еврозоната. При нас всичко би минало много по-плавно, без сътресения.

Какъв е смисълът тогава от чакалнята, в която трябва да престоим поне две години?

- Това е една особеност на процедурата на Европейската централна банка за влизане в еврозоната. Тя не отчита нашата специфика.

Но преди години се заговори, че можем да си издействаме изключение, защото може би е нелепо при фиксиран курс да чакаме години да си „успокоим“ курса.

- Да, логично би било, защото ние 20 години сме в чакалнята на еврозоната.

Може би в тази чакалня ще постоим, за да се види, че всичко е наред - с банкова система, макроикономически показатели, а защо не и реформи и политическа стабилност?

- Да. Да обобщя - не мисля, че ще има сътресения, ако с фиксиран курс приемем еврото. Много по-голяма нестабилност и притеснения бих имал, ако се реши да развържем лева и след време тръгнем към еврозоната.

Служебният премиер Огнян Герджиков беше обещал да подаде „акредитивните писма“ на България за еврозоната. Това не стана. Смятате ли, че беше добре точно служебен кабинет да вземе това важно решение, защото политическо решение с консенсус трудно може да изкристализира, а това значи отново крещяща опозиция и нестабилност. А оттам - и недостатъчна легитимност на предложението? Изпуснат ли беше шансът?

-  Не, не мисля. Не е фатално година по-рано или година по-късно ще задействаме процедурата. Вероятно хората, които трябва да вземат решението, следят всички параметри, които трябва да бъдат покрити. Вярвам, че БНБ, Министерството на финансите и правителството като цяло ще изберат най-подходящия момент кога да влезем в чакалнята и там да седим възможно най-кратко време. По-добре да почукаме на вратата на еврозоната, когато сме готови.

Значи застъпвате мнението, че е по-добре да има политическо решение, по възможност консенсусно, а не служебен кабинет с ограничен срок на съществуване, без ясна политическа представителност и без дългосрочни ангажименти към държавата да решава такъв важен въпрос.

- Да, от една страна - да. Но не изключвам и служебен кабинет, когато усети, че моментът е дошъл, да вземе подобно решение. Да не забравяме, че именно служебно правителство взе важното решение за въвеждане на валутния борд.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във