Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОСТРОУМНАТА ЛИКВИДАЦИЯ

НАТЪПКАНИ С ПАРИ И ИЗПРАВЕНИ ПРЕД НИСКИ ДОХОДИ, АМЕРИКАНСКИТЕ БАНКИ НАМАЛЯВАТ КАПИТАЛА СИМного рядко американските търговски банки са използвали толкова умело авоарите си, за да правят повече пари. Общата стойност на постъпленията им през тази година са надхвърлили 100 млрд. щ. долара. Доходността на акционерния капитал е със здравословна двуцифрена стойност между 13 и 19%, а надзорните органи смятат, че 99% от местните банки са добре капитализирани, което също е своеобразен рекорд. Следователно щатските финансовокредитни институции са едновременно и по-здрави, и по-рентабилни - една чудесна комбинация.В миналото банките трябваше да прокопаят земята, за да постигнат подобен добър резултат, като преминаваха през скъпоструващи поглъщания или мощна експанзия в по-доходни дейности. Този път обаче има основания за оптимизъм, твърди Чарлз Бралвър - шеф на операциите за Северна Америка на консултантската фирма Мърсър Оливър Уаймън. Най-голямо внимание се обръща на растящата липса на толерантност на финансовите пазари. Откакто борсовите котировки на акциите достигнаха своите върхови нива през 2000 г., съотношението на цените към приходите им се стесни. Което според Бралвър означава, че оценките за състоянието на банките днес се основават по-скоро на доказани резултати, отколкото на очаквания за бъдещ растеж. Предпазливостта на финансовите пазари е основателна. Американските компании държат рекордни наличности в брой или в краткосрочни ценни книжа - близо 600 млрд. щ. долара по оценка на Стандард ен Пуърс. Търсенето на заеми е сравнително ниско, а отъняващите лихвени диференциали (между цените на привлечените и отдадени средства) охлажда стремежа на банките да печелят от разширяване на кредитирането.Що се касае до сливанията, коментира Бралвър, финансовокредитните институции са станали особено внимателни към скептицизма, с който фондовите борси се отнасят към скъпите сделки. Ако купувач плати 20% премия за придобиването на акции, което не е нещо необичайно, той рискува да се сблъска с враждебно настроените акционери на бъдещата си придобивка. Ако бонусът е 30% или малко отгоре, сделката изглежда забележително добра. В случай че бъдат платени 40% премия, както постъпи Бенк ъф Америка (Bank of America), когато купи Флийт Бостън файненшъл (FleetBoston Financial) миналата година, почти нищо няма да е както трябва. Макар че сделката позволи на Бенк ъф Америка да изгради първата наистина национална банка на САЩ, сега - година по-късно, акциите й се търгуват в дъното на ценовия диапазон, в който се движат книжата на големите кредитни институции. Съотношението на цените към приходите й е с 20% под показателя на местния лидер Ситигруп (Citigroup) и с 40% под съотношението на съседа на Бенк ъф Америка от Северна Каролина - Би Би енд Ти (BBT Corp.). Освен че са по-предпазливи, банките са станали по-интелигентни и по-внимателни при използването на капитала си, особено при отпускането на кредити. Заеми в повече случаи се предоставят на институционални инвеститори, които са по-добре капитализирани, отколкото изискват контролните органи. С други думи като отчетат всички обективни дадености, финансовокредитните институции постепенно достигат до извода, че са свръхкапитализирани. Тези факти, наред с промените в данъчните закони от миналата година, които смекчиха режима при облагането на доходите от дивиденти, са породили по-мощни парични потоци към акционерите. През 2003 г. повечето банки им платиха по-високи дивиденти. В някои случаи увеличението беше драстично. Например за Ситигруп то бе 75%. Уошингтън мючуъл (Washington Mutual) пък повиши трикратно дивидентите. По данни на Стандард енд Пуърс делът от печалбите, платени за дивиденти, е нараснал от 30% през 2002-а на 35% през миналата година. Някои банки пък, между които и Уочовиа, планират да увеличат още този процент. Бралвър смята, че пръскането на капитал за по-високи дивиденти или за обратно изкупуване на акции ще стане по-интензивно през следващите 6 до 12 месеца, защото всички, и особено най-високо капитализираните банки, искат да запазят високата доходност на оставащия акционерен капитал. Подобно на другите компании, ако кредитните институции не успеят да използват парите на акционерите си достатъчно ефективно, най-разумно е да им плащат по-висок дивидент. Подобен подход може да се окаже по-скъп за някои клиенти, защото банките ще отпускат по-малко заеми. Но като цяло по-доброто използване и оценка на капитала ще помогне на икономиката по принцип - ще има по-малко безотговорно отпуснати кредити и следователно по-ниска вероятност за кредитен бум и последващи кризи. По-високите дивиденти може да са индикатор на промени в американските банки. Техните стойности бяха солидни преди няколко години, когато конкуренцията за привличане на депозити бе ограничена от нормативната уредба в страната. След като конкуренцията бе освободена и се увеличи, а вълната от консолидации и въвеждането на нови технологии в сектора набра мощ, дивидентите намаляха, защото финансовокредитните институции инвестираха мощно в собствения си растеж. Днес, когато доходността е висока, а перспективите за растеж намаляват, може би е настъпил момента кръгът да се затвори, заключава Бралвър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във