Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОСТРА СХВАТКА ЗА БАНКОВИТЕ ПРОВИЗИИ

Данъчните тежести върху банките, възникващи от различния режим, предвиден по Международните счетоводни стандарти, ще се разсрочат за две години, реши бюджетната комисия на парламента на заседанията си на 4 и 5 декември. Провизиите върху необслужваните кредити пък няма да се плащат данъци. Председателят на бюджетната комисия Иван Искров не пропусна да отбележи, че с пълното освобождаване на провизиите върху лошите кредити, което е в сила от 1 януари 2002 г., бе изпълнено едно от предизборните обещания на НДСВ. Въпреки това обаче през март 2002-ра, когато бяха публикувани новите Национални счетоводни стандарти, се оказа, че провизиите за лоши кредити всъщност не се признават за разход. Проблемът дойде от смяната на терминологията, въведена от сегашното парламентарно мнозинство (НДСВ). Според международните счетоводни стандарти вече има само провизии за задължения (такива са и банковите гаранции, чието провизиране се признава като счетоводен разход). А досегашните провизии за лоши кредити вече се отчитат като обезценка (намаление на стойността) на вземането. Само че, когато преди година се приемаха поредните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, тази разлика не е била прогнозирана правилно. И сега в чл. 23, ал. 2 на нормативния акт пише, че не се признават за разход обезценките на активи, а пък финансовите предприятия са освободени от данъци върху провизиите. От този текст излиза, че за разход се признават само сумите, заделени за обезпечаване на банковите гаранции, а пък тези за лошите кредити би трябвало да се облагат на общо основание. Но това не съответства на политическата воля на управляващите, според която провизиите по кредитите, отразяващи присъщ за банките риск, да не се облагат, каза Искров. Затова в бюджетната комисия бе решено това объркване на понятията да се поправи.Решителната схватка беше за провизиите по банковите гаранции. Финансовият министър Милен Велчев лично защитаваше пред депутатите тезата на ведомството те да бъдат обложени, макар и временно. Той обоснова решимостта на министерството да не отстъпва и по този пункт, като заяви, че очакваните допълнителни приходи от банките са 80 млн. лева. Позицията на банките пък представи подуправителката на БНБ Емилия Миланова, подкрепяна от председателката на Асоциацията на търговските банки Ваня Василева и от главния изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев. Проблемът привлече и интереса на шефа на Икономическата комисия Валери Димитров.В продължение на часове подуправителката на БНБ, която е и регистриран одитор, и заместник финансовият министър Гати ал Джебури спориха за разликата между обезценки и провизии за задължения. Според Емилия Миланова вероятността да се предяви банковата гаранция, издадена на проблемен клиент, е същата, както и вероятността да не се плати един кредит. Затова, според нея, не бива да има различно третиране на провизии за задължения и обезценки на лоши кредити. Гати ал Джебури пък каза, че има съществена разлика и тя е в движението на паричните потоци - докато при кредитирането от финансовата институция излизат пари, то при провизиите за гаранции банката не е понесла загуба. Във втория случай от нея излизат пари, когато гаранцията е платена, и точно тогава разходът се признава и за данъчни цели. Особената логика на това облагане напълно обърка депутатите. В крайна сметка проблемът беше решен благодарение на това, че банките се съгласиха на компромис и приеха провизиите за гаранции да се облагат. По настояване на АТБ от извънредни данъци бяха спасени и фирмите от реалния сектор. Първоначалният проект на ЗКПО предвиждаше резултатът от извършени преоценки на дълготрайни активи да се облага, когато активът се продаде, амортизира или бракува. В крайна сметка депутатите гласуваха това да не се прилага за резерва, който бе натрупан от ревалоризацията, извършена в края на 1997 г., а само за последващите преоценки, които не са толкова съществени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във