Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОПЕРАТИВНИЯТ РИСК - АХИЛЕСОВАТА ПЕТА НА БАНКИТЕ

ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ОПЕРАТИВНИЯ И ФИНАНСОВИЯ РИСКГеорги Николов - старши мениджър, сектор Финансови услуги в ПрайсуотърхаусКупърс БългарияНастоящата публикация е първата от поредица от четири статии, разработени от одиторската и консултантска компания ПрайсуотърхаусКупърс България. Поредицата цели да разгледа темата за оперативния риск във финансовите институции, като дискутира някои от най-добрите световни практики за оценката и управлението му, пречупени през спецификите на банките в Източна Европа.Публикациите са фокусирани по-скоро върху качествените аспекти на управлението на оперативния риск, а не толкова върху сложните и все още спорни методи за количественото му определяне. Тази първа статия разглежда взаимовръзката на оперативния и финансовия риск. Доказателство за това, че оперативният риск е универсален за всички финансови институции по света, е скандалът, разиграл се през 2002-ра в Риечка банка. Това е третата по големина кредитна институция в Хърватска с активи от 1.2 млрд. щ. долара и със собствен капитал от 119 млн. щ. долара. В началото на 2000 г. 60% от акциите й са продадени за 76 млн. щ. долара на една от най-големите кредитни институции в Германия - Бейерише Ландесбанк.През март 2002 г. става ясно, че през изминалите четири години главният дилър на банката е реализирал и прикривал загуби от валутни сделки в размер от 97.8 млн. щ. долара, което почти изцяло поглъща собствения й капитал. Мажоритарният акционер продава банката обратно на държавата за 1 хърватска куна (около 14 цента). Впоследствие хърватската централна банка увеличава капитала й със 100 млн. щ. долара, а няколко месеца по късно 85% от Риечка Банка са продадени на австрийската Ерсте Банк за 170 млн. щ. долара.Случаят с Риечка банка разсейва поне два разпространени мита Първият е, че такива кризи могат да бъдат причинени предимно от производни финансови инструменти (деривативи), какъвто е известният случай с японската инвестиционна банка Сумитомо. През август 1996 г. се установява, че в продължение на десет години нейни служители са реализирали и прикрили загуби от деривативи, свързани с цената на медта, в размер на 2.6 млрд. щ. долара.Някои анализатори смятат, че такива проблеми са малко вероятни в банките от Източна Европа, където използваните финансови инструменти, канали за предлагане на банкови продукти и други аспекти на банковата дейност не са толкова сложни.Другият мит, който случаят с Риечка Банка опроверга, е, че банките в Източна Европа, притежавани от реномирани западни финансови институции, са едва ли не надеждно застраховани от подобни проблеми. Защото германската Байерише Ландесбанк е имала на разположение, освен предприватизационното проучване на Риечка Банка и цели две години след покупката й, за да установи тези нарушения.Темата за оперативния риск е динамично развиваща се дисциплина в областта на управлението на риска. Някои въпроси по нея все още нямат общоприет отговор, като например кои са количествените показатели, с които се измерва оперативният риск. За друга част от питанките пък има твърде много отговори - например дефиницията за оперативния рискЗа целите на тази публикация ще използваме определението на оперативен риск, дадено от Базелския комитет за банков надзор: Това е рискът за банката от загуба в резултат на неадекватни или неработещи вътрешни процеси, на хора, на системи или на външни събития.От това определение се вижда, че оперативният риск е продиктуван както от вътрешни, така и от външни за банката фактори. Нещо повече, той обхваща различни възможни случаи - например грешка на служител, злоупотреба, щети от компютърен вирус, щети от природни бедствия и други. Според друга популярна дефиниция, оперативният риск включва в себе си всичко, което не е пазарен или кредитен риск. От края на 70-те години банките - в световен мащаб, полагат значителни усилия при оценката и управлението на финансовия риск, състоящ се от пазарен и кредитен. Пазарният риск отразява опасността от загуби от неблагоприятна пазарна преоценка на стойността на активите и пасивите на банката. Той оценява рисковете от промяна на валутните курсове, на цените на ценните книжа, на лихвените нива и др. Кредитният риск премерва загубите от просрочени вземания - както от нередовни вътрешни клиенти, така и от държави. До началото на 90-те години банките пренебрегваха (до известна степен) третия основен риск, на който са изложени - оперативния риск. Но за да работи пълноценно механизмът за управление на риска, той трябва да обедини в единна система всички рискове за банките. Една от причините за това е, че изброените по-горе три основни вида риск са в тясна взаимовръзка и може да се окаже, че намаляването на един от тях е станало за сметка на другия. Така например пазарният риск може да прерасне в кредитенВ средата на 90-те години някои български банки предоставяха кредити в твърда валута на български фирми. Те смятаха, че така гарантират реалната стойност на своите вземания срещу високата инфлация. Но при настъпилата значима девалвация на лева (втората половина на 1996 и началото на 1997 г.) кредитополучателите вече не бяха в състояние да купуват скъпата твърда валута, за да обслужват заемите си, тъй като приходите им бяха в левове. По този начин валутният риск за банките бе трансформиран в кредитен и доведе до значителни загуби от необслужвани вземания.Аналогично, хеджирането на определена позиция с помощта на деривативи може да доведе до ограничаване на пазарния риск, но пък да предизвика оперативен и кредитен риск. Деривативите създават оперативен риск, тъй като при някои от тях няма превод на парични средства в момента на сключване на договора, а такъв настъпва при падежа. И при липса на надеждни контролни механизми един дилър може да създаде значимо по размер вземане за банката, чието просрочие да доведе до загуби, без това да бъде своевременно отчетено. Деривативите създават и кредитен риск, тъй като другата страна може да не изпълни своите договорни задължения при настъпване на падежа. През средата на 90-те години много западни банки и фирми закупуваха руски държавни ценни книжа, деноминирани в рубли. За да покрият (хеджират) своя валутен риск от евентуална девалвация на рублата, много от тях сключваха форуърдни сделки с руски банки. При настъпване на кризата от 1998 г. много от тези руски банки не бяха в състояние за изпълнят задълженията си по форуърдните договори и целият хедж, макар добре структуриран, се оказа неефективен.Намаляването на кредитния риск може да доведе до повишаване на оперативния. Пример за това е предоставянето на обезпечен кредит. Обезпечението предоставя за банката вторичен източник за погасяване на кредита и по този начин снижава кредитния риск. Но от своя страна наличието и стойността на това обезпечение трябва да бъде редовно следено, както се изисква от вътрешните правила на банките. Ако в един момент се окаже, че това не е правено и обезпечението не е в наличност, то тогава банката търпи загуби не поради кредитен, а поради оперативен риск. Ако се върнем към определението за оперативен риск, ще видим, че в този случай той се изразява в неработещ вътрешен процес, т.е. служителите не са спазили процедурата за редовно следене на полученото от банката обезпечение.При изграждането на интегрирана система за управление на риска е много важно различните видове риск да се класифицират на база на причината за загубите, а не на база на ефекта или резултата от тези първопричини. Причината за загубите в Риечка банка е нарушението на вътрешните правила и процедури и извършената съзнателна злоупотреба от страна на служителя (оперативен риск), а не неочаквани и неблагоприятни промени на валутните курсове (пазарен риск). Аналогично, при загуби от една кредитна сделка трябва да си зададем следните въпроси:* Спазени ли са всички вътрешни правила при одобряване и отпускане на кредита?* Извършен ли е предварителният анализ, според вътрешните процедури на банката, и дали е получена пълната информация за кредитополучателя и за финансираната сделка?* Спазена ли е процедурата за одобряване на сделката в нужната последователност и от оторизираните за това лица?* Реагирала ли е банката адекватно при постъпването на нова информация от клиента? Ако отговорът на всички тези въпроси е положителен, то тогава загубата е в резултат на кредитен риск. В противен случай тя е резултат на оперативен риск. През първата половина на 90-те години в редица случаи българските банки отпускаха заеми на свързани лицакато първо предоставяха паричните средства, след това оформяха документацията и накрая за целите на надзорните органи се изготвяше и обосновка за предоставянето на заема. Цялата тази процедура бе в разрез с вътрешните правила на тези банки и на здравата икономическа логика. Причината за много от банковите фалити в България през 1996-1997 г., макар да бяха свързани с проблеми в кредитния портфейл, произтичаха от висок оперативен риск и от лошо корпоративно управление. Ясното разделение между трите вида риск е от особено значение при определяне на капиталовата адекватност на банката в контекста на новите правилаопределени от Базелския комитет за банков надзор. Според тези правила ще се изисква заделянето на капитал за покриване на неочаквани загуби от кредитен и оперативен риск. Ако една загуба бъде включена както при определяне на кредитния риск, така след това и при оперативния, то тогава банката ще задели ненужно повече капитал, което ще се отрази неблагоприятно на нейната доходност и конкурентоспособност. В развитите международни банки от години се наблюдава структуриран подход при управление на оперативния риск. Този подход се гради постепенно и е свързан с инвестиции. Той включва изграждането на дефинирана рамка и подход за управление на оперативния риск, обучение на персонала, изграждане на бази данни с исторически факти за оперативни загуби, адаптиране на системата за управленска информация и други. Исторически погледнато, в много от банките от Източна Европа управлението на оперативния риск се извършва хаотично и частично. Често се възприема, че ако има назначен служител в отдел Управление на риска, който отговаря за оперативния риск, то всички въпроси в тази област са негов или неин проблем. Без подкрепата на висшето ръководство, което да предостави необходимите пълномощия, да задели съответните ресурси за изграждането на информационна инфраструктура, да потърси външна консултация, и, най-вече, да създаде подходяща организационна култура и да дава личен пример за стриктно спазване на политиката на банката, служителят отговорен за управление на оперативния риск, ще е безсилен да стори нещо значимо. Дори да съществуват звена за управление на риска, те често не работят достатъчно тясно с отделите за вътрешен контрол и ръководителите на останалите звена. Възможностите за подобряване на управлението на оперативния риск са значителни. Забелязват се нарастващи усилия в тази област от страна на ръководителите на българските банки. Има два основни аргумента за инвестиции в областта на управление на оперативния риск. Това са минимизиране на загубите от събития, свързани с оперативния риск, и новите регулативни изисквания (на Базелския комитет за банков надзор) за определяне на капиталовата адекватност. Тези два основни фактора за нарасналото внимание към управлението на оперативния риск, ще бъдат разгледани в статията ни в следващия брой.

Четете още

Банкеръ Weekly

ЗЛЕ УПРАВЛЯВАНИЯТ ОПЕРАТИВЕН РИСК ВОДИ ДО ЗАГУБА НА КЛИЕНТИ

Георги Николов - старши мениджър, сектор Финансови услуги на ПрайсуотърхаусКупърс БългарияС тази статия приключва поредицата от публикации на ПрайсуотърхаусКупърс... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във