Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Около 108 млн. лв. са събрали синдиците на КТБ

...

Противоречива е оценката за случилото се с  обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка през 2017 година. От една страна, синдиците й могат да се похвалят, че за единадесет месеца са събрали близо 108 млн. лв. от осребряване на имущество и активи. Много или малко обаче е това? Въпросът е с повишена трудност, защото отговорът му е свързан с много неизвестни. Първо, не знаем - като са  събрани толкова пари, колко пък са похарчени през  същите тези единадесет месеца. Независимо от многобройните призиви синдиците така и не намериха за нужно да посочват в месечните си отчети колко  пари са похарчили и за какво. А кредиторите на банката би трябвало да получават такава  отчетност. Все пак парите се събират в тяхна полза. Вярно е, че най-големият кредитор на банката - Фондът  за гарантиране на влоговете, получава цялата информация за приходите и разходите, за съдебните дела, за хода на търговете и за всички останали процедури, свързани с работата на синдиците на КТБ. Но  фондът  може да е най-големият, но не е единственият кредитор на банката. Останалите кредитори какво да правят? Да тънат в неведение колко пари са събрали синдиците и кога могат да разчитат, че натрупаните по сметките им суми ще бъдат разпределени между лицата, на които банката е длъжник съобразно вземанията им? Редно ли е  всички кредитори на КТБ освен Фонда за гарантиране на влоговете да не знаят какво се случва на практика?

Впрочем, като говорим за събраните от синдиците пари, трябва да обърнем внимание на факта, че близо 80% от тези общо около 108 млн. лв.  са постъпили в рамките на два месеца - през август и септември. Явно в този период по сметките на синдиците на банката са постъпили големи средства, най-вероятно от единични сделки.

Можем с голяма доза сигурност да предположим  коя е едната - това е  вземането от "Дунарит", което банката откупи и след това продаде успешно за над 40 млн. лв.  на Държавната консолидационна компания. Само че покрай  целия обществен хаос, който породи тази операция и последвалия я опит на правителството да овладее "Дунарит", никой не разбра как самите синдици на КТБ са платили за покупката на това вземане, което впоследствие продадоха на Държавната консолидационна компания. Защото в сметките на синдиците остава само разликата между покупната и продажната цена на вземането. От свои източници в. "БАНКЕРЪ" научи, че за придобиването му  синдиците на КТБ са обещали да платят с активи на банката - най-вероятно става дума предимно за имоти, за които за момента не е намерен друг купувач. Само че, когато става дума за подобни сделки, е редно всички кредитори на КТБ - а не само Фондът  за гарантиране на влоговете,  да бъдат запознати с оценките на всеки един от активите, които ще бъдат включени в плащането за вземането от "Дунарит". Нормално е да получат и сведения  колко пъти всеки един от тези активи е предложен за продажба. Да не се окаже впоследствие, че стойността на активите, с които се плаща вземането от "Дунарит", нахвърля стойността на самото вземане и че към тях има сериозен инвеститорски интерес.

Не спорим, че в случая със сделката "Дунарит" най-вероятно става дума за активи, които трудно могат да намерят купувач. И че  замяната им срещу вземането от предприятието, което вкара в сметките на синдиците на КТБ над 40 млн. лв., е много изгодна сделка. Но коректното отношение към кредиторите на банката изисква цялата информация по случая да бъде огласена  в докладите на синдиците й, за да могат самите кредитори да направят своите заключения. А те имат право на това, защото вече около година чакат синдиците да започнат да разпределят между кредиторите на банката натрупаните  от тях средства. Още през лятото на 2017-а се говореше, че става дума за около 720 млн. лв., от които на разпределение ще подлежат 680 млн. лева. Това обаче така и не се случи - заради съдебните дела, които част от кредиторите водят срещу съдържащото се в списъка на приетите вземания, на базата на който ще се разпределят парите. Разбира се, нито синдиците, нито Фондът за гарантиране на влоговете, нито останалите кредитори могат да влияят върху съда и да го накарат по-бързо да излезе с окончателни решения по делата срещу списъка на приетите вземания. Но пък могат да информират по подходящ начин всички кредитори какво се случва с парите, които все пак им принадлежат, и докато чакат съдебните органи да се произнесат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във