Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОГРАНИЧЕНИЯТА НА БНБ ЩЕ УВЕЛИЧАТ ВЪНШНИЯ ДЪЛГ

Ако някой се чуди как точно агресивният ръст в кредитирането може да удари платежния баланс на държавата, нека да погледне статистическите данни за януари и февруари 2005 година. През първите 59 дни на годината търговският дефицит е 410.4 млн. евро срещу 299.5 евро по същото време миналата година. А дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е 464.9 млн. евро. Година по-рано той е бил 128.8 млн. евро. Тоест през първите два месеца на 2005 г. от България е излязла три пъти повече валута, отколкото през същия период на 2004-а. Каква е връзката с кредитирането ли? Експертите на Международния валутен фонд твърдят, че колкото повече потребителски заеми се отпускат, толкова повече нараства вносът на стоки за бита. Върху него влияят и заемите, които банките отпускат на фирми вносителки на електроника, мебели и всякакви други стоки, които не се произвеждат у нас, но се търсят от гражданите на пазара.Новите кредити се отразяват върху вноса с поне месец закъснение, затова чувствителният ръст на заемите за първото тримесечие на 2005 г. ще бъде отчетен още в априлските дни на платежния баланс, а тях ще научим едва през юни. Банковата статистика сочи, че за първите три месеца на 2005 г. общият размер на отпуснатите кредити е нарастнал с 2.9 млрд. лв. - от 14.1 млрд. лв. в края на декември 2004 г. до 17 млрд. лв. в края на март. Дори да допуснем че всичките заеми, предоставени през последните дни на март - около 1.7 млрд. лв., са били дадени фиктивно, за да може банките да увеличат базата, върху която БНБ първоначално бе предвидила да изчислява кредитните ограничения, пак остават 1.2 млрд. лв. реален ръст на кредитите. За същия период на 2004 г. отчетеното увеличение е било само 800 млн. лева. Това обяснява защо БНБ въвежда от април много по-строги от първоначално обявените ограничения за ръста в кредитите, а също и защо реагира толкова остро,когато в края на март банките се опитаха да ги заобиколят. Както в. БАНКЕРЪ вече писа,новите мерки на БНБгласувани от управителния й съвет на 21 април, до голяма степен ще компенсират взривообразното увеличение на заемите през последните работни дни на март. За банките, които през този месец са отчели нарастване над 4%, новата база ще се формира от кредитния им портфейл в края на февруари, увеличен с четири процента. За всички останали базата ще е общият обем на заемите в края на март. Кредитите ще се отчитат пред БНБ всеки ден, като на среднодневна база ръстът им за първото тримесечие не може да надхвърля 5%, за шестте месеца - 12.5%, за деветте месеца - 16.5% , и 23% за годината. Банките няма да могат да включват одитираната си текуща печалба в собствения капитал, което автоматично ще ограничи възможността им да отпускат заеми. Тази мярка се възприема особено болезнено от по-малките институции, зад които не стоят големи чуждестранни акционери.Плановете ни да увеличим капитала с текущата печалба тотално се объркаха. Сега трябва да правим нови разчети, за да може да спазим ограниченията и в същото време да сме конкурентни на пазара, заяви шефът на една от банките с български капитал.Големите агресивно кредитиращи банкиимат съвсем други проблеми. Техните мениджъри сега са заети с чистенето на вече натрупаните кредити, за да могат хем да отпускат нови, хем да се вместят в ограниченията на БНБ. Това става по няколко начина. Първо се зануляватфиктивно отпуснатите заеми- каквито, според БНБ, са огромната част от предоставените през последните дни на март. С цел да увеличат общия обем на кредитите си банките са сключвали със свои големи корпоративни клиенти договори за заем, а получените пари фирмите са оставяли на депозит или пък са купували ДЦК от въпросните банки. Сега с тези депозити и с обратната продажба на ДЦК фирмите погасяват взетите кредити. Благодарение на тези операции през първите двадесет дни на април общият размер на заемите е намалял със 700 млн. лв. - от 16.7 млрд. лв. в началото на месеца до 16 млрд. лв. в края на третата му седмица.На пролетната среща на Асоциацията на търговските банки, която се проведе на 22 и 23 април в Пловдив, мениджърите на кредитните институции с чуждестранни акционери обсъждаха допълнителни схеми за намаляване на обема на съществуващите кредити, с цел да получат възможност за отпускане на по-голям брой нови заеми. Част от банките вече са подготвилипакети от корпоративни заемикоито ще прехвърлят за обслужване в централите на кредитните институции, които са техни собственици. Операцията изглежда по следния начин. ОББ например подбира четири или пет големи заема от по 10-15 млн. евро, предоставени на фирми у нас, и ги предоставя за обслужване в централата на Национална банка на Гърция в Атина (собственик на 99.9% от акциите на ОББ). По този начин общият размер на отпуснатите от българската банка кредити намалява и тя може да предоставя нови кредити, като спази наложените от БНБ ограничения за ръста им. Фирмите, чиито заеми са прехвърлени в Атина, пък ще ги погасяват към НБГ, като преводите им ще минават през ОББ. От разговорите между банковите мениджъри в Пловдив стана ясно, че всички по-големи институции смятат да изчистят по този начин между 5 и 10% от портфейлите си. Фактически кредити за около 1 млрд. лв. (около 500 млн. евро) ще бъдат изнесени в чужбина, а това на свой ред автоматично ще увеличи външната задлъжнялост на частния секторВ края на 2004 г. дългът на частните фирми към чужбина бе 5.8 млрд. евро, а в края на февруари 2005-а вече е 6.1 млрд. евро. Според експерти в БНБ, заради прехвърляния на кредити до юли външните задължения на българския частен сектор вероятно ще достигнат 7 млрд. евро. Логично това ще доведе и до увеличаване на обема на плащанията от България към чужбина. За първите три месеца на 2004-а фирмите у нас са превели на външни кредитори 138 млн. евро, докато само за януари и февруари 2005 г. общият размер на погасителните вноски е 219 млн. евро. Някои аналитици в БНБ твърдят, че до края на 2005 г. българските фирми ще са платили по външни кредити близо 1.5 млрд. евро. Това е валута, която изтича от България и автоматично води до набъбване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.Съществува и трета схема за намаляване на кредитния портфейл на банките - тя ще се използва от институциите, които са създалидружества със специална инвестиционна целЩе припомним, че това са фирми, които изкупуват вземания (най-вече ипотечни кредити) и срещу тях емитират акции или облигации, които се търгуват на фондовата борса. Този процес е познат на финансистите под термина секюритизация. Схемата е следната - банката прехвърля на дъщерното си дружество със специална инвестиционна цел пакет от ипотечни кредити за 50 млн. лв., то емитира на борсата акции или облигации за същата сума и получените пари превежда на банката. Ползвателите на заемите погасяват задълженията си към дружеството и с тези пари то плаща на собствениците на облигации или формира печалба, която след данъчно облагане разпределя като дивидент между акционерите си. Благодарение на прехвърлянето на заеми банката пък намалява общия размер на кредитите и освобождава ресурс за отпускане на нови. Така хем запазва агресивната си политика, хем се вмества в ограниченията на БНБ.На банковата среща в Пловдив мениджърите не дискутираха публично мерките на БНБ. В разговорите помежду си обаче те коментираха, че ограниченията няма да действат по-дълго от година, тъй като през това време ръстът в кредитирането ще влезе в границите, които изисква Националната банка. През тази една година обаче на българския пазар ще започнат да влизат европейските банкови регулации, които ще бъдат много по-строги и всеобхватни от сегашните правила за дейността на кредитните институции. Точно за тях говори на срещата на АТБ подуправителят на БНБ Емилия Миланова. Тя информира присъстващите мениджъри, че предстои разработването и гласуването на напълно нов Закон за банкитеВ него ще бъдат включени разпоредбите на директива 2000/12 на Европейската комисия за взаимно признаване на лицензите. Това означава, че от 2007 г. всяка европейска банка ще може да разкрие клон или да създаде дъщерна кредитна институция у нас, без да й е необходим лиценз от БНБ. Същото правило важи и за българските банки в страните от ЕС. Те ще могат да разкриват клонове или дъщерни институции, без да чакат разрешение от надзорните органи на съответните държави. Проблемът е в това, че една българска банка едва ли ще може да направи бизнес във Франция, Белгия или Люксембург, докато големите западни банки спокойно ще могат да влизат на нашия пазар и да пометат по-малките кредитни институции.Втората значителна промяна в Закона за банките ще бъде свързана с въвеждането на новите изисквания за капиталова адекватност, известни под наименованието Базел II. Те ще задължат банките освен пазарния, валутния и кредитния риск да отчитат и оперативния риск. Освен това клиентите, които кандидатстват за заеми, ще бъдат проучвани по много по-комплексни и строги правила. Те или ще трябва да имат рейтинг, присъден им от международно признати агенции като Стандарт енд Пуърс и Мудис, или да преминат през проверката на специалните електронни системи на банките за оценка на кредитоискателите. Тези системи ще бъдат проверявани и одобрявани от БНБ, което означава, че ситото за кредитоискателите ще бъде доста по-сериозно от сегашното. С влизането на България в ЕС банките ще започнат да се подчиняват и на директива 2002/87 на Европейската комисия, която регламентира надзора върху финансовите конгломератиПредназначението на директивата е да гарантира стабилността на европейските финансови пазари, да въведе общи норми на разумен надзор върху финансовите конгломерати в Европа. Тя установява общи стандарти за банките, застрахователните дружества и инвестиционните посредници, които са част от един финансов конгломерат. Тази директива дава право на надзорните органи да установят финансовото състояние и платежоспособността на всяка една финансова група като цяло, обясни Емилия Миланова.След влизането в сила на директивата за финансовите конгломерати целият финансов сектор ще бъде поставен под строг единен контрол, което ще направи изключително трудно прилагането на различни схеми за прехвърляне на активи и вътрешно финансиране между дружествата от една и съща финансова група.

Facebook logo
Бъдете с нас и във