Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОГРАНИЧЕНИЯТА НА БНБ ДАВАТ ОБРАТЕН РЕЗУЛТАТ

Никакви ограничителни мерки за момента не могат да спрат устремния ръст на потребителските кредити. Въвеждането на минималните задължителни резерви от 4%, а след това и от 8% върху средствата, които банките са привлекли за срок над две години, изваждането на парите на каса от общия размер на МЗР и забраната да се включва текущата печалба в размера на собствения капитал не успяха да охладят агресивното отпускане на заеми за гражданите. Рестрикциите дори доведоха до неочаквани аномалии. Ръстът на корпоративните кредити рязко се сви и за деветте месеца на 2004 г. общият им размер е нараснал едва с 28% - от 6.7 млрд. лв. в началото на годината до 8.6 млрд. лв. в края на септември. До края на годината заемите за фирми едва ли ще успеят да отчетат повишение от 40%, докато за цялата 2003 г. то е било 48 процента.В същото време в края на 2004 г. заемите за граждани - потребителски и ипотечни, най-вероятно ще отбележат по-висок ръст, отколкото през 2003 година. Досегашните числа от статистиката на БНБ дават основание за такава прогноза. От началото на годината до края на септември потребителските заеми са се увеличавали средно с по 3.5% на месец, а за деветте месеца те са се повишили общо с 46 процента. До края на годината банковите анализатори очакват ръстът им да надхвърли 57 процента. За цялата минала година обаче той е бил 43 процента. Да не говорим за бума, който отбелязват заемите за жилища. За деветте месеца на годината общият им размер се е увеличил с 89% - от 408 млн. лв. в началото на 2004-а до 772.5 млн. лв. в края на септември. Този вид кредити бележи среден месечен ръст от 7.7 процента. Прогнозите на някои банкери са, че в края на 2004 г. заемите за жилища ще отчетат годишно повишение от над 100%, а общият им номинален размер ще надхвърли 1 млрд. лева. За това ще способстват както широкомащабните рекламни кампании на банките, така и бързото увеличаване на срока за погасяване на кредитите за жилища и намаляването на лихвите по тях. Повечето банки вече предлагат за изплащането на този вид заеми да става до 20 години, а някои от тях вече ги отпускат при лихва от 7.3% годишно в левове. Това съвсем не е много, като се има предвид, че средната лихва, която получават собствениците на едногодишни и по-дългосрочни депозити, е около 5 процента.Изброените дотук статистически данни показват, че ефектът на наложените от БНБ рестрикции е точно обратен на очаквания. Вместо да ограничат ръста на потребителските заеми, банките са свили ръста на кредитите за фирми, докато тези за граждани продължават да набират скорост. Впрочем още през април 2004 г. - когато за пръв път МВФ отвори дума за рестрикции върху заемите за гражданите, банкерите заявиха, че няма да се откажат от най-доходната си дейност. Централната банка също осъзна това, но за нейно съжаление тя няма как да въведе ограничения само върху увеличението на потребителските кредити. А точно то най-много притеснява експертите и на БНБ, и на Международния валутен фонд. Пазарът на потребителските кредити има голям потенциал, но носи и своите рискове, тъй като домакинствата нямат дълъг опит в натрупването на дългове и в тяхното управление. В много голяма степен съм съгласен с виждането на колеги от банковата общност, че кредитирането на домакинствата е кокошката, която снася златни яйца. За мен обаче ключовият въпрос е кой е най-добрият начин, по който да гарантираме, че кокошката, която снася златни яйца, ще продължи да го прави за дълъг период от време, при това в добра кондиция, заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на празничния коктейл, който АТБ даде на 8 декември 2004 г. по случай деня на банкера.Факт е, че приходите от лихви по кредитите формират над около 70% от всички доходи на финансовата система. И това е достатъчна причина банките да се стремят да увеличават обема на отпусканите заеми. Не е задължително обаче големите приходи да са в пряка зависимост от големия размер на потребителските кредити. И това се потвърждава от класация на най-активно кредитиращите институции, която в. БАНКЕРЪ изготвя на всеки три месеца. Според методиката й банките се оценяват по три показателя - общ размер на отпуснатите кредити, съотношението на заемите към балансовото число и ръста на предоставените кредити за период от една година. Институциите, които заемат някое от първите десет места, и по трите показателя влизат в групата на най-активно кредитиращите банки.В края на септември 2004 г. на това условие отговарят единствено Банка ДСК и Райфайзенбанк (България).Банка ДСКе типичен пример за бързо и успешно разрастване на пазара благодарение на активното потребителско кредитиране. Институцията е своеобразен монополист в този вид услуги, тъй като в края на септември 2004-а заемите, които тя е предоставила на гражданите, са около 66% от всички потребителски и ипотечни кредити в системата. Мениджмънтът на банката успява да задържи този пазарен дял, като за деветте месеца е увеличил общия размер на заемите за граждани с повече от 56%, като от 952.9 млн. лв. в началото на 2004 г. те са достигнали 1.49 млрд. лв. в края на септември.Значително по-голям обаче е ръстът на кредитите за фирми, които от началото на годината до края на септември са нараснали със 79% - от 238 млн. до 425.8 млн. лева. По този начин мениджмънтът на банката изпълнява една от целите, които представителите на собственика й - унгарската ОТР (О Ти Пи), й поставиха още в края на ноември 2003 година. Тогава унгарците обявиха, че до две години българската институция трябва да владее 8% от пазара на кредитите за фирми. По онова време тя контролираше едва 3.4% от него, а година по-късно (септември 2004-а) делът й нарасна до 5 процента. Според шефове на конкурентни финансови институции бързото увеличаване на корпоративния кредитен портфейл на Банка ДСК крие много рискове, тъй като над 80% от всички заеми за фирми са били концентрирани в двайсетина големи кредита. Подчертава се също така и че служителите на бившата спестовна каса нямат опит в обслужването на големи корпоративни заеми. В момента обаче по нищо не личи, че корпоративните заеми създават проблем на банката. По общ обем на предоставени кредити - 1.87 млрд. лв., в края на септември 2004 г. тя се нарежда на първо място в системата. По дял на заемите в активите й - 64.5%, институцията е на десето място, по ръст на отпуснатите кредити - 66.9%, е на шесто.Райфайзенбанк (България)е пълна противоположност на Банка ДСК не само като бизнесполитика, но и конкретно в областта на кредитирането. По традиция Райфайзенбанк (България) е ориентирана към по-заможните български граждани. Що се отнася до заемите, тя определено дава приоритет на корпоративните кредити. Точно в тях е нейната сила. По размер на заемите за фирми - 830.8 млн. лв., в края на септември 2004 г. тя се нарежда на второ място във финансовокредитната система, непосредствено след БУЛБАНК, и контролира около 10% от този пазар. За деветте месеца на 2004-а банката е увеличила финансирането си за фирми с 35 процента. Много по-голям е ръстът на заемите за граждани, но в тази област през 2004 г. институцията започна почти от нулата. В началото на годината общият размер на ипотечните и потребителските кредити, отпуснати от банката, е бил 24 млн. лв., а в края на септември той се е покачил до 79 млн. лева.По общ размер на отпуснатите заеми - 895.74 млн. лв., Райфайзенбанк (България) се нарежда на пето място, по дял на кредитите в балансовото й число - 68.7%, на четвърто. В периода от септември 2003-а до края на септември на 2004 г. тя отчита осмия по ред ръст - 63.6% на кредитите. Според председателя на управителния съвет на банката Момчил Андреев и през следващата година тя ще продължи да поставя акцент върху финансирането на фирмите. Той подчерта, че институцията има възможности да поддържа активна кредитна политика - не само заради увеличението на собствения й капитал с 15 млн. евро, но и заради значителния ръст на депозитите на физически и юридически лица.Всъщност Банка ДСК и Райфайзенбанк (България) представляват двете тенденции за развитиена водещите банки у нас - корпоративната и потребителската. През изминалата година станахме свидетели как институции като Ейч Ви Би Банк Биохим, ПИБ и дори БУЛБАНК, за които бе известно, че са ориентирани основно към обслужването на фирмите, положиха доста усилия, за да разширят пазарния си дял в потребителското и ипотечното банкиране. Традиционни лидери в услугите за граждани като Банка ДСК пък хвърлиха значителни финансови и човешки ресурси, за да пробият на корпоративния пазар. Очевидно повечето големи банки се опитват да постигнат баланс между услугите за различните видове клиенти, като засилят позициите си там, където са по-слаби, без да отстъпват от досегашните си завоевания. Факт е, че, освен SG ЕКСПРЕСБАНК, до момента у нас няма кредитна институция, която може да се похвали, че поддържа паритет между заемите, предоставени на гражданите и тези на фирмите. В стремежа си да го постигнат обаче банките стават все по-изобретателни в агресивната си кредитна политика, която дори и мерките на БНБ до момента не могат да охладят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във