Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОГРАНИЧАВА СЕ ДОСТЪПЪТ НА ОФШОРНИТЕ АКЦИОНЕРИ ДО БАНКИТЕ

Емилия Миланова - подуправител на БНБ, пред в. БАНКЕРЪ

Г-жо Миланова, вече четири години сте подуправител на БНБ и началник на управление Банков надзор. Може ли да се каже, че надзорът вече държи здраво юздите на банките?
- Никога не съм си представяла, че работата ми в БНБ ще бъде свързана с такова огромно напрежение през всичките тези четири години. Аз съм доволна от това, което постигнахме с колегите от управлението. На практика ние изградихме една нова система на банковия надзор и сега можем да мислим само как да я усъвършенстваме.
Една от важните задачи, с които се справихме успешно, бе да създадем такава структура, която да ни позволи да прилагаме всички международно установени принципи за банков надзор. В момента в управлението работим 75 души и това е сравнително малък екип. Хората са разпределени в четири дирекции и в един отдел Надзорна администрация, който е пряко подчинен на подуправителя. Тази структура съответства на общите принципи по изграждане на банковия надзор. Успяхме да изготвим наръчници за инспекции и дистанционен надзор на банките, в които са описани всички детайли от работата на нашите инспекторите. Въвели сме строги правила за организацията на целия надзорен процес.
За оценка на банките се прилагат международно приетите системи Камелс и Каел. Създадохме и система за ранно предупреждение, чрез която инспекторите установяват навреме негативните тенденции в развитието на една банка - много преди те да станат неуправляеми. Изготвени са ясни правила, по които констатираните нарушения и слабости водят до прилагането от подуправителя на надзорни мерки. В последната година постепенно трансформирахме процедурите, като заменихме досега възприетия нормативен надзор с най-модерния рисковобазиран надзор.

Ако парламентът ви гласува втори мандат, с какво ще го започнете?
- Смятам, че трябва да се заемем по-сериозно със структурата на акционерния капитал. Някои от банките трябва да бъдат почистени от акционери с неясен произход на средствата. И решението не е в това да върнем ограничението БНБ да дава разрешение за придобиване на акции, които са пет и повече процента от капитала на банката. Ако направим това, акционерите, които не желаят да се легитимират, отново ще намерят начин да заобиколят закона.
Според мен трябва да се обсъди вариантът за поставяне на граница пред навлизането на офшорни фирми в капиталите на банките. Например общият размер на офшорното акционерно участие в една банка да не може да надвишава определен процент. Въпрос на преценка е дали това ограничение трябва да бъде 10, 20 или 30% от капитала на банката.

Кои са най-големите неприятности, които ви сполетяха като подуправител на БНБ и не бихте искали да преживеете през следващите четири години?
- Разбира се, че не бих искала да отново да преживея разправиите, които имах с прокуратурата по времето на Иван Татарчев, заради отнемането на лицензите на КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка. Решенията и за двете банки бяха взети след много внимателно обсъждане от експертите на управление Банков надзор и ако днес трябваше да взема подобно решение, пак бих го взела по същия начин. Разбира се, трябваше да имам солидни аргументи, с които да убедя управителя на БНБ Светослав Гаврийски да подпише решението за отнемането на лицензите на тези две банки. Атаката срещу мен дойде от едни изключително недобросъвестните магистрати, които подкрепяха също такива недобросъвестни акционери на КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка. Как можете да наречете КАПИТАЛБАНК банка, след като вещите лица бяха установили, че тя не е плащала свои изискуеми задължения повече от две години. Никъде в света няма такава банка.

Но заради отнемането на лиценза на тази банка срещу вас бе образувано следствие. А някои медии побързаха да ви квалифицират като подсъдима?
- Да. Това бяха изключително тежки моменти, най-вече за семейството ми. Съпругът ми и двамата ми синове обаче приеха това, което става около мен, доста спокойно. Доволна съм, че успях да надживея тази ужасна ситуация и да се справя.

Какво стана с тези дела срещу вас?
- Едното, което бившият главен прокурор Иван Татарчев образува по случая КАПИТАЛБАНК и Добруджанка банка, бе прекратено през пролетта на 1999 година. И до ден днешен се съмнявам, че Татарчев може да даде логично обяснение за какво бе образувано това дело срещу мен. Същото се отнася и за следователя Гюров от съществуващата по онова време Национална следствена служба, който ми повдигна обвинението. Аз съм го питала дали ми повдига това обвинение в пълно съзнание. Защото пред мен той призна, че никога не е чел Закона за банките или наредбите, с които се регулира банковата дейност. И въпреки всичко ми предяви обвинението. Гюров обаче беше достатъчно почтен да каже, че ако той не предяви обвинението, те ще намерят някой друг, който да го стори.

По случаите с КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка май получихте и заплахи за саморазправа?
- Имаше и такива моменти. Сигурно си спомняте, че тогава НСБОП ме охраняваше. Това бе един доста тежък период от моята кариера на подуправител, ръководещ управление Банков надзор. Но успях да преживея всичко това с подкрепата на гуверньора Светослав Гаврийски, на членовете на управителния съвет на БНБ и на целия екип на управлението, което ръководя.

Но не се поколебахте да отнемете лиценза на Балканска универсална банка?
- Отдавна бяхме забелязали, че тя има сериозни проблеми, но нямахме законовото основание да й отнемем лиценза. Имаше и случаи, в които разговаряхме с кредитори и едва ли не ги молихме да предявят вземанията си, за да може да използваме това като аргумент за отнемането на лиценза на БУБ. Но нито КАПИТАЛБАНК, нито БАЛКАНБАНК направиха това. В същото време те не ни информираха, че БУБ не им се издължава.
Най-накрая Булгарконтрола предяви плащанията си аргументирано, със съответните документи, което ни позволи да отнемем лиценза на банката. Може би някои ни обвиняват, че не сме действали достатъчно бързо, но определено трябва да призная, че след случаите с Добруджанска банка и КАПИТАЛБАНК бяхме стреснати и внимавахме едва ли не и в запетайките, за да не ни обвинят после, че някъде сме нарушили закона.

След серията медийни скандали бъдещето на Токуда Кредит Експрес Банк все още не изглежда безоблачно?
- Случаят с тази банка е много сложен, но управление Банков надзор успя да запази хладнокръвие и да съблюдава точно изискванията на нормативните документи. Според мен Лейди ВСМ - дружеството на бившата изпълнителна директорка на банката Славка Иванова, нанесе големи щети на Токуда Кредит Експрес Банк. Това не подлежи на съмнение за всеки непредубеден, средноинтелигентен човек. Като погледне документите по случая, той ще види какви фалшификации и измами са извършени. Аз и целият екип, който работи с мен, сме възмутени от тези предавания на Валя Ахчиева, в които се казва, че Банков надзор едва ли не не си е свършил работата и че японският инвеститор Интернешънъл хоспитъл сървисиз е нанесъл щети на банката. А истината е точно обратната - японският инвеститор спаси банката, като внесе в капитала й значителни суми.

Има ли случай, при който сте съжалявали, че не сте имали възможност ефективно да противодействате на определена сделка?
- Сещам се за случая, в който синдикът на БАЛКАНБАНК продаде на смешно ниска цена депозита на кредитната институция в Балканска банка Скопие. Това например е една сделка, на която се оказахме абсолютно безсилни да противодействаме. Този случай показа, че в нашата държава Централната банка не е в състояние да се пребори с един съдия в Софийския градски съд.

Какви са причините за противоборството, което съществува между БНБ и съдебната система от три-четири години?
- В Централната банка нямаме логично обяснение за това. Например през 1999 г. ние променихме свързаните с несъстоятелността текстове в Закона за банките, така че да позволим на държавата да получи някакви активи срещу вземанията си от фалиралите кредитни институции. Според мен това бе една чудесна идея и новите текстове бяха много добре написани. Но тъй като в затворените банки има страшно големи интереси, новите текстове бяха така изопачени и реализирани в практиката, че ефектът от тях бе нулев.

Неведнъж сте казвали, че след като една банка бъде обявена в несъстоятелност, БНБ не може да осъществява контрол върху операциите й. Поддържате ли и сега тази своя теза?
- Твърдя, че управление Банков надзор няма никаква възможност да влияе върху сделките, които се извършват в една фалирала банка. Централната банка няма почти никакви възможности да се намесва в този процес. Можем да направим проверка, да излезем със заключение и въпреки всичко, ако съдията е решил, че сключените сделки са законни, никой не обръща внимание на нашите констатации. Производството по несъстоятелност се ръководи единствено от съда. Ние отчетохме това обстоятелство и затова предложихме процедурите по банковата несъстоятелност да бъдат уредени в специален закон. Разчитахме, че той ще бъде приет от сегашния парламент, но шансът за това вече е минимален.
БНБ обаче не трябва да управлява банковата несъстоятелност. Това е практиката в повечето страни от Европа и света. Нашата задачата е да се занимаваме с действащите банки, а не с фалиралите. Банков надзор и БНБ би трябвало да се намесва само когато трябва да се отнеме лицензът на една банка или фалирала банка да бъде купена от действаща кредитна институция. В този случай нашата задача е да кажем дали сделката няма да се отрази неблагоприятно на купувача. Точно това и направихме, когато БРИБанк купи Стопанска банка, а РОСЕКСИМБАНК придоби МИНЕРАЛБАНК.
Убедена съм, че подобни сделки са един добър начин, по който може да приключи производството по банковата несъстоятелност. Разбира се, това не трябва да става две или три години след отнемането на лиценза, а много по-рано, за да може купувачът да получи възможно най-голяма част от активите на обявената в несъстоятелност банка.

Какво успя да свърши управление Банков надзор през тези четири години, което не бе забелязано от повечето хора?
- Всъщност ние успяха да направим една глобална реформа в надзора, но тази най-същностна част от нашата работа остана скрита и неизвестна за гражданите, може би защото в нея няма нищо скандално. През тези четири години ние изготвихме и приложихме нова надзорна рамка за осъществяване на банковата дейност. Тя бе в съответствие с приетия през 1997 г. Закон за банките и отговаряше на Базелските принципи за разумен банков надзор и на европейските директиви. Осъществихме мерки за комплексен надзор и налагане на дисциплина в банковия сектор с цел укрепване и стабилизиране на кредитните институции. Успяхме да насочим банките към нов тип пазарно поведение и постепенно възстановихме доверието в тях. Според мен изпълнихме и задачата си да засилим наблюдението и контрола върху процесите на преструктуриране и приватизация на банковия сектор. Осигурихме конкурентни условия на финансовия пазар, като се въздържахме да лицензираме нови банки. Създадохме и засилихме международните връзки с други надзорни органи и с регионалните и световните надзорни организации. Мога да добавя и работата ни, свързана с процеса по присъединяване към Европейския съюз, тъй като наши експерти участват в някои от работните групи, които водят преговори по главите за присъединяване. Осигурихме едно адекватно противодействие срещу прането на пари и на финансовите измами, които се извършват в банките. В резултат на общите усилия - мои, на всички експерти от Банков надзор и на чуждестранните ни консултанти, след четири години можем да говорим, че имаме един модерен, динамичен и ефективен банков надзор.
През тези четири години МВФ и Световната банка са ни поставяли множество изисквания по отношение на дейността, с която се регулира банковата дейност, на организацията на надзора и на неговото институционално изграждане. Показателен е и фактът, че при последните мисии на МВФ и на Световната банка те вече нямаха никакви препоръки към нас.

Говорихте за нормативната промяна в банковия надзор. Какви бяха промените, които извършихте в нея?
- В момента разполагаме с една напълно обновена надзорна нормативна база. Освен че променихме Закона за банките, за изминалите четири години ние изработихме и въведохме много нови наредби - Наредба N2 за лицензите и разрешенията, Наредба N4 за позицията на банките в чуждестранна валута, Наредба N7 за големите експозиции, Наредба N8 за капиталовата адекватност, Наредба N9 за оценка на рисковите експозиции, Наредба N11 за управлението и надзора върху ликвидността, Наредба N12 за надзора на консолидирана основа, Наредба N17 за вложенията в дълготрайни материални активи и дялови участия в предприятия, които не са банки, Наредба N20 за сертификатите на банковите мениджъри, Наредба N22 за кредитния регистър и Наредба N26 за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута. Наред с това създадохме безброй указания по прилагането на тези нормативни документи. При изготвянето на новите нормативни документи винаги сме се съобразявали с действащите Европейски банкови директиви и Базелски принципи за разумен банков надзор. Днес можем определено да кажем, че като цяло регламентирането на банковия бизнес у нас е в завършен вид.

Facebook logo
Бъдете с нас и във