Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОФШОРКИТЕ СЕ ОТТЕГЛЯТ ОТ БАНКОВИТЕ КАПИТАЛИ

Времето на офшорните акционери в българските банки вече приключва. От една година насам те постепенно отстъпват позициите си на легални фирми, чиито собственици всеки може да посочи, или на физически лица, за които от години се говори, че явно или не контролират една или друга банка. Основната причина за тази своеобразна легитимация на капитала във финансовокредитната ни система станаха приетите още на 25 септември 2002 г. поправки в Закона за банките. Те дадоха право на БНБ да изисква подробна информация за юридическите и физическите лица, притежаващи 3 и повече процента от капитала на кредитните институции. Включително и данни за собствениците на фирмите, владеещи над 3% от акциите на дадена банка. Още през октомври 2002 г. управление Банков надзор на БНБ поиска от регистрираните у нас кредитни институции да му предоставят изчерпателна информация за компаниите и лицата, които притежават такива дялове. Събирането на тези данни обаче костваше много усилия. Първо, наложи се служителите на управление Банков надзор да напишат голям брой писма до офшорните фирми, които бяха акционери на нашите банки. Според експерти в управлението, получените отговори не само не осветлявали достатъчно истинските собственици на въпросните дружества, но и най-често получаваните отговори от управителите им били, че местното законодателство третира разкриването на въпросните собственици като престъпление. Натискът на БНБ върху офшорните акционери обаче даде ефект и от средата на 2003-а те започнаха да се оттеглят от капитала на българските банки. ИНВЕСТБАНК първа се отърва от фирмите с анонимни собственици. В края на октомври 2002-ра Феста Холдинг поиска разрешение от БНБ да притежава 63% от акциите на кредитната институция, която по това време се казваше НЕФТИНВЕСТБАНК. Откакто холдингът съществува, се говореше, че той е собственост на Петя Славова. Но съдебните регистрации опровергаха тези твърдения. Според тях 50% от капитала на Феста Холдинг са били притежание на регистрираната в Гибралтар фирма Проспър Къмпани Лимитед. Преди Петя Славова да подаде молба до БНБ да стане мажоритарен собственик на ИНВЕСТБАНК, тя изчисти Проспър Къмпани Лимитед от капитала на холдинга, като стана собственик на 100% от акциите му. СИБАНК също почисти офшоркитеТози процес й отне близо две години. До март на 2002-ра капиталът на банката бе разпределен между няколко офшорни компании, сред които: Ревко кепитъл маркет, Ванкарем Лимитед, Бидефорд Трейдинг, Юникросби Трейдинг, Г.И.А. Трейдинг, Г.И.А. Трейдинг Ко Лимитид и няколко фондации, като например Българска наука и култура.В края на зимата на същата тази 2002 г. регистрираните в Кипър Бидефорд Трейдинг и Ванкарем Лимитид внезапно прехвърлиха своите акции (представляващи общо над 19% от капитала на кредитната институция) на фондациите Екофонд-Ра и Българска медицина (чийто председател е Цветелина Бориславова). Да им завиди човек на богатите спонсори, които им предоставят толкова големи дарения, че фондациите могат да си позволят с тях да купят 19% от 20-милионния капитал на СИБАНК. Разбира се, може да става дума за сделки, при които едно лице с едни и същи пари мести чрез сделки на Българска фондова борса акциите си между различните дружества, които контролира. На такава мисъл навежда фактът, че още по-неочаквано до края на 2002-ра същите тези Бидефорд Трейдинг и Ванкарем Лимитед възстановиха акционерното си участие в СИБАНК (този път контролирайки общо над 17% от нейния капитал). Операцията трябваше да легитимира изкупуването на дяловете на офшорките Г.И.А. Трейдинг и Г.И.А Трейдинг Ко Лимитид в банката. През март 2003-а Ванкарем Лимитед продаде 8.13% от капитала на СИБАНК на председателя на надзорния й съвет Цветелина Бориславова и на бившия прокурист на кредитната институция Светослав Божилов и така двамата станаха собственици на по 4.065% от акциите на банката. Делът на друга офшорна компания - Бидефорд трейдинг, която притежаваше 8.895% от капитала на СИБАНК, бе поделен между члена на надзорния съвет Валентина Иванова, изпълнителните директори Антон Андонов и Данаил Каменов, прокуристката Христина Филипова и един от началниците на дирекции - Евгени Пальов. Богати хора и големи данъкоплатци би трябвало да са въпросните лица, след като са имали възможност да закупят въпросния пакет акции. Тук трябва да се има предвид, че според изискванията на Закона за банките гражданите или фирмите, които придобиват дялове от капитала на българска кредитна институция, трябва да имат достатъчно собствени средства, с които да ги платят. И тези пари трябва да са обложени с данъци. Не е трудно да се изчисли, че 8.895% от капитала на СИБАНК (попълнен до 20 млн. лв.) са 1.779 млн. лева. Ако предположим, че всеки от четиримата мениджъри е дал по 445 хил. лв. за своя пакет, данъците, които той би следвало да плати на държавата (за да може да го придобие), са над 70 хил. лева. Освен надзорниците и служителите на СИБАНК в офшорното почистване се намеси и казанлъшкото предприятие Руно, чийто собственик е текстилната фирма Катекс. Руно придоби пакета (4.825% от капитала на банката) на офшорката Менцел трейдинг лимитид. През лятото на 2003-а самата казанлъшка фирма Катекс подаде до БНБ молба за разрешение да закупи 25% от акциите на СИБАНК. Но пред изпълнението на тази операция възникна проблем, тъй като инспекторите на управление Банков надзор откриха, че... Катекс е собственик сам на себе си. Оказа се, че над 98% от капитала му са на дружеството Притекс, чийто мажоритарен собственик е Тоскана 98. Тя пък се контролираше от Капритекс, която е притежание на Катекс. Ето защо БНБ нямаше основание да разреши на Катекс да притежава 25% от СИБАНК. Председателката на НС на банката Цветелина Бориславова се ангажира да разкъса този омагьосан кръг, изкупувайки акциите на някоя от фирмите в тази капиталова верига. През есента на 2003-а Бориславова поиска от Централната банка позволение да притежава косвено 33.89% от акциите на кредитната институция. В началото на 2004 г. тя изкупи от Притекс всички акции на Катекс. Ако ги е платила по номинал, сделката не й е излязла скъпо, тъй като според последните регистрации в Държавен вестник акционерният капитал на Катекс е 51 хил. лева. Но през март 2004 г. Бориславова получи от управление Банков надзор на БНБ разрешение точно чрез това текстилно предприятие да владее 29.825% от акциите на СИБАНК. А заедно с пакета от 4.065%, който е нейна лична собственост, тя контролира 33.89% от капитала на кредитната институция.Структурата на акционерния капитал на СИБАНК ще стане ясна до седмица-две, когато той ще бъде регистриран в Търговското отделение на Софийския градски съд. В банковите среди обаче отсега се коментира, че и след обявеното увеличение на капитала от 20 млн. на 40 млн. лв. над 50% от него ще останат в ръцете на фирми, зад които стои бившият прокурист на кредитната институция Светослав Божилов. Негова идея била и схемата, по която Цветелина Бориславова през Катекс пое контрола на една трета от капитала на кредитната институция. Според някои финансисти обаче, ако при следващите парламентарни избори НДСВ не остане в изпълнителната власт, въпросният пакет от 33.89% ще попадне в ръцете на нов собственик.През 2003-аЕмил Кюлев се легитимира като собственик на РОСЕКСИМБАНКОфициалните справки на БНБ до края на 2002 г. показваха, че в капитала на кредитната институция има само три фирми, в които може да се проследи акционерното присъствие на Емил Кюлев - Контракт холдинг къмпани, Ривиера АД и Евро Кеа Консултинг ЕООД. Те контролираха над 13% от капитала на кредитната институция. Други 1.5% от акциите й бяха собственост на фирмата на Майкъл Чорни М и В-ИН. Близо 2% бяха под контрола на БР Лизинг ЕООД на Евгений Петков. Българското дружество Галоуей България ЕООД , чийто собственик бе офшорната Галоуей Лимитед, притежаваше малко под 10% от капитала на РОСЕКСИМБАНК. Останалите 74.5% от капитала на банката бяха разпределени между осем офшорни компании, сред които Сивако Трейдинг, Неотон Трейдинг, Демекско Консултинг и Ем Си Джи Холдинг. На 27 август 2002-ра държавата продаде за 21.5 млн. евро 80% от акциите на застрахователната компания ДЗИ АД на фирмата Контракт София ООД с капитал от 30 млн. лева. При сделката Кюлев притежаваше 100 дяла от дружеството с номинал 5 хил. лв., РОСЕКСИМБАНК бе собственик на 59 900 дяла с номинал 2 995 000 лв., а останалите 540 хил. дяла с номинал 27 млн. лв. бяха на регистрираната в Англия компания Денис оувърсийз лимитид. Идеята на Кюлев бе да превърне ДЗИ в сърцето на финансова група, включваща самото ДЗИ и дъщерните му дружества и РОСЕКСИМБАНК, за която да няма никакво съмнение, че мажоритарен собственик е той. Веднага след тази операция Емил Кюлев подаде молба до Комисията по финансов надзор и до БНБ за разрешение застрахователната компания да стане собственик на 60% от акциите на РОСЕКСИМБАНК. Комисията даде съгласието си през април 2003-а, а няколко месеца по късно - през август 2003-а, Кюлев обяви, че е изкупил дела на Денис овърсийз лимитед в Контракт София . По този начин той се легитимира като собственик на 100% от акциите на ДЗИ.На 27 ноември 2003 г. (няколко дни преди Деня на банкера) управление Банков надзор позволи на най-голямата застрахователна компания в България да придобие 50.09% от акциите на РОСЕКСИМБАНК. В официалното съобщение на БНБ по този повод бе посочено, че ДЗИ заедно със свързаните с нея фирми Ривиера АД, Контракт холдинг къмпани ООД и Галоуей България получава правото да контролира 69.78% от капитала на РОСЕКСИМБАНК, чийто общ размер е 40 млн. лева.В Корпоративна банка се появиха нови собственициАкционерното участие в кредитната институция към края на декември 2002-ра бе разпределено между единадесет дружества, пръснати от Бахамските острови до Малта. Това бяха Айрис Континентал Лимитид, Леонард Инвест енд Трейд Лимитид, Драко Холдингс Лимитид, Глейдкрос Констракшън, И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс, И Еф Ви Юропиън Файненшъл Венчърс, Уимонд Трейдинг Корп, Уернъл Инвест енд Трейд Лимитид и Мибо. В капитала й участваха и германските Стеди Трейд и Съксес Инвест. Малки пакети ценни книжа от Корпоративна банка притежаваха и българските фирми Бромак АД и Тръст Контрол АД. През декември 2002-а Джеймс Хауи (от септември 2000 г. до средата на юни 2001 г. той бе председател на надзорния съвет на Корпоративна банка) стана собственик на 28% от акциите на кредитната институция (след като БНБ му позволи да апортира сградата на пл. Гарибалди, в която се намира централата на банката). Благодарение на тази операция (апорта на сградата) капиталът на кредитната институция бе увеличен от 10 млн. на 13.4 млн. лева. В началото на пролетта на 2003-а финансовата къща Бромак, която по думите на председателя на надзорния съвет на банката Цветан Василев е негова собственост, поиска разрешение от БНБ да притежава пряко 27% от акциите на кредитната институция. През юли 2003-а БНБ даде благословията си за тази операция. В съобщението на Централната банка по случая изрично се подчертаваше, че Бромак е свързано лице със застрахователното дружество Виктория, което е собственик на 10% от акциите на Корпоративна банка. И причината за тази свързаност е, че Цветан Василев и изпълнителният директор на банката Янко Иванова са членове на надзорния съвет на Виктория.В края на лятото на 2003 г. акционерите на банката взеха решение за увеличение на капитала й до 20 млн. лева. В него Бромак и Виктория ще запазят контрола върху 37% от акциите. Джеймс Хауи остава собственик на 18% от капитала. Изпълнителният директор на кредитната институция Янко Иванов пък чака разрешение от БНБ да придобие 10% от акциите на търговската банка. Специално за в.БАНКЕРЪ председателят на надзорния съвет на Корпоративна банка и собственик на Бромак Цветан Василев заяви, че до края на юни 2004 г. делът на офшорните дружества в капитала на банката ще бъде редуциран до 5 процента.С офшорите се раздели и Международна банка за търговия и развитиеОсновните фигури в създадената през февруари 1991 г. кредитна институция са братята Пламен и Бони Боневи. Известно е, че до тази седмица двамата притежаваха по около 4.98% от капитала на банката. Акционери на МБТР са още и изпълнителният й директор Боян Пенков, както и пернишкият бизнесмен Петър Белчев. Сред останалите собственици с не повече от 5% са множество чуждестранни фирми. Сред тях има и доста офшорки, като например Петрофинанс, Потенца Ентърпрайсиз, Карина Консултанс, МакМадън Секюритиз, Ви Ви Ви Холдинг Корп и Озарк Венчърс.От 5 април 2004 г. акционерната структура на МБТР се промени чувствително. След като получи необходимото разрешение от БНБ, собственик на 88.66% от капитала на банката вече е Бони Бонев. Останалите 11.34% са разпределени между брат му Пламен Бонев, Боян Пенков и Петър Белчев. За разлика от споменатите дотук кредитни институции ПИМБ не бърза да прогони анонимните акционериКакто заяви пред репортер на в. БАНКЕРЪ председателят на УС на банката Анна Събева: Засега не очакваме промени в структурата на капитала. Имаме от всичко. И български фирми, и физически лица, и офшорни дружества. Съдейки от официалните публикации на БНБ, най-големият акционер на банката е българската компания Динатрейд Интернешънъл на бившия национален състезател по борба Рахмат Сукра. Сред българските акционери са и текстилното предприятие Ямболен, и приватизационният фонд Труд и капитал. Но повечето от останалите, като Порсели Лимитед, Годарт Лимитед, Феърмонт Трейдинг и Дериа Лимитед, са офшорни фирми. ИТЕКСИМБАНК остава в заварено положениеСпоред официалните справки на БНБ, от 1992 г. и до ден днешен най-голям акционер в нея си остава лихтенщайнската Патон Анщалт. Тя контролира 27.3% от акционерния й капитал, който е 10 млн. лева. Покойният от 1999 г. Георги Найденов (създател на банката) бе представител на офшорката у нас. След смъртта му неговите акции в кредитната институция - общо над 30.23%, наследиха дъщерите му Мариета Найденова и Павлина Данчева. Още около 3% останаха собственост на Славка Павлова Найденова. Освен тях като акционери на банката са записани и офшорните компании: Гирланда Тръст, лихтенщайнската Етко Юропиън Трейдинг, Паркот Тръст и Пина Трейдинг Корп. Шест години след смъртта на Георги Найденов банката не може да лежи на неговата слава, твърдят хора от бранша . И ако иска да се развива, трябва да привлече нови акционери. В противен случай би трябвало да се слее с друго кредитна институция или да се продаде. За година и половина от приемането на промените в Закона за банките (приети през септември 2002-ра) голяма част от офшорките се изтеглят от капиталите на кредитните институции. И това е голям успех, тъй като клиентите им биха били много по-спокойни, ако знаят на кого са поверили парите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във