Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОБЩИНСКА БАНКА ІІ: СПАСЯВАНЕ НА КОЖИТЕ

Развитието на драмата с Общинска банка заприлича на приказката: Колкото по-нататък, толкова по-страшно става. Авторите и режисьорите на спектакъла сякаш се интересуват не толкова от самата банка и нейната съдба, колкото от възможността да вкарат в междуособица актьорите, да елиминират едни, да възвеличаят други и накрая под пушилката да осребрят активи, далеч надхвърлящи банковите... В миналия си брой БАНКЕРЪ озаглави статията за ставащото във и със Общинска банка - Стари сметки за разчистване. Става ясно, че тези сметки са много, ама много големи. И че към тях се прибавят и нови - и сметки, и апетити... Експертите на управление Банков надзор в момента извършват пълна проверка на Общинска банка. Освен финансовото й състояние те ще проверяват и структурата на капитала й - включително и това дали има свързаност между миноритарните й акционери. Всъщност точно в тази проверка се крие големият шанс на Софийската община отново да придобие заедно с общинските фирми контрола върху 75% от нейния капитал и да си върне възможността самостоятелно да диктува решенията на общото й събрание. Това може да стане, ако експертите на надзора открият, че четирите частни фирми - Софстрой, Софийски аптеки, БКС-Средец и СМФ - Монтаж и инсталации на уредби, които изкупиха акциите на банката от общинските дружества Пътища и строежи, Водоснабдяване и канализация, а както се разбра по-късно, и от Софинвест, са свързани лица. В случай че има такава свързаност, покупката на акциите от четирите фирми попада под ударите на Закона за банките. Всички вече разбраха, че преди да получат от Пътища и строежи и от Водоснабдяване и канализация над 9% и от Софинвест - 0.0061%, от акциите на Общинска банка, четиримата купувачи са притежавали общо около 16% от капитала й, а след прехвърлянето вече са собственици на около 25 процента. За увеличаването на акционерния дял не е искано разрешение от БНБ, защото нито един от купувачите не притежава сам десет или над 10% от капитала на банката. Ако се окаже обаче, че те са свързани помежду си лица, констатацията на експертите от Банков надзор ще е, че има нарушение на това изискване. И тогава по силата на чл.65, ал.2, т.12 от Закона за банките надзорът трябва да забрани на четирите частни фирми да гласуват на общото събрание на кредитната институция. Определението за свързано лице, впрочем, подробно е описано в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за банките и ако общинарите искат да върнат на СОС контрола върху банката, задължително трябва да го прочетат. Докато тече проверката на четиримата акционери (според Закона за банките тя трае до три месеца), СОС може да насрочи и да проведе общо събрание на Общинска банка. На него, при отсъствие на проверяваните, общинарите без проблеми могат да променят устава така, че решенията да се вземат с 67% от гласовете, а не със 75 процента. Така СОС ще си върне контрола върху кредитната институция и може да предотврати опитите за скритата й приватизация. А след това и скандалите около нея постепенно ще утихнат.След заседанието на Столичния общински съвет на 25 януари 2005 г. председателят му Владимир Кисьов заяви, че ще бъдат потърсени правни възможности общинските фирми да си върнат акциите, продадени на четирите частни компании. Само че това едва ли ще бъде постигнато с търговски пазарлъци и правен натиск.ОбвинениетоСофийският градски прокурор Бойко Найденов пък призова шефа на надзорния съвет на банката Любомир Павлов и изпълнителния й директор Васил Пиралков да повлияят на частните компании да върнат на общинските дружества акциите на Общинска банка. Това щяло да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство спрямо Павлов и Пиралков, на които им се търси отговорност по чл.282 от НК за престъпление по служба.Звучи странно, тъй като прокурорът би трябвало да съзнава, че ако двамата банкери изпълнят неговата препоръка, това ще е признаване на вина - нещо, което до момента прокуратурата не е успяла да докаже. А че е така пролича от събитията, които се развиха между 20 януари - датата, на която те бяха арестувани, 23 януари, когато Софийският градски съд разгледа мерките им за неотклонение, и 28 януари - деня, в който Софийският апелативен съд окончателно отхвърли иска на прокуратурата да задържи в ареста Любомир Павлов и Васил Пиралков.Според софийския градски прокурор, Любомир Павлов е обвинен, че не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от устава на банката, а Пиралков - че е бил негов съучастник. Имам предвид следното - според изискванията на устава, когато се продават акции на Общинска банка, същите трябва да се предложат на всички акционери, имащи дял от нея. Изчаква се 60 дни и ако те не желаят да ги закупят, тогава се предлага на външни лица. Второ, съответните прехвърляния стават само и единствено чрез управителния съвет на банката. Трето, за това се уведомява Банков надзор. И съобразно събраните от нас до момента доказателства тези три неща не са били изпълнени, каза Бойко Найденов.Още при това негово изказване лъснаха пропуските в обвинението. Работата е там, че четирите частни компании, купили акциите на общинските Пътища и строежи, Водоснабдяване и канализация и Софинвест, са били акционери в банката и преди операцията. Още по-важно е обаче, че през 1997 г. от устава й е отпаднало задължението при продажба на акции те да бъдат предлагани най-напред на други акционери.Адвокатите на Любомир Павлов и Васил Пиралков бяха много по-подготвени от прокуратурата за делото, на което Софийският градски съд разглеждаше мерките за неотклонение на двамата банкери. На 23 януари в съдебната зала се явиха двама млади представители на обвинението, които се представиха с фамилиите си - Христов и Точев, и отказаха да назоват малките си имена. Достъпът до тях бе ограничен от специална охрана, която направи всичко възможно да попречи на журналистите, а по-настоятелните колеги дори бяха заплашени, че ще бъдат изхвърлени от Съдебната палата.Пред съдия Емилия Колева двамата прокурори поискаха Любомир Павлов и Васил Пиралков да бъдат задържани под стража, защото, предвид тежестта на престъпленията, в които са обвинени, имало опасност те да се укрият или пък да унищожат или подправят документи в Общинска банка, които доказват вината им. Адвокат Илиян Василев, който защитава интересите на Павлов, и колежката му Йорданка Вандова, представляваща Васил Пиралков, веднага репликираха. Те заявиха, че клиентите им са получили в 16 часа призовки, с които са поканени да се явят в следствието в 15.30 часа, където е щяло да им бъде предявено обвинение.Въпреки това несъответствие в часовете Любомир Павлов веднага отиде в следствието. Явно някой в прокуратурата е разчитал той да не направи това и в 16.30 ч. да бъде арестуван показно. Но Павлов се яви в следствието и трябваше да чака да бъде приет дотогава, докато пред нас не бе изведен Васил Пиралков с белезници. Щеше ли моят клиент да се яви, за да му бъде предявено обвинение, ако искаше да се укрие, риторично попита адвокат Василев в съдебната зала. Той настоя съдия Колева да изиска от прокурорите медицинското заключение на д-р Миланов и д-р Габровски, в което е записано, че Любомир Павлов трябва да бъде прехвърлен от болницата на Софийския централен затвор в МВР-болница. Според Илиян Василев прокуратурата нарочно е укрила този документ, за да може да притисне Павлов, като му откаже специализирана медицинска помощ от невролози предвид тежката черепно-мозъчна операция, която той претърпя след автомобилна катастрофа през 2002 година.Представителите на обвинението обаче категорично отказаха да предоставят медицинското заключение на д-р Габровски и д-р Миланов, тъй като то не било безпристрастно заради близките контакти на Миланов със съпругата на Павлов, Диляна Грозданова. Проф. Милан Миланов е заместник-председател на Съюза на свободните демократи - партията на кмета Стефан Софиянски, чийто политически секретар е Диляна Грозданова. Съдия Колева взе соломоновско решение по спора, като заяви, че съдът не е компетентен по него и не е в състояние да задължи обвинението да представи експертизата на лекарите Габровски и Миланов.След като този въпрос бе приключен, прокурорите Христов и Точев изложиха обвиненията срещу Любомир Павлов и Васил Пиралков. Според тях основният грях на двамата е, че са укрили операцията по прехвърлянето на акции от трите общински фирми на четирите частни дружества и по този начин са създали предпоставки общината и нейните дружества да изгубят мнозинството, което им дава право да вземат самостоятелно решения на общото събрание на банката.ЗащитатаАдвокат Вандова се прицели в слабите места на обвинението, като подчерта, че нейният подзащитен Васил Пиралков, в качеството си на изпълнителен директор, не е имал задължение да следи за правилното водене на книгата на акционерите, нито пък да поддържа служебни контакти със самите тях. В подкрепа на това твърдение тя представи писмо от правния отдел на Общинска банка. Вандова заяви, че изпълнителните директори не са хората, които могат да изискват от акционерите информация за това как те се разпореждат с акциите си от банката. Тя изнесе и много други доводи срещу обвиненията на прокуратурата и накрая поиска съдът да не уважи иска за задържане на подзащитния й под стража.Адвокат Илиян Василев пък започна директно с фронтална атака срещу държавното обвинение, заявявайки, че то репресира неговия клиент Любомир Павлов. Това дело е фарс. В деня на образуването на наказателното производство от банката бе изискана и предоставена на следствените органи огромна по обем информация. По-голямата част от документите дори не са прочетени, но прокуратурата реши да задържи Любомир Павлов за безстопанственост. Къде е това обвинение? По-късно то бе променено в обвинение за престъпление по служба. Но при него има много неточности. Например Павлов е обвинен, че е нарушил чл. 37 и чл. 38 от Устава на банката. В него обаче има само 36 члена. Това е станало, тъй като прокурорите са работили по стария устав на банката. Но пък според него решенията й се вземат с 67%, а не със 75% мнозинство. Къде тогава е нарушението на моя клиент?, попита адвокат Василев, подчертавайки, че действията на прокуратурата срещу Павлов са саморазправа.СъдътСлед близо петчасово изслушване на обвинението и на защитата съдия Колева отхвърли искането на прокуратурата Любомир Павлов и Пиралков да бъдат задържани под стража и им наложи мярка за неотклонение подписка. След делото Павлов заяви, че арестът му е провокиран от политическа атака на БСП и партията Демократи за силна България на Иван Костов и цели съсипването на партията на Стефан Софиянски Съюз на свободните демократи. Обвиняемият шеф на надзорния съвет на Общинска банка се закани, че ще присъства на заседанието на СОС във вторник, на което трябваше да се разисква случаят с прехвърлянето на акциите от трите общински фирми на четирите частни компании. Адвокатът му Илиян Василев и лекуващите го лекари забраниха на Павлов да ходи на заседанието, но той не ги послуша и още от сутринта на 25 януари започна да дава пространни телевизионни интервюта. Заради това негово поведение журналистите трудно можеха да убедят зрителите и читателите си, че здравословното му състояние е толкова лошо.Отстрани не е лесно да се прецени дали обвиненията срещу Павлов са фарс. Този етикет обаче много повече приляга на дебата за скритата приватизация на банкатакойто столичните общински съветници проведоха в ранния следобед на 25 януари. На заседанието на СОС Павлов се опита да убеди общинарите, че няма нищо общо с покупко-продажбата на акциите, които са притежавали Водоснабдяване и канализация, Пътища и строежи и Софинвест. Той изнесе няколко факта, които би трябвало да накарат всеки непредубеден наблюдател да се замисли за ролята на общинарите в тази афера. На общинските съветници и на журналистите бяха дадени документи (по-точно техни копия), от които става ясно, че още на 10 ноември 1997 г. с решение №13, председателстваният тогава от Антоан Николов и доминиран от СДС общински съвет, е дал разрешение на общинските фирми да продават свои дялове и акции от други дружества. Към решението има приложен списък на 35 общински компании - и сред тях са и въпросните Пътища и строежи, Водоснабдяване и канализация и Софинвест. До момента никой не е показал документ, който да обезсилва решението от 10 ноември 1997 година. И, ако такъв не съществува, на практика трите общински фирми са продали акциите си в банката в пълно съответствие с нормативните документи на СОС. Вярно е, че това е моралноукоримо. Но за съда, независимо дали той е търговски, административен или наказателен, имат значение не моралните категории, а доказателствата, според които едно действие е законно или незаконно.Нека припомним, че след общинските избори през 2003 г. различните партийни групи в Столичния общински съвет се споразумяха и създадоха специална комисия за проверка на общинските фирми. Къде спа тази комисия, та не установи, че някои общински дружества още в края на 2002 и началото на 2003 г. са сключили договори за продажба на акциите си в банката? Защото, ако това бе установено навреме, шефовете на Пътища и строежи, на Водоснабдяване и канализация и на Софинвест можеха да бъдат уволнени, а СОС да назначи нови изпълнителни директори, които да развалят скандалните сделки. Щеше да стане безпроблемно, тъй като до декември 2004 г., както заяви Владимир Кисьов, фирмите купувачи не са били платили акциите си и заради това те не са били вписани и в акционерната книга на банката.И още нещо, през лятото на 2004 г. СОС натовари комисията по стопанска политика, начело на която е Пламен Илиев, да предложи до края на септември 2004 г. стратегия за продажбата на Общинска банка. Вероятно комисията, оглавявана от Илиев, който в средата на януари с още шестима общинари се отцепи от групата на ССД, е била наясно с това състояние, но си е мълчала повече от два месеца. Едва на 6 януари 2005 г. тя решава да внесе предложение за продажба на 80.5% от акциите на Общинска банка. Самият Илиев твърди, че Любомир Павлов го е притискал да не внася предложението си и да подаде оставка като шеф на групата на ССД в общинския съвет. Общинари от партията на Софиянски обаче охотно споделят, че преди това Илиев е представил в ССД искането на български групировки да им бъде заделен по-голям дял от бизнеса в София и след като е получил отказ, е внесъл доклада си за приватизацията на банката.Реакцията на общинаритеСлед заседанието на СОС на 25 януари представителите на СДС, БСП и ДСБ категорично отрекоха, че са имали предварителна информация за продажбата на акциите на банката, извършена от двете общински фирми. Незнанието обаче не е извинение. В крайна сметка СОС взе решение да насрочи общо събрание на кредитната институция, на което да бъдат променени уставът и надзорният й съвет. Общинарите гласуваха дотогава да се потърсят правни механизми, по които да се анулират сделките със Софстрой, Софийски аптеки, БКС - Средец и СМФ - Монтаж и инсталации на уредби за покупката на акциите на банката от Пътища и строежи, Водоснабдяване и канализация и Софинвест.СОС реши също да покани четирите частни компании да продадат на общината по номинал закупените от тях акции на банката. Едва ли обаче някой се надява, че въпросните дружества ще направят подобен жест.За големите и малките рибиДен след заседанието на СОС Софийският градски съд разгледа искането на прокуратурата за отстраняване на шефа на надзорния съвет на банката Любомир Павлов и изпълнителния й директор Васил Пиралков от длъжност. Тъкмо тогава обаче Павлов започна да обира негативи от публичните си изяви през предния ден. На 26 януари той не се яви пред съда, а адвокатът му Илиян Василев представи документи, че трябвало да остане в Пирогов заради влошено здравословно състояние. След пространните изказвания на Павлов на 25 януари неявяването му в залата бе изтълкувано като бягство от правосъдието. Делото по иска на прокуратурата бе разделено и съдът гледа само искането за отстраняването на Пиралков. След двучасово заседание и продължително писане на решението към 14 часа бе обявено, че той е отстранен от длъжност. И веднага се роди коментарът: Големите риби се потопиха, а малките ги хвърлиха в тигана.На 27 януари общинският парламент смени директорските бордове на трите дружества, продали акциите си в банката. Управлението на Пътища и строежи ще бъде поето от Иван Иванов, Здравко Маврудиев, Борислав Радованов, Атанас Мишев и Валентин Иванов. Във Водоснабдяване и канализация ще се разпореждат Борис Стоичков, Антонио Тонев, Александър Петков, Станка Дженева-Динева, Людмила Маркова-Панчева, Тодор Вачков и Райна Александрова. Фирмата Софинвест пък е поверена на Николай Яричков и Николай Чушков. Всички нови шефове ще сключат договори за управление с председателя на СОС Владимир Кисьов, според когото те са добри специалисти и са лоялни към общината. Кисьов обаче не пожела да даде биографиите на въпросните мениджъри с аргумента, че и без това медиите бързо ще разнищят кой кой е. Здравко Милушев например е едноличен търговец. Борислав Радованов пък заедно със сина си Ивайло притежава фирми - АНТИВА - Борислав Радованов и МБИС за търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Освен това той е и собственик на 24% от капитала на Минерална вода Витоша 2000 ООД. Борис Стоичков има фирма АЛБО 2003, а Станка Дженева-Динева - ЕТ Проинвест - Станка Динева, която се занимава с проектиране. Людмила Маркова-Панчева пък е архитект и едноличен собственик на агенция за недвижими имоти. Тодор Вачков е съдружник във фирма Биконет ООД, в чийто капитал дял има и скандалноизвестната фондация Демокрация. Той е собственик на 25% от капитала на фирмата за набиране на работна ръка Ресурс 2002 и участва в управлението на приватизираното дружество Хидрострой АД и на общинската фирма Пазари Люлин ЕАД. Николай Яричков има три фирми за проектиране и консултации - КРИС 72, Контрол - СН и КРИС - Николай Яричков, а Никола Чушков е в управата на държавното Въглища -холдинг ЕАД. Това са предварителните данни за четиринадесетте човека, избрани да поемат управлението на Пътища и строежи, Водоснабдяване и канализация и Софинвест.Пари и за консултантиСофийският общински съвет взе на 27 януари 2005 г. още едно решение - да наеме консултанти, които да му предложат как общинските дружества да си върнат акциите в банката. Владимир Кисьов заяви, че върху джирата, с които те са прехвърлени на четирите частни фирми купувачи, няма дата на прехвърлянето. Това, според някои колеги на Кисьов в СОС, било пропуск и давало възможност да се поиска от съда да обезсили сделките. Според банкови юристи обаче липсата на дата върху джирата по никакъв начин не може да постави под въпрос правомерността на една покупко-продажба на акции, особено ако договорената за тях цена е платена. Така че проверката на сделките ще е поредният ход на общинарите за вдигане на пушилка около банката, без това да има ефект за общината. Но ако политическият екшън около кредитната институция в скоро време не спре, почти сигурно е, че клиентите й ще започнат да бягат от нея. Тогава и експертите от Банков надзор, и СОС ще имат главоболия от съвсем друго естество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във