Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОБЛИГАЦИОННИЯТ ПАЗАР ИЗЛИЗА ОТ ПРОХОДИЛКАТА

Само след три месеца банковите облигации ще докажат дали имат право на живот. Първият падеж на такава емисия от ценни книги е на 25 октомври 2003 година. На тази дата Първа инвестиционна банка ще трябва да изплати 5 млн. евро на гражданите и фирмите, които през 2001-ва изкупиха двегодишните й облигации.На българските кредитни институции им трябваха цели пет години (след голямата финансова криза през 1996 г.), преди да се съвземат и да предложат на инвеститорите този традиционен за развитите икономики финансов инструмент. При това, с изключение на ОББ и ЮНИОНБАНК, те не пуснаха необезпечени, а ипотечни облигации, чието емитиране стана възможно след приемането на специален закон в края на 2000 година. Според неговите разпоредби, издаваните от банките дългови книжа трябва да бъдат обезпечени с вземания по кредити, които са гарантирани с ипотека върху недвижимо имущество. По това време подозренията към стабилността на кредитните институции все още не бяха изчистени, поради което се наложи държавата да осигури допълнителна защита върху интересите на потенциалните купувачи на облигации.Все още бяха живи спомените на хилядите граждани и фирми, които от 1992-ра до средата на 1994-а вярваха в сладките приказки на шефа на дружеството Лекс АД на Георги Аврамов и без замисляне изкупиха акциите на дружеството с общ номинал от 440 млн. лв. и облигации за 6 млн. лева. В края на 1994 г. цената на акциите на Лекс падна до 2 лв. при номинал от 100 лв. всяка, през 1995 г. дружеството фалира и инвеститорите, които бяха купили от акциите облигациите му, разбраха, че те са без лев покритие. Горе-долу по същото време българите изядоха и спестяванията си, влагайки ги във финансовите пирамиди като Лайф Чойс, Ийст-Уест, FTA и други. По-паметливите участници на финансовия пазар си спомнят, че през 1994 г. и ТСБанк обяви публично, че ще емитира десетгодишни облигации с общ номинал от 1 млрд. стари лева. Банковата консолидационна компания, която през 1994 г. бе миноритарен акционер в банката, обаче се възпротиви на тази идея до приемането на закон за фондовите борси. Така този облигационен проект остана само къс хартия. Той не бе реализиран и през 1995 г., а на 23 септември 1996 г. ТСБанк фалира. Това обяснява защо още през юли 2001 г., когато бе обявена първата емисия ипотечни облигации за 3 242 000 евро - на Българо-американска кредитна банка, в бизнессредите се заговори, че такива книги се пускат само когато нещо куца т.е. не достигат парите. Въпреки това облигациите, които българските банки пуснаха от 2001 г. насам, се пласираха добре и, противно на мнението на скептиците, няма индикации, че някоя от тези емисии ще се провали.Повечето граждани и фирми няма как да знаят, че дори и най-могъщите кредитни институции в България обаче страдат от синдрома на късите париПовечето клиенти искат от банките заеми със срок на погасяване от пет и над пет години. А изплащането на жилищните кредити е още по-дълго - до десет години. В същото време 80% от вложените от гражданите и фирмите пари по депозити в банките са със срок на изплащане до шест месеца. Въпросните депозити имат една доста неудобна за кредитните институции характеристика - клиентите могат да ги изтеглят по всяко време - независимо дали са едномесечни, шестмесечни, или едногодишни. И при първо поискване банката трябва да им ги изплати. Ако не стори това повече от 15 дни, тя рискува БНБ да й отнеме лиценза и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност. За разлика от спестителитебанката не може да си поиска заема обратноако клиентът й го обслужва редовно. За да си осигурят необходимия им дългосрочен ресурс, някои от кредитните институции - като например ЮНИОНБАНК и Насърчителна банка, ползват дългосрочни кредитни линии от ЕБВР и Европейската инвестиционна банка. Големите финансови структури като Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и SG ЕКСПРЕСБАНК, разчитат на значителния си собствен капитал. Според главния изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев, със средствата от него те финансират част от дългосрочните заеми, които отпускат. Финансовите анализатори в банките редовно правят оценка и на т. нар. средносрочно задържане на остатъците по депозити на граждани. Практиката е показала, че много от хората правят едномесечни депозити, но при настъпването на датата за изплащане на лихвата не ги теглят, а ги предоговорят. Тази операция се е превърнала в практика за голяма част от гражданите. Анализите показват, че по 40% от едномесечните депозити сумите остават относително непроменени в рамките на година - година и половина. Голяма част от тези средства също се ползват за отпускане на дългосрочни заеми. Но ползването им е свързано с голяма доза риск, тъй като при рязко влошаване на икономическата конюнктура дори и тези депозити могат да бъдат изтеглени.Всички тези проблеми с привлечените средства отпадат при емитирането на облигации. Срокът за тяхното погасяване е по-дълъг - две и повече години. Притежателят на дългова ценна книга няма право да я върне на банката преди настъпването на падежа й (освен ако за това не е предвидена изрична възможност) и да си поиска парите обратно. Единственият начин да осребри облигацията преди падежа й е да я продаде на друг или да я заложи срещу кредит. Но пък покупката на облигации има и някои недостатъци. Например инвестициите в дългови ценни книжа на банките не са застраховани от Фонда за гарантиране на влоговете, докато депозитите до 15 хил. лв. се изплащат на гражданите и фирмите при фалит на кредитната институция.Съществените предимства на облигациите пред депозитите са доста.Най-голямото е, че доходът, който те носят на собствениците си, е по-висок от този по депозитите. Доказателства за това колкото щеш. Например едногодишният левов депозит в ЦКБ се олихвява с 6.5% годишно, докато доходността по ипотечните й облигации (в левове) е 8% и се изплаща на две равни части през година. Дванадесетмесечният влог в евро в Пощенска банка носи лихва 2.5%, а доходността на облигациите й в евровалута, емитирани на 30 юни 2003-а, е 5.625 процента. Разбира се, тук трябва да се има предвид, че доходността от облигациите се определя и от цените, при които те са закупени. Например в началото на юли 2003-а борсовите цени на ипотечните облигации на ПИБ са се движили между 1008.4 и 1012 евро при 1000 евро номинал. И ако някой си е купил от тях при тази цена, доходът, който ще получава, ще е около 7.7 процента. В същото време банката предлага лихва от 4.5% по едногодишните депозити в евро. По-високата доходност на дълговите ценни книжа веднага успя да им извоюва много почитатели. Най-вече институциите, които са ограничени от закона при избора на финансови инструменти, в които да инвестират. Почти всички пенсионни дружества, например, купиха от облигациите на българските банки. На фондовата борса оборотът на търговията с тези ценни книжа за две години е над 300 млн. лв., при положение че общият номинал на пуснатите досега дванадесет емисии е 124.8 млн. лева. Три от тях за общо над 36 млн. лв. са емитирани от БАКБ, а две - за повече от 31.85 млн. лв., са пуснати от Пощенска банка. Освен споменатите банки ипотечни или необезпечени облигации до 30 юни 2003-а са пуснали още ПИБ, ОББ, СИБАНК, ЦКБ, България Инвест, ЮНИОНБАНК и ПроКредит банк. Ръководствата на някои от тези банки - например ПИБ, планират в по-дългосрочен план да обособят бизнеса с отпускането на дългосрочни ипотечни кредити и емитирането на ипотечни облигации в отделни фирми. Но реализирането на тези идеи до голяма степен зависи от популярността, която дълговите ценни книжа успеят да си спечелят на пазара. До момента не се забелязваинтерес на масовите инвеститори към облигациите.Гражданите и по-малките фирми все още подхождат предпазливо към тях, както и към всеки друг нов финансов инструмент. Пък и емитираните облигации не притежават характеристики, които да ги правят достъпни за дребния инвеститор. Номиналът им е 1000 лв. или 1000 евро, в зависимост от валутата, в която са емитирани. Тази сума е твърде висока за преобладаващата част от българите, както и за повечето малки и средни фирми. Изключение от общото правило прави единствено СИБАНК, чиито дългови ценни книжа са с номинал 10 лева. Емитираните от българските банки облигации бързо изчезнаха от финансовия пазар (а някои от тях дори не бяха качени на борсата). А без масово търсене кредитните институции не могат да заложат на дълговите финансови инструменти като основен начин за привличане на средства, с които да отпускат дългосрочни заеми за гражданите и фирмите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във