Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОБЛИЧАТ В ЗАКОНОВА ДРЕХА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

Неизплатената част от задълженията на държавата в края на всяка година като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) не може да надвишават съотношението от предходната година, гласи текст от Закона за държавния дълг, подготвен за окончателно гласуване от парламента. Това беше един от спорните въпроси, на които депутатите трябваше да намерят добра формулировка до внасянето му за окончателно разглеждане в пленарната зала. Тази разпоредба в законопроекта е допълнена с уточнение, че ограничението е валидно, докато държавният дълг падне под 60% от БВП, каквото е изискването за страните от Европейския съюз, според критериите от Маастрихт. Това означава, че за изпълнението на широко афишираната от правителството стратегия за намаляване на дълга вече има и законова рамка, с която управляващите ще трябва да се съобразяват. Само за справка, българският държавен дълг (външен, вътрешен и държавни гаранции) към края на юни 2002 г. е бил 8.64 млрд. евро, което е 61% от БВП на страната, показват данни на Министерството на финансите. Съотношението е намаляло с 14 пункта спрямо юни 2001 г., когато е било 75 процента. В първоначалния вариант на Закона за държавния дълг, внесен от Министерски съвет, нямаше предвиден таван за размера, до който могат да достигнат задълженията на държавата, което беше използвано от опозицията за политически нападки срещу управляващите. Те не приеха обяснението на Красимир Катев, заместник-министър на финансите, че дори и без изрично записано ограничение Министерство на финансите ще се стреми така да регулира поемането на нови държавни задължения, че те да намаляват с всяка изминала година, докато достигнат 60% от БВП.Според законопроекта, министърът на финансите подписва одобрените от правителството международни договори за поемане на държавни задължения и следи за целевото им използване. Той е длъжен да разработи тригодишна стратегия за управлението на дълга, чието изпълнение да се отчита единствено пред Министерски съвет. Вероятно този текст ще бъде атакуван от опозицията в парламента, която ще отстоява искането си тези отчети да стават пред Народното събрание. Според предвидените в законопроекта разпоредби, единственото задължение на министъра на финансите пред парламента е да представя всяка година отчет за поетите и изплатени от държавата задължения към международни и вътрешни кредитори. Депутатите от ОДС и БСП вероятно ще атакуват в пленарната зала и друга разпоредба в законопроекта, с която се регламентира обхватът на държавния дълг. Според предложения от правителството текст, задълженията на Централната банка, общините и социалноосигурителните фондове не са гарантирани от правителството освен в случаите, когато е издадена държавна гаранция за тях. По този въпрос опозицията отправи сериозни нападки срещу управляващите с мотива, че заемите на местна власт по презумпция са част от дълга на държавата. Тяхното становище беше подкрепено и от Сметната палата, според която в структурата на държавните задължения трябва да бъде включен и емитираният от общините дълг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във