Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОБИРДЖИИ ОСКВЕРНИХА РЕНОМЕТО НА БИОХИМ

Най-големият капитал на една банка е доброто й име и доверието в нея. То най-трудно се гради и най-лесно се губи. Едва ли има банкер, който трябва да бъде убеждаван в тази максима. Тъкмо пред това предизвикателство са изправени шефовете на БИОХИМ - да защитят точно доверието в нея след обира в гражданския трезор на софийския й клон Южен парк. Ден след като на 23 март трезорът бе разбит и обран, шефовете на банката дадоха специална пресконференция по случая. Но информацията, която журналистите получиха на нея, бе повече от семпла. Не бяха назовани нито името на застрахователя, нито размерът на сумите, за които са застраховани касетите в гражданския трезор. Казано бе само, че банката ползва услугите на една от най-реномираните компании в тази област. Вестник БАНКЕРЪ научи, че става дума за ЗПАД Алианц България, която е дъщерна фирма на Алианц България Холдинг. На 24 март сутринта - няколко часа преди пресконференцията, изпълнителният директор на холдинга Димитър Желев е имал среща с председателя на УС на БИОХИМ Румен Беремски, на която са обсъждани размерът на сумите и условията, при които банката ще получи от ЗПАД Алианц България дължимите застраховки за разбитите касети. На въпроса как ще бъде уточнен размерът на щетите, които са понесли наемателите на разбитите сейфове, изпълнителният директор на БИОХИМ Людмил Гачев заяви, че в момента служители на банката и на МВР разговарят с потърпевшите клиенти, за да уточнят съдържанието на ограбените 41 сейфа.Все още има клиенти, чиито сейфове са били разбити, но не са дошли в банката. След като разговаряме с всички потърпевши, с полицията и с нашите застрахователи, ще сме в състояние да обявим щетите. За да може хората, които имат сейфове в клона, да получават редовна информация от банката, сме открили и специален горещ телефон - 92 69 163, заяви Гачев.Впрочем ето хронологията на случилото се. Около 9 часа сутринта на 23 март служители на клон Южен парк откриват, че голяма част от сейфовете в помещението на гражданския трезор, което е до банковия салон, са разбити и опразнени, а в пода зее дупка. Помещението веднага е затворено за клиенти и са извикани служители на МВР и на частната фирма СОТИ 161, инсталирала охранителната система.На 23 март притежателите на сейфове в клона се бяха събрали пред вратите му още около 10.30 часа. До 13 часа те не знаеха какво точно е станало и неизвестността ги изнерви до краен предел.Оставих пари и документите си в банков сейф, защото два пъти разбиваха апартамента ми и си мислех, че няма по-сигурно място от банката. А се оказа, че съм се лъгала, каза почти хлипаща жена на средна възраст, която чакаше пред клона от сутринта. Знаете ли защо са разбивани само сейфове?, питаше риторично ядосан мъж. - Защото тези хитреци вечер си прибират целия дневен оборот в централата и единственото ценно, което остава в клона, са нашите сейфове - гневеше се той. - Защо и те не си оставят парите тук, нали и тук имат трезор? - Ами елементарно, през нощта клонът е без охрана. Има само някакъв СОТ, говореше друг огорчен човек. - И аз имам СОТ у нас. Излиза, че е все едно дали си държа парите в къщи, или в сейф в банката, само дето тук трябва да си плащам за наетата касета. Откъде да знаем, че тези, които в момента правят оглед, няма да разбият и други касети или да вземат от вече разбитите това, което са пропуснали обирджиите, горещеше се мъж на средна възраст. Думите му накараха част от струпалите се пред входа на банката хора да поискат от стоящия на входа полицай да извика директора на клона или поне техен представител да бъде допуснат до разбитите касети. Към 13.05 часа желанието им бе изпълнено и до сейфовете бе допуснат представител на клиентите - жена, която не пожела да си каже името. След около две минути тя излезе пред входа на клона и обясни на останалите: Място за притеснение няма. За съставянето на описа е сформирана комисия, в която има и двама представители на притежателите на сейфове. Около 13.30 часа началникъта вътрешната сигурност в БИОХИМ Йордан Димитров също се появи пред събралите се клиенти. При това с подробен списък на разбитите сейфове. След почти всяко обявяване на поредния номер на обрана касетка от групата на клиентите, наброяваща близо 50 човека, се чуваха емоционални възклицания, благодарности към Господ или пиперливи благословии. Откраднали са ми нотариалните актове, сега някой мошеник може би вече ми продава апартамента, кършеше ръце жена, която близо два часа чакаше да разбере дали нейният сейф е сред разбитите.Проникването в гражданския трезор е станало през отвор в пода, избит откъм страната на мазетата на блока, в който се намират банковият клон и общественият трезор. Дупката е направена с много сериозен инструмент, тъй като е пробит 30 сантиметра железобетон, заяви шефът на службата за вътрешна сигурност на банката Йордан Димитров.Точно тези 30 см железобетон, както и сензорите на охранителната система, са били единствената защита на гражданския трезор. Физическа охрана не е имало, тъй като шефовете на БИОХИМ не са сметнали за необходимо (пък и не са задължени) да правят разходи за нея. Липсвали са дори камери в помещението със сейфовете, за което също има отговор. При ползването на касетките клиентите имат право на конфиденциалност. По тяхно желание те могат и да не уведомят банката какво оставят на съхранение в тях, стига то да не е оръжие, наркотици и експлозиви. По принцип помещенията със сейфовете в банките са оборудвани с камери, с изключение на т. нар. тъмна стая. В нея гражданите могат да отварят касетките си на спокойствие и да прегледат съдържанието им. Дали поради липса на пространство, или поради други причини в гражданския трезор на клон Южен парк на БИОХИМ подобно помещение не е имало. Клиентите са преглеждали сейфовете си в трезора, което обяснява защо в помещението не е имало камери. Единствените охранителни системи са били сензорите за движение, монтирани по тавана и стените, но те са обезвредени от крадците.Отговор няма и на още няколко важни въпроса. Как са успели престъпниците да пробият отвора в 30-сантиметровата железобетонна плоча, без охраната от банката да чуе шума от разбиването и да се усъмни, че нещо става?Един от злочестите собственици на сейфове, пожелал името му да не бъде цитирано, заяви, че живее в блока, пред който се намира клон Южен парк на БИОХИМ. Според него, седмица по-рано в блока, където се намира трезорът, е правен ремонт на водоснабдителната и канализационната инсталация. Тогава имаше струпана много техника и вероятно някой се е възползвал от шума, вдиган от работниците, заяви той и допълни, че към мазетата под банката води една паянтова врата. Тя се заключвала само с един катинар и не било проблем да бъде разбита. Впрочем служители на БИОХИМ обявиха, че мазетата под банковия клон и гражданския трезор са собственост на кредитната институция. На 24 март по обед, когато първата тръпка бе отшумяла, служители на БИОХИМ шушукаха помежду си, че сред обраните клиенти имало възрастни хора, някои от които били заключили в касетките си по 70 хил. евро. Спецченгета твърдят, че сред пострадалите е бил и бившият вратар на Левски и националния отбор по футбол Борислав Михайлов.Въпросът сега е как шефовете на БИОХИМ ще установят доколко истински са всички щети, които собствениците на сейфове ще декларират, че са понесли? При хората, които са сключили т. нар. открити договори за наемане на банкова касетка, няма да има проблем, тъй като те са описали ценностите, които оставят на съхранение в нея. Далеч по-сложна е ситуацията при гражданите, които са използвали правото си да не обявяват съдържанието на сейфовете, които наемат. Не трябва да се изключва възможността сред тях да има и недобросъвестни хора, които да декларират пред банката, че в касетките им е имало големи суми пари, без на практика да ги е имало. Според изпълнителния директор на БИОХИМ Людмил Гачев, наличностите в разбитите сейфове ще бъдат установени след внимателни разговори между служителите на банката, представители на МВР и клиентите. Това е хубаво, но то едва ли би стреснало мошеник, решил да ужили банката сериозно. Представете си, че някой от собствениците на разбити сейфове е достатъчно голям тарикат и излъже, че в касетката му е имало 30 хил. лв., които е взел назаем от приятел, за да си купи кола. На всичко отгоре хитрецът води в банката приятеля, с когото предварително се е наговорил и той потвърждава думите му. Какво могат да сторят в този случай служителите на изгърбения трезор. Първата и съвсем естествена реакция е да се опитат да проверят думите на двамата граждани. Но ако не намерят основания да се усъмнят в тях, ще платят, за да избегнат завеждането на съдебни искове и публични скандали в медиите. Още повече че служителите по никакъв начин не могат да са сигурни дали пред тях стои мошеник, или добросъвестен клиент. Те обаче може да са донякъде спокойни, тъй като щетата на клиента се покрива не от банката, а от дружеството, което е застраховало сейфовете. Вероятно точно за да не стимулират подобни опити за измами, шефовете на БИОХИМ отказват да назоват сумата, за която са застраховали касетките в трезора. Но пък тук дебне друга опасност, която засега е само хипотеза. Колкото и невероятно да звучи, не бива да се изключва възможността обирът да е направен с цел измама. Например няколко лица наемат три-четири или повече касетки и след като извършват обира в трезора, предявяват към банката претенции, че в сейфовете му са държали големи суми пари. Целта е банката да им изплати тези пари, като ги вземе от застрахователя. Оттук нататък каквото и да решат да правят шефовете на БИОХИМ в създалата се ситуация, те би трябвало да са наясно с едно. Добросъвестните клиенти на банката не трябва да останат ощетени, нито пък да бъдат принуждавани да си търсят правата през съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във