Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОББ Е ОБРАНА ОТ ДОБРЕ ИНФОРМИРАНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Прерязване на всички електронни връзки в Ботевград, за да се създаде илюзия за комуникационен срив - това е основният замисъл на престъпниците, обрали клона на ОББ в Ботевград рано сутринта на 8 февруари. Спецовете по банкова сигурност са убедени в това и обръщат внимание на факта, че са прерязани кабелите на ИНТЕРНЕТ-доставчиците в града, на БТК и на мобилния оператор Глобул. Извън строя са извадени и комуникациите на СОТ-фирмата Велислава - 2002, чиято електроника е охранявала клона. Престъпниците влизат в клона на банката през задния й вход, който води към двора на сградата. В нея до 1991 г. се е помещавал клонът на БНБ в града. Веднага се насочват към обществения трезор на първия етаж. Бандитите явно са били истински професионалисти в занаята си, защото са знаели, че след като прекъснат кабелите на СОТ и влязат в помещението на обществения трезор, им остават само две минути, за да обезвредят охранителните камери. Така че те са успели да запишат само маскираните лица на четиримата нападатели, но не и техните действия. Обирджиите обаче са блокирали камерите и датчиците на СОТ в банката със специални лепенки. След това са разбили с щанга тип кози крак 40 касетки, като са разхвърляли на земята документите и са прибрали съхраняваните в сейфовете пари и златни бижута. Накрая поръсили обилно пода на трезора с пипер, за да блокират обонянието на полицейските кучета.Нападателите дори не са се и опитали да разбият банковия трезор, който е бил един етаж по-надолу - в мазето. Но едва ли е било случайност, че са ударили обществения трезор няколко дни преди касетките в него да бъдат свалени в банковия. Щетите в момента се изчисляват, но едва ли ще надхвърлят 1 млн. лева. Говори се, че в крайна сметка ще бъдат по-чувствителни заради големите количества златни бижута - около 10 кг, които държал в една касетите местен бижутер. В банката обаче са пресметнали, че това злато едва ли струва повече от 200 000 лева. Изпълнителните директори на ОББ Стилиян Вътев и Радка Тончева заявиха, че след като приключат разговорите със собствениците на касетите, ще направят всичко възможно претенциите им да бъдат удовлетворени. Според Радка Тончева няма да има клиенти, които биха се опитали да увеличат размера на парите или стойността на ценностите в касетите.Хората сами се обаждат да ни предлагат своята помощ. Пък и в Ботевград всички се познават така че едва ли ще някой ще се опита да ни пробута невярна информация за ценностите, които е държал в касетката си, заяви за в. БАНКЕРЪ Радка Тончева.Остава въпросът обаче благодарение на какво бандити могат да изтърбушат обществения трезор в клон на една от най-големите банки в страната. Не е имало жива охрана, заяви няколко часа след обира главният секретар на МВР Бойко Борисов. Но интересно какво щеше да се случи, ако в обществения трезор имаше бодигард и нападателите му бяха хвърлили граната с упойващ или приспивателен газ? Някой би казал, че охранителят би могъл да даде сигнал за нападението. Но с какво? Нали телефоните в цял Ботевград са били извадени от строя. Да крещи за помощ или да стреля? И щеше да е мъртъв или в най-добрия случай докаран до несвястно състояние от бой. Защото нападателите, както твърдят експертите по сигурността, не са били аматьори. И в крайна сметка общественият трезор все пак щеше да бъде ограбен. Полицейски зложелатели пък подмятат, че ако той бе охраняван от служител на МВР, сигурно въобще нямаше да бъде нападан. Извън предположенията и клюките факт е, че нападателите са знаели към кого да се обърнат за информация и са били наясно с точното разположение на комуникационните кабели и на БТК, и на мобилния оператор Глобул, и на СОТ.Инцидентът в Ботевград отваря един важен въпрос: какво направиха полицейските органи за разкриването на бандитите, които през май 2004 г. обраха клона на БИОХИМ - Южен парк в столицата. Там престъпниците също бяха професионалисти. Бяха прокопали тунел до обществения трезор, пробиха пода му, обезвредиха СОТ и разбиха касетите. Ейч Ви Би Банк Биохим удовлетвори почти всички претенции на пострадалите клиенти, но МВР до момента не е удовлетворила правото й на защита срещу престъпниците. А би трябвало, тъй като когато клонът на банката е започнал да работи през 1995 г., охранителните му планове са били одобрявани от МВР. Охраната също е била поверена на вътрешното ведомство. Та неговите служители би трябвало да знаят, че престъпниците са пробили дупката в пода, защото в него не е имало арматурно желязо. А то е липсвало, защото преди в помещението да се настани клонът на банката, през тази дупка е минавала водопроводна тръба. Взето ли е това предвид, когато МВР е одобрявало охранителната схема на клона на БИОХИМ? Но да спрем дотук с историческите въпроси и да се върнем на изтарашения трезор. Хората, чиито касети са разбити в ботевградския трезор, ще бъдат обезщетени. Това не подлежи на съмнение. И банката няма да понесе големи загуби, тъй като ще получи пари от своя застраховател. Но поредният удар срещу обществените трезори поставя един друг въпрос. Струва ли си банките да предлагат подобна услуга? Според някои банкери, приходите от предоставянето под наем на касетки за съхраняване на ценности са толкова малко, че не си заслужава да се поемат всички рискове, свързани с тази услуга. И няма да е чудно, ако в близко бъдеще повечето кредитни институции спрат да я предлагат.Още повече че по думите на Стилиян Вътев и Радка Тончева повечето обществени трезори в Европа са собственост на частни фирми и са извън банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във