Банкеръ Weekly

Финансов дневник

О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ!

Първият председател на АТБ е Георги Томов - един от доайените в банковия сектор. Той работи в Държавна спестовна каса от 1971 г., а през 1990 г. става неин заместник-председател и заема тази длъжност до пенсионирането си през 1997 година. Междувременно от април 1992-а до 1993 г. Томов е и шеф на Асоциацията на търговските банки.Емил Кюлев е първият съпредседател на Асоциацията на търговските банки. Избран е на тази длъжност в началото на 1993 г. в качеството му на председател на съвета на директорите на ТУРИСТСПОРТБАНК. През 1995 г. Кюлев стана председател на управителния съвет на създадената от него Българо-руска инвестиционна банка (сега СИБАНК), а през 1998 г. купи ТРАКИЯБАНК и я преименува в РОСЕКСИМБАНК. В първите години от създаването на АТБ, когато държавната собственост преобладаваше в икономиката, Кюлев бе един от радетелите на идеята за равнопоставеност между частните и държавните банки. Може би точно той пое пръв съпредседателския пост в банковото сдружение през 1993 г. и остана на него до май 1996 година. Първоначално Кюлев ръководеше асоциацията заедно с един от шефовете на ОББ Димитър Димитров, а от 1995 г. - с тогавашния заместник-председател на ДСК Асен Друмев. През 1996 г. Емил Кюлев остро се противопостави на идеята за отмяна на съпредседателския статут в АТБ и дори заплаши, че частните банки могат да създадат собствена асоциация. Тогава някои банкери го обвиниха, че използва сдружението не само за защита на интересите на банковата общност, но и за прокарването на свои лични корпоративни интереси.В онези времена Кюлев застъпи и тезата, че БНБ не бива да допуска създаването на клонове на чуждестранни банки в България. Днес той е привърженик на идеята, че българската икономика не бива да бъде доминирана от чуждестранни капитали. Въпреки че това вече е факт.Димитър Димитров бе първият съпредседател на АТБ от страна на държавните банки през 1993 година. Кариерата си във финансовокредитната система той започва през 1982 г., като пет години работи в дирекция Строителство на БНБ. През 1987 г. става началник на дирекция Планиране на СТРОЙБАНК, а през 1992 г. вече е и неин върховен вожд (председател). През 1993 г. той, заедно с Олег Недялков и Стилиян Вътев, е в основата на първата консолидация у нас на 22 държавни банки (бивши клонове на БНБ), между които са Доверие и СТРОЙБАНК. От нея се ражда ОББ.Димитър Димитров управлява браншовата асоциация съвместно с Емил Кюлев до средата на 1995 г., когато става заместник-министър на икономическото развитие и председател на съвета на директорите на БКК. Година по-късно той е избран за подуправител на БНБ. А от април до август 1997 г. е изпълнителен директор на БКК, след което неговото място заема Петър Жотев. От средата на 1998 г. Димитров е председател на съвета на директорите на Обединени предприятия АД - една от дъщерните структури на холдинг Доверие. В края на 2001 г. Димитър Димитров стана председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Насърчителна банка.Асен Друмев пое съпредседателското място в АТБ през 1995 година. Дългогодишният преподавател в катедрата Финанси на УНСС и бивш заместник-ректор на университета е един от авторитетните финансисти в България. През юли 1992 г. той бе назначен за заместник-председател на Държавна спестовна каса, като задачата му бе временно да изпълнява и длъжността председател. Тя бе овакантена на 26 ноември 1991 г., когато със света на живите се раздели шефът на ДСК Георги Карамфилов. На заместникпредседателския пост Друмев е несменяем до 1999 г., въпреки че никога не си е затварял очите пред неуредиците в касата. По тази причина той влезе в конфликт както с Бистра Димитрова (тя управляваше касата от 1996 до лятото на 1997 г.), така и със сменилия я на председателския пост Спас Димитров. Заради това, че кръстоса шпаги с него, Друмев бе понижен от заместник-председател в обикновен член на УС на Банка ДСК. Той остана на тази длъжност няколко месеца и през есента на 2000 г. подаде оставка. Година по-късно - при правителството на Симеон Сакскобургготски, банкерът бе назначен за изпълнителен директор на фонд Земеделие.Владимир Ташков бе избран за съпредседател на АТБ, но остана на този пост не повече от месец. Банкер от кариерата, той председателстваше МИНЕРАЛБАНК (длъжност, която няма аналог, според днешния Търговски закон) от 1991 г. до нейното затваряне на 17 май 1996 година. Според устава на АТБ, неин шеф или член на управителния й съвет не може да бъде лице, което поради една или друга причина няма право да управлява действаща банка. Ето защо, малко преди голямата банкова криза и хиперинфлацията, Ташков се оттегли от АТБ.Пламен Петров, изпълнителният директор на бившата Стопанска банка, който смени Владимир Ташков на съпредседателския стол в АТБ, също не успя да се задържи дълго на него. Четири месеца след назначението му - през септември 1996 г., БНБ затвори и Стопанска банка и Петров също трябваше да излезе от УС на АТБ.Огнян Енчев пое председателството на АТБ в началото на 1997 г. в разгара на финансовата криза в България. След години стаж в Българска външнотърговска банка (БУЛБАНК) Енчев става неин представител в Германия, откъдето се връща през 1992 година. Но в банката, която го е създала, а в структурите на Нове Холдинг на Васил Божков. През 1993 г. той става изпълнителен директор на основаната от Божков Българска търговска индустриална банка. По времето, през което Огнян Енчев ръководеше асоциацията, тя трябваше да се пребори с негативизма спрямо банкерите, наслоил се сред обществото и управляващите след затварянето на 19 банки и хиперинфлацията през 1997 година. В края на 1998 г., поради изтичане на мандата му като шеф на АТБ, Енчев подаде оставка. На общото събрание на сдружението, което прие отчета му за 1997 г., Енчев възкликна: След като няма никакви изказвания и забележки, явно оценката за моята работа е отлична. Какъв финал на моята обществена дейност!Финалът на банкерската му дейност обаче бе предопределен от Васил Божков, който, след като не намери пари за увеличаване на капитала на собствената си банка, изпада в остър конфликт с мениджърите й - първият от които бе Енчев. След оттеглянето на Огнян Енчев Васил Божков вля активите на банката си в Кредитна банка, собственост на Мултигруп на Илия Павлов. В началото на същата година Павлов бе обявил, че е крайно време гущерът да си отреже опашката.Стоян Александров - една от най-колоритните фигури на финансовия ни пазар, пое председателството на АТБ през 1998 година. Едва ли някой е предполагал, че известният с чепатия си характер финансист, който като финансов министър от правителството на Любен Беров въведе прословутото ДДС и посочи с пръст язвите на банковото съсловие, някога ще оглави тъкмо сдружението на банкерите. Но като председател на АТБ Стоян Александров наистина трябваше да отстоява интересите й, и то срещу не по-малко корав противник - премиера Иван Костов. В повечето случаи аргументите на Александров се сблъскаха с непоколебимостта на кабинета. През 1998 г. например, когато в Министерския съвет се обсъждаха промените в Закона за банките, засягащи ограниченията за големите кредити, Александров не успя да наложи вижданията на АТБ. Както казват във войската, въпросът е решен - баня няма да има, заяви по повод правителственото решение опърничавият финансист. Острият език на Александров го превърна в трън в очите на управляващите. През 1999 г. те намериха начин да се отърват от него, след като БУЛБАНК продаде акциите си в ЦКБ (32.7% от капитала на банката) на държавния фонд Земеделие. По това време Александров бе изпълнителен директор на кооперативната банка и подаде оставка в знак на несъгласие с политиката, която правителството смяташе да води чрез нея. През юни 1999 г. той бе освободен от съвета на директорите на ЦКБ, а малко по-късно напусна и длъжността председател на АТБСпас Димитров първоначално бе като бяла врана за банковата система. Юрист по образование, адвокат по професия, той бе депутат и във Великото, и в 37-ото Народно събрание. През лятото на 1997 г. по препоръка на премиера Иван Костов (след отстраняването на Бистра Димитрова (като шеф на ДСК) Народното събрание избра за председател на касата Спас Димитров. Той бързо успя да се ориентира в новата обстановка и не след дълго банкерите вече го приемаха като един от тях. През 1998 г. той бе избран за председател на асоциацията и остана на тази длъжност до септември 2001 г., когато бе освободен от УС на спестовната банка. По негово време асоциацията напълно възстанови статута си на активна страна в контактите с правителството и БНБ. Без нейното становище не се приемаше нито един нормативен акт, който по някакъв начин засягаше интересите на банковата система. Ваня Василева, изпълнителен директор на Общинска банка, зае овакантения от Спас Димитров председателски пост в УС на Асоциацията на търговските банки през есента на 2001 година. От създаването на Пощенска банка през 1990 до 1996 г. Василева е неин изпълнителен директор заедно с Владимир Владимиров и Рени Петкова. След едно фатално общо събрание по време на правителството на Жан Виденов и тримата останаха без работа. Малко по-късно през същата година Василева се оказа начело на новосформиращата се Столична общинска банка. През 1999 г. тя стана заместник-председател на АТБ, а от 2001-ва и неин председател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във