Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОВОТО ЛИЦЕ НА МВФ

Служебната характеристика на това работно място едва ли е въодушевяваща: главен изпълнителен директор на финансова институция с доста дискусионна корпоративна мисия и лош обществен имидж. Конфликтен и високополитизиран борд, който си пъха носа където не му е работата, и кредитен портфейл, от който 70% са съсредоточени в ръцете на трима клиенти. Такива в общи линии са перспективите пред бившия финансов министър на Испания Родриго Рато, който на 7 юни встъпи в длъжност като управляващ директор на Международния валутен фонд. Предшественикът му Хорст Кьолер напусна преждевременно поста, за да стане президент на Германия - една доста по-безметежна служба. За щастие, в момента нито една голяма икономика не е изправена пред финансова катастрофа, макар че изгледите за по-високи краткосрочни лихви в Америка правят заемите по-скъпи за длъжниците от развиващите се пазари, а цените на нефта притискат вносителите на горивото. За съжаление обаче Фондът все още има неуредени сметки със своето отколешно главоболие - Аржентина. МВФ ще трябва да притисне страната да се споразумее с частните си кредитори. Миналата седмица Аржентина направи нова окончателна оферта по въпроса, която макар и по-щедра от предишната, също бе отхвърлена от притежателите на нейни държавни дългови облигации. Още по-лошо е, че ролята и способностите на МВФ са обект на ожесточени диспути, като включително се разменят идеи и за реформи на организацията. По повеля на САЩ седемте най-богати държави в света (Г-7) извършват стратегически преглед на дейността на Фонда. Някои коментатори смятат, че той се е отдалечил твърде много от първоначалните си цели да определя курса на световната финансова система и че е крайно време да концентрира вниманието си върху големите дисбаланси на световната икономика. Такива са примерно огромният дефицит по текущата сметка на САЩ и набъбващите валутни резерви на държавите от Азия, които го финансират. Фред Бергстън от Института по международна икономика заяви неотдавна пред щатската Сенатска комисия, че МВФ нарушава собствените си правила, щом още не е скръцнал със зъби на азиатските страни да ревалоризират паричните си единици. Други критици на политиката на Фонда дискутират участието му в отпускането на субсидирани кредити за най-бедните държави. Например щатското Министерство на финансите иска МВФ да отпуска на тези страни не заеми, а безвъзмездна помощ. Други пък са на мнение, че организацията трябва просто да прекрати дейността си в тези райони. Най-шумните оплаквания обаче са по повод на ролята на МВФ в развиващите се пазари. Като се започне от кризата на песото в Мексико през 1995 г., международният кредитор се бори постоянно със сътресенията в развиващите се икономики, на които дава изключително големи пакети от заеми. Той отпусна милиарди на държави като Мексико, Тайланд, Южна Корея и Русия. Повечето от тях все пак бяха върнати. Фондът се забърка и с няколко силно задлъжнели държави - предимно от Латинска Америка - с големи фискални проблеми, а не с краткосрочни ликвидни затруднения. Тяхната платежоспособност е силно затруднена, затова МВФ им предостави изключителен достъп (пари над обичайните лимити) до средствата си. В резултат делът на Фонда във външните дългове на тези страни все повече расте. Най-скандалната между тях е Аржентина, която трябва да върне на Фонда 15 млрд. щ. долара. Още повече пари му дължат Бразилия (27 млрд. щ. долара) и Турция (22 млрд. щ. долара). И двете държави получиха огромни кредити от МВФ, когато бяха заплашени от финансови кризи през 2002 година. Засега този хазартен подход дава резултати - и двете страни имат големи първични фискални излишъци и са в по-добро икономическо положение, отколкото преди две години. Все пак те остават силно податливи на стопански колебания.Тези кредити няма да потопят МВФ, който въпреки тях все още разполага с над 80 млрд. щ. долара за отпускане на заеми, но създават проблеми. На първо място, го поставят в слаби позиции при евентуални пазарлъци с големите кредитополучатели. Финансовата институция би преживяла един изпаднал в неплатежоспособност длъжник, но двама-трима ще й дойдат много. Във всички случаи политическите господари на МВФ се стараят всячески да предотвратят дори най-малкия провал и страните, получили кредитите, отлично го знаят. Вторият проблем за Фонда е растящият му дял в дълговете на тези държави. По правило те плащат на МВФ, преди останалите кредитори да получат парите си. Но огромният размер на заемите, отпуснати от международната организация, накара много частни инвеститори да си зададат въпроса защо пък те трябва да губят повече заради безотговорното й поведение. Накрая, големият обем кредити, отпуснат на няколко закъсали страни, би ангажирал ресурсите на Фонда за по-дълъг период от време. И макар че помощта му трябва да е временна, никой не си прави илюзии, че Аржентина или Бразилия ще върнат бързо заемите си. Всичко това е пределно ясно на акционерите на МВФ, които по принцип искат да държат под контрол големите пакети от заеми. Преди година бордът на международния кредитор постави условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да получи дадена страна изключителен достъп до пари от трезора му. Джон Тейлър - заместник финансов министър на САЩ, пък побърза да се похвали, че това бил изключителен напредък в дейността на МВФ. За съжаление, тези условия бяха нарушени и в отношенията с Аржентина, и в договореностите с Бразилия именно благодарение и на политическия натиск от страна на щатското финансово министерство. И тук е препъникамъкът - не правилата, а политическото влияние е първото условие коя изпаднала в криза икономика колко пари да получи. От Рато се очаква по някакъв начин да управлява кредитния портфейл на МВФ и да възстанови прозрачността и доверието в начина на отпускането на заеми. Първият тест за новия управляващ директор ще е да убеди Аржентина да сключи почтена сделка с частните си кредитори и да подсигури плащанията на страната към Фонда. Той трябва да избегне опасността големите длъжници или лидерите на богатите държави да гледат на институцията му като на жертвено животно. И като се има предвид, че е първият професионален политик на този пост, Рато може би е точният човек за целта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във