Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОВО СПОРАЗУМЕНИЕ С МВФ ЩЕ НИ ПРЕДПАЗИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОИЗВОЛ

Виктор Йоцов - асистент на изпълнителния директор на МВФ Джерон Кремерс, пред в.БАНКЕРЪГ-н Йоцов, знаеше се, че длъжността Асистент на изпълнителния директор на МВФ Джерон Кремерс бе предложена на депутата от парламентарната група Национален идеал за единство Димитър Стефанов. Вашият избор на това място бе изненада. Кога получихте покана за него?- Към края на юли управителят Светослав Гаврийски ми предложи да заема тази длъжност. След това имах разговор с министър Милен Велчев и със заместника му Красимир Катев, които одобриха моята кандидатура. Последва интервю по видеоконферентна връзка с изпълнителния директор на МВФ Джерон Кремерс. И в началото на август получих потвърждение, че ще бъда назначен за негов асистент.Това ли всъщност е длъжността, популярна у нас като постоянен представител на България в МВФ?- Официално такава длъжност няма. Но у нас получи гражданственост така да бъдат титулувани българите, които са асистенти на изпълнителните директори на МВФ. Всъщност те нямат подобен статут, а улесняват връзките на изпълнителния директор на Фонда с правителството, с Централната банка на България и със съответни представителства на другите страни от т.нар. Холандска група.Заминавате за Вашингтон на 31 август. Уредихте ли вече битовите въпроси в американската столица? Къде ще живеете?- Честно да ви кажа, все още нямам представа. Заминавам за Вашингтон сам и ще бъда временно настанен в хотела на МВФ Конкордия. Ще започна да се оглеждам за жилище под наем и след като реша този въпрос, при мен ще дойдат съпругата ми Ваня, която е музикант - свири в оркестъра на националното радио, седемгодишният ми син Иван, който ще трябва да учи в държавно училище във Вашингтон, и няколкомесечната ми дъщеря Боряна.Не си правя илюзии и знам, че първоначално няма да е лесно и на мен, и на семейството ми да свикнем с новата обстановка. Но съпругата ми и синът ми приеха с ентусиазъм новото ми назначение. Дори момчето ми нарисува картина, под която написа: Тати се радва на Америка. Така че се надявам бързо да се приспособим към американския начин на живот.Преди да поемете отговорностите на асистент на Джерон Кремерс бяхте началник на дирекция Проучване и анализи в БНБ. Тази административна позиция отговаря на длъжността главен икономист на банката. Как стигнахте до нея?- Наистина от 1997 г., когато в БНБ бе установена нова административна структура, няма длъжност главен икономист. Иначе по същността си моята позиция директор Проучване и анализи отговаря на бившата длъжност главен икономист. Как стигнах до нея? През 1995 г. кандидатствах за работа в БНБ и бях назначен за експерт в отдел Платежен баланс и външни плащания. Година и половина по-късно преминах на работа в отдел Общоикономически анализ. През есента на 1996 г. се създаде изследователско звено към тогавашния главен икономист на БНБ Лена Русинова, в което първоначално бяхме само аз и сегашният член на УС на БНБ Николай Неновски. С него се познаваме още като ученици от 35-а руска гимназия в София, където завършихме средното си образование. През 1997 г. звеното прерасна в отдел, на който станах началник, а от 2001-ва съм шеф на дирекция Проучване и анализи.А преди да постъпите в БНБ къде сте работили?- От 1986 до 1995-а бяха научен работник в Българската академия на науките.Коя е най-интересната икономическа тема, с която сте се занимавали?- Това е темата за националното счетоводство, на която бе посветена моята първа монография. Подготвих я през 1988-а, когато в България се работеше по т.нар. баланс на народното стопанство. В монографията се посочваше как страната може най-бързо да премине от баланс на народното стопанство към по-модерната система на национално счетоводство. Самата идея за това граничеше с ерес и монографията ми създаде доста главоболия. При защитата й пред научния съвет на БАН проф. Веселин Никифоров, един от бившите управители на БНБ, скочи срещу мен и ме обвини, че прокарвам буржоазни теории. Но тогава много аргументирано и професионално ме защити моят рецензент Иван Костов, който години по-късно стана финансов министър, а след това и министър-председател на България. След 10 ноември 1989 г. интересът ми бе изцяло насочен към иконометрията, с която се занимавам и в момента, тъй като оглавяваната от мен дирекция в БНБ отговаря за изследванията и прогнозите.През март 2004-а приключва действащото в момента двегодишно стенд-бай споразумение. Според вас необходимо ли е страната ни да подписва ново споразумение с МВФ?- Категорично да. И според мен най-подходящо е да се подпише предпазно споразумение. България има достатъчни по обем валутни резерви, които могат да осигурят плащанията по външния дълг и да покрият пуснатите в обращение левове и стотинки. От тази гледна точка страната ни няма нужда от финансирането на Фонда. Но е задължително да имаме споразумение с него, тъй като за България то винаги има дисциплиниращ характер. Едно споразумение предпазва страната от възможни своеволия на политиците. Дори много често управляващите го ползват като претекст за провеждането на някои непопулярни, но необходими мерки. Ако нямаме споразумение с МВФ, политиците ще се изкушават да отлагат във времето болезнените икономически реформи, особено когато наближат избори.Знаете, че предпазното споразумение не предвижда да се получават траншове от МВФ всяко тримесечие, както е сега, а само ако има заплаха за фискалната стабилност на държавата. Въпреки това, за да работи предпазното споразумение, правителството трябва да изпълнява договорената с МВФ програма, в която са записани всички реформи, които трябва да бъдат проведени в страната.Тук трябва да кажа, че за България е много важно всяка година да получава от Фонда оценка за икономическото си състояние. Тя се съдържа в т.нар. доклад, който се изготвя в съответствие с изискванията на параграф четвърти от договора за МВФ, който е всъщност уставът на тази организация. Инвеститорите много внимателно следят тези доклади и винаги ги вземат под внимание, преди да решат дали да вложат капитали в една държава, или не. Ако оценката на МВФ за България в този доклад е негативна, и инвестициите в страната ще са по-малко.Вие сте макроикономист и по образование, и по професия. Пред какви опасности са изправени финансите на България в близките една-две години?- Като повечето малки държави България има отворена икономика. Това означава, че тя силно зависи от вноса и износа, а оттам и от стабилността на световните пазари и на съседните й държави. Международните икономически кризи, както и финансовите трусове в близки до нас страни винаги са оказвали негативно влияние върху България. Отрицателни ефекти върху икономиката ни имаше по време на кризата в Русия през 1998-а, а след това и по време на войната в Косово...Страните от ЕС са основни търговски партньори на България, а в момента, според редица данни, те са обхванати от стагнация. Това означава ли, че приходите на страната от износ ще намалеят?- Едва ли. Вярно е, че страните от ЕС преживяват стагнация, но не вярвам това да се отрази негативно на българския износ за тях, тъй като в парично изражение той е много под 1% (около 5 млрд. евро) от всички стоки, които се внасят в ЕС. Още повече че пазарите на някои стоки в Европа, на които ние изнасяме много продукция - като текстил, обувки, метали, се развиват възходящо. Например цените на металите, които са 20% от нашия износ за ЕС, се покачват и това е добре за българската икономика. Така че стагнацията в ЕС няма да повлияе отрицателно на българския експорт и съответно на темповете ни на икономически растеж.Казвате, че стагнацията в ЕС не засяга износа ни. Как тогава ще обясните, че търговският дефицит на държавата не намалява?- Увеличава се вносът в страната, и то предимно на инвестиционни стоки - машини, съоръжения, технологии. Трябва да имате предвид, че при държави като нашата икономическият ръст неминуемо е свързан с по-висок търговски дефицит именно заради вноса на такъв вид стоки. И това е нормално, когато бизнесът се развива. Той инвестира в производствени мощности, които обикновено внася от могъщите индустриални държави. В този смисъл не е толкова страшно да имаме отрицателно търговско салдо и дефицит по текущата сметка, стига да можем да го финансираме, без да нараства размерът на външния дълг и да намалява валутният резерв.Независимо от постоянния дефицит по текущата сметка през последните пет години валутните резерви на България не намаляват - напротив те постоянно растат. Това означава, че този дефицит се покрива от приходи от приватизацията, от инвестиции на зелено и от вземане на нови кредити. При това забележете, че през последните години се увеличават външните задължения не на държавата, а на частния сектор. Изводът е, че българските фирми стават все по-платежоспособни и печелят доверието на чуждестранните банки, които им отпускат по-евтини инвестиционни заеми, отколкото кредитните институции в нашата страна. През 1998 г. външните задължения на частните фирми бяха 400-500 млн. долара, а в средата на 2003-а те вече са около 3 млрд. щ. долара. Повтарям обаче, че това е нормален процес и той показва, че българските фирми се разрастват и се нуждаят от инвестиционни заеми, за да финансират дейността си. Според мен тези кредити ще доведат до увеличение на износа. С други думи, благодарение на тях ще нарасне притокът на валута в страната, така че ще бъдат осигурени достатъчно постъпления за покриване както на погасителните вноски по този външен дълг, така и за последващото увеличаване на валутния резерв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във