Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА ВСЕЛЕНАТА

Уолстрийт моделира и пренасочва икономиката на САЩ от деня на първата среща на брокерите под един чинар в края на ХVIII век. (Бел. ред. - На 17 май 1792 г. група от 24 търговци се събират под чинар на ул. Уолстрийт №68 в долни Манхатън, Ню Йорк, за да договори условията и правилата на спекулативния пазар - предшественик на Нюйоркската фондова борса.) По-нататък Улицата финансира войни и гарантира корабни маршрути, емитира облигациите, помогнали за градежа на американската индустрия. След десетилетия роди и корпоративните нашественици, които изместиха инвестиционните банкери. Преди десет години финансовият център подкрепи безпрецедентния технологичен бум в страната. Освен правенето на пари Уолстрийт няма нито социално, нито икономическо верую. Членовете й дефинират всяко десетилетие от играта като горещо или не (hot or not). Единственото сигурно нещо е, че докато човек се усети, парите отново се въртят.Днес неуморният капитал на Уолстрийт се връща на места, където е бил и преди. Две десетилетия след като Том Улф кръсти господари на вселената облечените в официални ризи с бели якички прохождащи майстори на поглъщания на закъсали компании (LBOs), финансовото сърце на САЩ отново е в любовна авантюра със Сделката. Десетки едри фирми бяха продадени или финансите им просто изгърмяха - нетолкова заради комбинативни главни изпълнителни директори или измамници с високорискови облигации, колкото заради две нови предприемчиви касти инвеститори, които станаха още по-богати и по-самоуверени през първите три месеца на тази година. Едните са дружествата за частни инвестиции, някои от които са супермощни версии на групировките, дебютирали за първи път във финансовите заглавия преди 20 години. Другите са глутницата хеджингови фондове, които не само придобиват огромни дялове от компании, но и преформулират търговията на облигации, фючърси и борсови стоки. Мощният ръст на тези структури оказва влияние далеч отвъд границите на Уолстрийт - върху бизнесмени, инвеститори и пенсионери от всички икономически сектори. Почти всекидневие е, събуждайки се сутрин човек, който работи в средноголяма фирма, да научи, че новият му шеф е плавно говорещ финансов инженер, който иска да снижи разходите. Или пък, гледайки късните новини на Си Ен Би Си, да попадне на реклами, приканващи го да инвестира в хеджингов фонд, управляван от австриец с телепатични способности. А някой пенсиониран учител от Ню Джърси току-виж открил, че част от пенсията му е била вложена в подобен фонд и следователно не подлежи на почти никакъв надзор. Но, ако дружеството заложи на неправилната посока на движение, може да хлътне в някоя финансова дупка...Обратът в инвестиционното поведениесе дължи на слабите доходи от ценни книжа през последните пет години. Парите се насочиха към алтернативни активи. След тях тръгнаха талантливи парични мениджъри, които започнаха да привличат още повече капитали и човешки ресурси. Днес хеджинговите фондове и фирмите за частни инвестиции са големи и мощни във всяко отношение и продължават да растат. По оценка на анализатори от бранша (който е много слабо контролиран и затова оценките са само приблизителни) съществуват 8000 хеджингови фонда, които са привлекли общо 27.4 млрд. щ. долара през първото тримесечие на 2005 година. Общите активи на кастата са над 1 трлн. щ. долара, пресмята Хедж фънд рисърч (Hedge Fund Research), който следи сектора. Средностатистическата компания за частни инвестиции пък е имала почти 750 млн. щ. долара през периода януари-март на тази година, като по оценка на проучвателната фирма Венчър икъномикс (Venture Economics) днес на пазара действат повече от десет дружества от този тип с по над 5 млрд. щ. долара всяко. В зависимост от големината на хеджинговия фонд мениджърът му може да спечели десетки милиони долара годишно. Нищо чудно, че се наблюдава възраждане и на двата вида бизнес. И макар че растящите лихви и роенето на екзотични облигационни продукти, съчетано с яростната конкуренция, вероятно ще снижи доходите и ще доведе до маса фалити, засега парада командват тези инвестиционни структури, а не Голдмъновци (Goldmans), Мериловци (Merrills) или Моргъновци (Morgans). Никой от новите господари на вселената обаче не е регистриран в Ню Йорк, очевидно защото Уолстрийт е прекалено кофеинизирана за вкусовете им.На фона на икономическия екстаз, който преживяха американците през последните пет години, както и поредицата фалити на смятани за елитни щатски компании бе натрупан известен негативизъм срещу Улицата. Много дребни инвеститори обърнаха гръб на фондовия пазар и влагат парите си в недвижими имоти. А след като президентът Джордж Буш се зае с пенсионната реформа, гражданите на САЩ нямат желание да се доверяват на брокери и на управляваните от тях сметки за социално осигуряване. Едрите играчи обаче - институции и супербогати индивиди - не са загубили вяра в Уолстрийт, а просто залагат по друг начин.В предизвикалата бурни противоречия книга Свобода зад ъгъла историкът Уолтър Макдугъл твърди, че енергичните и предприемчивите играят централна роля в американската история и дори са ключът към разбирането на характера на нацията. Никой не може да илюстрира този дух по-добре от финансовия център в Ню Йорк, където единственият краен продукт са парите. Нищо чудно, че това място привлича Гордън-Гековците (бел. ред. - главният герой във филма Уолстрийт от 1987 година). Известният американски артист Майкъл Дъглас, който получи Оскар за ролята на Геко, споделя: Инвестиционните банкери винаги ми казват, обикновено нощем, когато са добре накиснати, че Гордън Геко е причината да влязат в бизнеса. Което е смущаващо. Те твърдят : Алчността е добро нещо! А аз им отговарям: Чакайте малко. Геко е лошото момче. Филмовият герой Геко е безмилостен, но ако днес се яви на Уолстрийт, юнаците от хеджинговите фондове ще го изядат жив. Защото ако Нюйоркският финансов център е царството на отличниците (почти винаги от мъжки род), то фирмите за частни инвестиции и спекулативните структури се управляват от суперпървенци. Хеджинговите фондове са най-добрата форма на инвестиции, защото голяма част от собственото богатство на мениджърите им е включено в капитала им. Опасният момент е, че броят на тези дружества расте лавинообразно, а с тях - и конкуренцията помежду им. За да избегнат фалити, хеджинговите фондове се изтеглят от традиционния си спекулативен модел на дейност (покупка или продажба на несъществуващи активи) и го комбинират със сделки с по-нисък риск. Днес единственото обобщение, което може да се направи за този вид инвестиционни компании, е, че те са съдружия, създадени, за да осигурят на мениджърите си част от печалбата, която носят парите на инвеститорите. Хората говорят за хеджинговите фондове като за клас активи - коментира Тайгър Уилямс, който управлява фирма за подобни структури. - В действителност съществуват само четири класа активи - акции, облигации, валути и стоки. Хеджинговият фонд е просто пул от капитали с щедра схема за възнаграждение на ръководството му.Днес тези дружества инвестират във всичко - от свински вътрешности до имоти в Швейцария и в индийски рупии. Три големи щатски хеджингови фонда - Ситадъл (Citadel), Оk-Зиф (Och-Ziff) и Пери (Perry), осигуриха допълнителен капитал на милиардера Малкълм Глейзър, за да купи легендарния английски футболен клуб Манчестър юнайтид. Компанията на Еди Лемпърт И Ес Ел (ESL) днес контролира двете големи търговски вериги Сиърс и Кеймарт - комбинация, изобретена от самия Лемпърт. Друг хеджингов фонд - Хайфийлдс (Highfields), заплашва да погълне търговската верига Съркит сити (Circuit City). Според ширещата се мълва, Фортрис инвестмънт груп (Fortress Investment Group) е купила кредити за 270 млн. щ. долара от щатската финансовокредитна институция Бенк ъф Америка (Bank of America), като за залог по тях служи 50-процентното участие на Майкъл Джексън в каталога на легендарната група Бийтълс. Мениджърът на хеджингов фонд Джон Хенри дори е собственик на бейзболния тим Бостън ред сокс, но доходността на повечето от управляваните от него дружества намалява от началото на годината насам.И докато хеджинговите фондове в момента все още вървят към апогея си, компаниите за частни инвестициивече са се наложили на Уолстрийт. За първи път те разбуниха корпоративна Америка през 80-те години на ХХ век. Тогава борбеният главен изпълнителен директор на Корбърг Кравис Робъртс енд Ко. (Kohlberg Kravis Roberts Co.) Рос Джонсън осъществи ненадмината и до този момент сделка в бранша за покупката на Ар Джей Ар Набиско за 25 млрд. щ. долара. През 90-те години на ХХ век тези фирми излязоха от мода, но днес отново са на сцената. И макар че Колбърг Кравис Робъртс (ККР) и главните й конкуренти от бранша Блекстоун (Blackstone), Карлайл (Carlyle), Том Лий (Tom Lee), Ти Пи Джи (TPG) все още не са осъществили транзакция от ранга на Набиско, техните нови мегасделки са впечатляващи. Миналата година фондовете от сектора са привлекли 54 млрд. щ. долара инвестиции - два пъти повече от 2003 година. Колбърг Кравис Робъртс и партньорите й купиха търговската верига Тойз Ар Ю Ес (Toys R US), Тексас пасифик (Texas Pacific) е съсобственик на луксозната верига Неймън Маркус (Neiman Marcus), Томас Лий придоби студиото Уорнър мюзик (Warner Music), а Рипълуд (Ripplewood) купи производителя на домакинска техника Мейтаг (Maytag). През тази година Рипълуд пусна акции от свое поделение на борсата в Брюксел Юронекст. А Колбърг Кравис Робъртс файненшъл - поделението за инвестиции в недвижима собственост на ККР, обяви на 9 юни ценовия диапазон и броя на акциите, които смята да пусне за публична продажба, което е крачка напред към борсовата регистрация на ценните й книжа. Към края на март Колбърг Кравис Робъртс файненшъл (създадено през юли 2004 г.) е управлявало инвестиции за 6 млрд. щ. долара. То предлага жилищни ипотечни кредити, заеми за търговски площи и ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки и с други активи. Базираната в Сан Франциско структура ще продаде близо 29.2 млн. акции на цени между 23 и 25 щ. долара всяка в първоначална публична оферта. Ако експериментът прерасне в тенденция, дребните инвеститори ще получат достъп до компаниите за частни инвестиции, които пък ще открият нов, алтернативен източник на финансиране. Досега традиционният начин на привличане на средства на тези дружества е чрез частни споразумения с институционални инвеститори. Традиционно компаниите за частни инвестиции държат пет до седемпроцентен дял на пазара за сливания и поглъщания в САЩ, по оценка на експерти от инвестиционната банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs). Днес обаче тяхното участие се оценява на 12-13 процента. Още една особеност характеризира мощта на тези дружества. Това е списъкът от работещи за тях елитни мениджъри, които правят втора или трета кариера в живота си като Джак Уелч (легендарният бивш главен изпълнителен директор на Дженеръл илектрик), Пол О'Нийл (бивш министър на финансите на САЩ) и Лу Герстнер (председател на борда на директорите на Ай Би Ем от април 1993 г. до пенсионирането му през декември 2002 година). Нещо повече, докато преди години фирмите за частни инвестиции купуваха компании с малка или средна пазарна капитализация, сега те се оглеждат за едри играчи с пазарна оценка над 10 млрд. щ. долара. Въпреки новия източник на предлагане, търсенето вече е толкова конкурентно, че някои акули се учат да делят плячката. Все по-обичайни стават т. нар. клубни сделки, като например покупката на Сънгард дейта систъмс (SunGard Data Systems) за 11.4 млрд. щ. долара, в която участват седем фонда, между които Колбърг Кравис Робъртс. На фона на тези мащабни операции фирмите за частни инвестиции и хеджинговите фондове започват да ядат от една купа. Фондовете купуват големи дялове от високодоходни дългови книжа. Част от тези книжа са емитирани от мениджърите на фирмите за частни инвестиции, които им помагат да сключват сделките си. А някои хеджингови фондове, специализирани в инвестиции в проблемни активи, като например Сърбъръс (Cerberus), кръстен на триглавото куче, което пази входа на бога на подземното царство Хадес, на практика действат като фирми за частни инвестиции и поглъщат цели компании. Ако човек иска да инвестира във взаимния фонд Фиделити Магелан (Fidelity Magellan), той може да намери цялата интересуваща го информация за финансовите му резултати, преди да вземе решение. Хеджинговите фондове и фирмите за частни инвестиции обаче са черни кутиии сведения за тях се публикуват инцидентно, по преценка на мениджъра им. Това означава, че огромни парични потоци се движат... в неизвестна посока. Твърди се, че най-успешният хеджингов фонд на това десетилетие е малко известният Бей понд (Bay Pond) със средна годишна доходност 40%, управляван от Ник Адъмс от бостънския гигант Уелингтън груп (Wellington Group). Адамс е тайното оръжие на Уелингтън и очевидно работодателите му искат да си остане такъв, защото засега отказва всякакви интервюта. А новата нормативна уредба на бранша, която влиза в сила през февруари идната година, едва ли ще повлияе, за да повдигне завесата. Тя изисква единствено мениджърите на хеджингови фондове да се регистрират в Комисията за ценни книжа и фондови борси, за да се знае поне кои са играчите.Проучвания сочат, че най-много пари се правят непосредствено след създаването на хеджинговия фонд, когато той е привлякъл между 300 и 500 млн. щ. долара, защото е по-подвижен и има по-голям избор за инвестиции в разнообразни активи. След това става все по-сложно да се реализират тлъсти доходи, особено когато управляваните средства нараснат до около 5 млрд. щ. долара. Тогава не остава особено голям избор на шведската маса и най-много да се постигне печалба от 400 млн. щ. долара, или едва 8% доходност. А хищниците на върха на хранителната верига - фондовете от 10 млрд. щ. долара нагоре, са принудени да разработват специални модели, за да останат в бизнеса. Например Лий Ейнсли, който управлява Мавърик кепитъл (Maverick Capital) и неговите 11 млрд. щ. долара привлечени средства, поделя отговорността с деветима секторни мениджъри, които следят инвестициите на дружеството и по този начин им осигуряват подвижността, характерна за по-малък фонд. По данни на Хенеси груп (Hennessee Group) средният годишен доход на хеджингов фонд в периода 1987-2004 г. е бил 14.9% срещу 11.9% средно на борсовия индекс SP500. Ако обаче задълбае в цифрите, човек открива доста противоречиви моменти. Ако е инвестирал в неправилния фонд (като примерно Лонгтърм кепитъл, който през 1998 г. фалира, като унищожи 4 млрд. щ. долара капитал и разлюля цялата финансова система на САЩ), вложителят е покойник. Миналата година средната доходност на средностатистическия хеджингов фонд е била едва 8.3 процента. Тъй като фондовете привличат милиарди долари всяко тримесечие, те предизвикват все по-голям интерес сред инвестиционните банкери от Уолстрийт. Първичните брокерски услугикоито се състоят основно в отпускането на кредити за търговските сделки на тези дружества, са едни от най-доходните дейности на инвестиционните банки. Например Голдмън Сакс е изкарала почти 1.3 млрд. щ. долара от този бизнес през миналата година срещу 1 млрд. долара през 2003-а. Освен това първичните брокерски услуги не включват комисионите за търговските сделки на фондовете, които са допълнително над 700 млн. щ. долара, спечелени от Голдмън Сакс. С други думи, най-малко 2 млрд. щ. долара, или 10% от миналогодишните приходи на банката са дошли от обслужването на хеджингови фондове. Карл Айкън - един от най-значимите ловци на закъсали компании през 80-те години на ХХ век, споделя, че няма идея как ще приключи тази нова епоха на сделки. Никога не съм виждал толкова много пари да се вливат на пазара, както днес. Това е впечатляващо - коментира Айкън. И след минута пауза добавя: В действителност, това е страховито. УКАЗАТЕЛ ЗА МОДНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ НА УОЛСТРИЙТ 1980-1990 г. 1990-2000 г. 2000 г. до днес Горещи постове инвестиционен банкер високорисков капиталист мениджър на хеджингов фондКомандна централа Уолстрийт Силиконовата долина Грийнуич, щата КънектикътМодна кола Ферари Порше ХамърМоден спорт Голф Голф ГолфЛегендарно име Хенри Кравис Джон Дьор Елиът ШпитцерПаднал ангел Майкъл Милкен Джон Мериуедър Денис КозловскиМодни дрехи Армани Каки ЗеняКодови названия Откупуване на закъсали компании(LBO) Първоначални публични емисии(IPO) Съвместно владение (Condo)Любим наркотик Кокаин Прозак ЛевитраЗабележка: Целта е една и съща - да се печелят много пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във