Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОВИТЕ ЧИП-КАРТИ НАМАЛЯВАТ С 40% БАНКОВИТЕ РАЗХОДИ

Каталин Крецу, регионален мениджър за Румъния и България на Виза Интернешънъл за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка, пред в. БАНКЕРЪГ-н Крецу, Виза Интернешънъл постави срок - 1 януари 2006 г., за въвеждането на чип-картите си. Очаквате ли да срещнете проблеми в България и как контролирате процеса?- Този срок не е императивен, а по-скоро препоръчителен за банките, които са членки на Виза Интернешънъл. Те трябва да обслужват чип-картите на Виза чрез ПОС-терминалите в търговската мрежа и чрез банкоматите си. Сигурен съм, че до края на 2005 година инфраструктурата на българските банки ще бъде готова и от януари 2006 г. би трябвало да приемат нашите чип-карти. Защото в противен случай, ако някой извърши измама с карта на Виза през техните ПОС-терминали и банкомати, банките ще понесат солидни загуби. Прилагането на чип-технологиите отразява желанието на Виза Интернешънъл да подсигури картите си срещу евентуално фалшифициране, както и да разшири обхвата на услугите чрез картовата система за разплащане. Но не можем да контролираме или да диктуваме какво да правят банките. Стремим се да ги насърчаваме, като им обясняваме рисковете, в случай че забавят въвеждането на чип-технологията.Обслужването на чип-картите е един от аспектите, другият е издаването им. Кога, според вас, българските банки ще заменят магнитните кредитни и дебитни карти с чип-карти?- Надявам се в най-скоро време и българите да станат притежатели на чип-карти. Банките проявяват голям интерес към издаването им. Вече се разработват проекти за въвеждане на чип-технологиите. Предполагам, че първата българска чип-карта ще стане факт най-късно до края на годината или в началото на следващата.Проектът на коя банка е в най-напреднал стадий?- Това е конфиденциална информация, ако я съобщя, ще дам предимство за маркетинговата политика на една или друга кредитна институция. Трябва да се знае обаче, че въвеждането на чип-технологията е сложен процес и няма гаранция, че първата банка, която го започне, първа и ще го приключи. Постоянно разговаряме с нашите членки и се стремим да ги убедим в предимствата на чип-картите, но решението ще е тяхно. Зависи доколко са ангажирани с други проекти и каква готовност имат бързо да въведат новата технология. С колко са по-скъпи чип-картите в сравнение с магнитните?- Само производителите на карти могат да кажат това. Виза Интернешънъл като глобална организация за картово разплащане има възможност да подпомогне финансово банките, които ще ги въвеждат. Стремим се да стимулираме кредитните институции, за да поддържат разходите минимални.Имате ли информация колко от банкоматите и ПОС-терминалите трябва да бъдат подменени с нови или да бъдат преоборудвани, за да приемат чип-картите? Питам, защото това означава допълнителни разходи за банките, нали?- Не мисля, че ще е проблем за българските банки да инвестират в мрежата от банкомати и ПОС-терминали. Тя е доста по-малка, отколкото бихме желали да бъде, което е предимство за банките, защото няма да подменят или преоборудват много съоръжения. Става дума общо за около 3 хил. търговски обекта, снабдени с ПОС-терминали, и за 1512 банкомата. Приватизацията на Борика ще повлияе ли върху скоростта на въвеждане на чип-картите в българската банкова система?- Приватизацията на Борика определено е стъпка в правилната посока. Либерализирането на този пазар ще изведе страната на пистата, на която се намират и другите европейски държави. Борика е изключително важно действащо лице в картовата индустрия на България и ние с голям интерес ще следим в каква посока ще развие услугите си. Работим в тясно сътрудничество с Борика там, където тя има роля в прилагането на чип-технологиите. Желанието ни е да укрепим връзките си с всички заинтересовани страни, за да направим възможно скорошното въвеждане на чип-картите в страната.Преди няколко месеца някои български медии съобщиха, че сръчен български хакер е разбил кода на чип в карта за телефонни услуги. Какви мерки предприема Виза Интернешънъл, за да гарантира сигурността на своите карти?- Направихме представяне на характеристиките за сигурност на новите чип-карти пред банките, които са наши членки, и те разбраха колко по-надеждни са те в сравнение с конвенционалните карти с магнитна лента. Чипът ще създаде голямо затруднение за фалшификаторите. Ако сигналът за пробив на чип е верен, ще продължим усилията си за установяване на тясно сътрудничество с банките и с правоприлагащите ведомства и агенции в страната и в региона, за да попречим да се разгърне трансграничната организирана престъпност. Европейската общност се нуждае от ефективно взаимодействие между всички институции в региона, защото фалшификаторите са готови да използват и най-слабата брънка във веригата и в организацията на картовите пазари. Доколко чип-картите на Виза Интернешънъл вече са разпространени в Европа?- В Европейския съюз все повече се обръща внимание на чип-технологиите. Но не бих могъл да посоча конкретни данни, защото наблюдавам приоритетно пазара в Югоизточна Европа. В Сърбия и Румъния например интересът към чип-картите също е голям. Тенденцията е да бъдат напълно заменени съществуващите дебитни и кредитни карти с такива с чип. Най-голямата румънска банка вече приключи проекта за приемането и обслужването им, а през април ще имаме и първия чип-картодържател в Румъния.Защо, според вас, банките у нас не предлагат по-интензивно дебитните и кредитните карти?- Факт е, че доскоро те се въздържаха да правят това. Но резултатите през 2004 г. показват изключителен ръст на транзакциите с Виза карти в България - 148% в сравнение с 2003 година. Уверени сме, че ще задържим темпото на растеж и през 2005 година. Увеличаването на броя на продадените карти обаче не означава, че оборотът през тях е нараснал чувствително. Картите наистина са само парче пластмаса и когато изтече срокът им, стават невалидни. По-важното е, те да бъдат използвани от притежателите им, а не само да стоят в портфейлите им. Всички участници в процеса трябва да осъзнават предимствата им и да са информирани за детайлите на картовите разплащания. А сега дори тези, които имат дебитни карти, теглят пари в брой, преди да пазаруват в магазина, което означава, че търговците или не знаят, или не са заинтересовани да обслужват картодържателите. Удобството на пластмасовите пари е именно в това, да не се плаща кеш. През 2004 г. са извършени общо 1.26 млн. броя картови транзакции, от които 75% са тегленията от банкомати, и само 25% - продажбите с карти в търговската мрежа.Банковите кредитни карти все още не са масова услуга у нас. Кой според вас ще спечели съревнованието в бизнеса с тях - небанковите кредитори или банките?- Небанковите институции, които издават кредитни карти, се умножават. Не мисля обаче, че банковата общност възприема съществуването им като заплаха. Според мен използването на картовите плащания на този етап е положително явление, защото отваря апетита на хората да използват карти, а освен това е показател, че пазарът предлага повече услуги. Ако банките обаче останат по-дълго в сегашната си пасивна позиция, може би ще имат основание да се притесняват. Защото, когато клиентът получи възможност да пазарува с карта, той ще поиска да ползва и други услуги - да пътува спокойно в чужбина, да заплати почивката на семейството си и т.н.Фактът, че към днешна дата е постигнат определен финансов и стопански резултат, означава, че пазарът приема небанковите оператори. Ние не сключваме сделки с небанкови институции, работим само с банки. През 2004 г. в България са продадени общо 2556 кредитни карти, докато в края на 2003 г. бяха само 216 броя. Надявам се, че през 2005 г. те ще са един от приоритетите в стратегията на банките. Колко спестяват банките от разходи, като развиват картовия си бизнес?- По наша преценка банките могат да намалят разходите си за управление на парично-наличностните обороти с 40 процента. От друга страна, те могат да оползотворяват рационално парите на клиентите, като им предлагат по-евтино продуктите си и така ползите от картовите разплащания се мултиплицират. Освен това картовият бизнес дава гъвкавост на банките при управление на риска. Ние постоянно работим с отделите за управление на риска в тях и имаме наблюдения върху резултатите от дейността им. Периодично извършваме одит в тях, изпращаме наш екип, с който те обсъждат проблемите, свързани с риска. Чести ли са злоупотребите с Виза карти на българска територия?- Нивото на злоупотреби и измами с наши карти в България е относително ниско. Заедно с банките и посредством Фродфорума за борба срещу злоупотребите с карти следим различните типове нарушения. Информацията за проблемните сделки веднага се изпраща на правоприлагащите органи. Измами могат да бъдат извършвани с чуждестранни карти в България, както и с български в чужбина. Засега се злоупотребява повече с карти на чужденци, отколкото на българи, но ние упражняваме надзор и в двете посоки. Стремим се да установяваме добра комуникация между банките членки на Виза Интернешънъл във всички държави, както и с правоохранителните органи на национално и международно ниво.Могат ли картите Виза да участват под някаква форма в прането на пари?- Едва ли, защото в България действат законови и подзаконови норми, както и вътрешни банкови разпоредби, които в комбинация с условията и изискванията на Виза Интернешънъл гарантират, че не се перат пари чрез картовите плащания - транзакциите могат да бъдат проследени от мястото на възникване до крайната точка. Ако определена сделка предизвика вниманието на държавните органи или на банката, ние сме в състояние да предприемем съответни предохранителни мерки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във