Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОВИ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ЛИКВИДНОСТ ЗАПЛАШВАТ БАНКИТЕ?

Работата на мисията на МВФ през седмицата бе забулена в плътна мъгла - нещо, което до момента не се бе случвало. Единствено министърът на труда и социалната политика Христина Христова заяви след срещата си с експертите на Фонда, че правителството вероятно ще успее да се пребори за еднократно увеличаване на минималната работна заплата с 25% от 1 януари 2005 година. Това естествено ще натовари частния бизнес, който ще трябва да плаща повече социални осигуровки, но за управляващите е част от предизборната стратегия за предстоящите парламентарни избори през 2005-а.По най-важните въпроси при преговорите между МВФ и правителството - параметрите на бюджета за 2005 г. изразходването на излишъка в хазната, допълнителните средства за образованието, промените в данъчните закони, до момента цари пълна конфеденциалност. А всички, които следят тази визита на мисията на Фонда начело с Ханс Фликеншилд, знаят, че неговите експерти почти не излизат от финансовото ведомство. Още по плътна е информационната завеса, спусната върху разговорите, които се водят между тримата членове на екипа на Шейла Пазарбашиоглу и специалистите на БНБ. Те трябва да постигнат съгласие за допълнителните мерки, които Централната банка ще наложи за намаляване на ръста на кредитите. Участващите в разговорите служители на БНБ дори са били предупредени, че ще бъдат финансово и административно санкционирани, ако изтече информация за обсъжданите мерки. А че те ще са доста тежки, стана ясно от речта на управителя на БНБ Иван Искров на коктейла, даден на 8 декември от АТБ по случай празника на банкера.Надзорната дейност на БНБ ще постави силен акцент върху стимулирането на търговските банки да бъдат по-предпазливи при поемането на кредитен риск. Не само че не следва да се очаква занижаване на стандартите за оценка на кредитния риск, а трябва да се върви в посока на тяхното завишаване. Ще бъдем добри партньори на онези банки, които поставят по-голям акцент върху политиката на гарантиране на високо качество на изградените вече големи по обем кредитни портфейли, а не върху стремежа към допълнително разширяване на обемите на всяка цена. Обяснението: ние сме част от международна банкова група..., запазете за вас, заяви Иван Искров пред банковите шефове.Финансовата общност очакваше мениджърите на БУЛБАНК и на ОББ първи да разберат за подготвяните от БНБ и Фонда нови рестрикции. Прогнозите бяха, че това ще стане по време на срещите на изпълнителните директори с Шейла Пазарбашиоглу и нейния екип, които се проведоха на 7 декември в БУЛБАНК и на 8 декември в ОББ. За разочарование на банковата общност обаче представители на Фонда повече са разпитвали за състоянието на финансовите пазари, за класифицирането на кредитите, за системите на оценка на риска... и почти нищо не са казали за предстоящите ограничения. Независимо от плътната информационна завеса около срещите с Фонда банкери коментират, че за момента БНБ и мисията обсъждат две групи мерки. Едната засяга минималните задължителни резерви, като се говори, че те ще бъдат удвоени. Втората група е свързана с определянето на специални коефициенти за ликвидност. Твърди се, че БНБ ще се постарае да индивидуализира чрез тях налаганите от нея рестрикции спрямо поведението на всяка банка. Идеята била коефициентите за ликвидност да бъдат свързани с месечния ръст на кредитите, които всяка банка отчита. Ако той надхвърли определен процент (например 2 или 3% месечно), коефициентът да се увеличава с размера на превишението. Това ще означава, че ако една кредитна институция има прекалено агресивна кредитна политика, тя ще трябва да инвестира повече средства в депозити в други финансови институции или в държавни ценни книжа.Конкретните мерки, за които ще се договорят БНБ и Фондът, ще станат ясни едва в края на мисията, която приключва на 16 декември (четвъртък). При всички случаи обаче те ще са много по-драстични от ограниченията, които БНБ наложи досега. Не за друго, а тъй като те не намалиха ръста на кредитирането и най-вече на заемите за граждани, които най-много притесняват Фонда. Напротив, според последните статистически данни на БНБ, ръстът на потребителските заеми се очаква да е 57%, докато за цялата 2003 г. той е бил 43 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във