Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Носителят на Нобелова награда Милтън Фридман: БАНКЕРИТЕ СЕ ДЪРЖАТ ПОГРЕШНО СЛЕД ВСЯКА КРИЗА

Еврото заплашва Европа, депресия грози световната икономика, а американската централна банка рискува всичко.

Професор Фридман, вие живеете в Сан Франциско, родината на новата икономика. Спечелихте ли от бума на търговията с ценни книжа през ИНТЕРНЕТ?
- Не, аз не спекулирам. Това отнема твърде много време.

Но отдавна наблюдавахте всичко това. Вие пророкувахте спукването на спекулативния балон още преди две години...
- И сбърках, защото очаквах краха твърде рано. Ако бях последвал собствения си съвет по отношение на спекулирането, днес щях да съм загубил всичко, което притежавам.

Защо сбъркахте?
- Нямам представа. Съотношението курс-печалба беше непоносимо доста време преди края на бума. Предприятия губеха пари и въпреки това акциите им бяха оценявани фантастично. Всеки знаеше, че така не може да продължава. Но началото и краят на спекулативното ндуване на цените не могат да се обяснят просто.

Вие се съмнявахте, че е възникнала нова икономика.
- Всички аргументи, които се чуваха през 90-те години на миналия век, са привеждани и през 20-те му години. Двата случая много си приличат, защото и в двата става въпрос за технологичен бум - през 20-те години заради автомобилната индустрия и електричеството, през 90-те - заради телекомуникациите и компютрите. И в двата случая икономиката бележи силен растеж, а наред с нея - и пазарът на акции, особено акциите на високите технологии. Възникна изцяло нова икономика и в същото време тя си беше старата, защото все още функционираше по установените икономически правила.

Двадесетте години завършиха твърде зле - със стопанска криза. Какво е различно днес?
- Ние преживяхме междувременно цели три подобни периода: 20-те години, 80-те години в Япония и 90-те години в САЩ. Първият бум приключи с депресия, вторият - с дълга рецесия, която все още продължава в Япония. Сега трябва да очакваме какво ще се случи третия път. За предсказания е твърде рано. Една история не може да се разказва от края към началото.

Според вас паричната политика ли е отговорна за първите две кризи?
- Паричната политика няма нищо общо с икономическия напредък - той се подхранва от действителния технологичен напредък. Но след краха на икономиката банкерите всеки път се държат погрешно - редуцират количеството пари. Много интересно е да се наблюдава какво ще експериментират днес. Този път паричната политика се различава съществено от тази в миналото - много е необичайна. Помислете върху следния сценарий: безработицата е около 4%, производството също е около 4%, а инфлацията е приблизително 2 процента. Вие какво бихте направили?

Вероятно няма да понижа данъците, а ще провеждам по-скоро рестриктивна парична политика...
- Именно. Във всеки случай не бихте провеждали експанзивна парична политика. Обаче точно това става в САЩ от известно време насам. Има опасност щатската икономика да попадне в инфлационна спирала.

Може би причината за това е надеждата по този начин да се предотврати рецесията в Америка. Как мислите, има ли шанс тази стратегия?
- Да, мисля, че има... но само заради уважението, което изпитвам към шефа на Федералния резерв Алън Грийнспън.

Само че като изричате този комплимент, вие се сблъсквате със собствената си теория, че паричната политика не трябва да се води активно, а данъчните ставки е най-добре да се поддържат неизменни за по-дълъг период от време.
- Вярно е. И аз съм раздвоен: моя инстинкт ми подсказва, че тази политика е прекалено експанзивна. В същото време ние преживяваме извънредна ситуация. Поставете се на мястото на Грийнспън. Той познава миналото и постоянно си казва: Ние няма да допуснем същите грешки, както тогава. Няма да оставим нещата да свършат по този начин.

Значи той прави нещо, което досега още не е изпробвано...?
- ... И ако успее, заслужава медал.

Какво ще кажете за политиката на Европейската централна банка? Тя следва вашите идеи за парична политика много по-стриктно и в същото време е подложена на много повече критики.
- Като цяло ЕЦБ направи всичко добре. Тя следваше много стабилна финансова политика. В сравнение със САЩ положението на Европа е по-добро. Съществува страх от рецесия, но такава липсва.

Въпреки това малко международни инвестори имат доверие на европейската валутна зона и на еврото.
- От известно време еврото силно се подценява, а доларът прекалено се надценява. Но аз винаги съм смятал създаването на еврото за грешка и смятам, че страните членки на ЕС тепърва ще трябва да се борят с много проблеми, произтичащи от различната им стопанска политика. Надявам се, че и този път се лъжа. В случай че тези държави реформират икономиките си в достатъчна степен, еврото може да се окаже прекрасно нещо.

Точно тук е основният проблем: европейците се гордеят с това, че не са либерализирали пазарите си толкова силно, както Съединените щати, като се основават на аргумента, че така има по-голяма социална справедливост.
- А последствията? Накрая ще установят, че имат по-малко социална справедливост. Средният доход на гражданите толкова висок ли е, колкото би бил, ако правителството не взимаше толкова много от него?

Средният доход е малко релевантен, защото той забулва пропастта между бедни и богати.
- Нека да погледнем към миналото. С изключение на грижите за здравето на свръхбогатите днес не им е по-добре, отколкото преди сто години. Те винаги са имали големи къщи, а по онова време не са се нуждаели от течаща вода, защото са имали пъргави слуги. Бедните пък са съумели да подобрят стандарта си невероятно: днес те имат коли, телевизори, течаща вода.

Но тези привилегии те е трябвало да си ги извоюват.
- Не, те трябва да благодарят за тях на капитализма. Правителството не е открило пералната машина. Не може просто да се каже, че благодарение на държавата на благоденствието днес в Европа има по-голямо равенство между бедни и богати, отколкото ако я нямаше нея.

Ако всичко това е вярно, защо хората приемат и избират правителства, които им обещават социална държава в европейските предели?
- Защото вярват, че могат да получат нещо безплатно.

Но хората не искат социална справедливост заради себе си. Погледнете движението срещу глобализацията. Негова цел е не само борбата за благото на бедните в собствените им страни, но и навсякъде по света.
- Без съмнение е така. Има алтруисти. Зад тези движения обаче се крият преди всичко профсъюзите, които злоупотребяват с ентусиазма на младите хора.

Като оставим настрана хаоса, няма ли да признаете на демонстрантите поне факта, че са се загрижили за реално съществуващи проблеми, например за бедността в третия свят?
- Добре, да анализираме техния принос за третия свят. Добронамерени хора бойкотираха магазини, които продаваха стоки, произведени в третия свят. Кому помогнаха с това? Дали на работниците им върви по-добре, ако не могат да работят повече това, с което си изкарват прехраната?

Но демонстрантите не искаха да унищожават работни места, а да се подобрят условията на работа.
- Като редуцират търсенето? Та тъкмо ценовата конкуренция е от полза за бедните страни. Ако в третия свят се увеличат заплатите, вече няма да има причина да се изнасят производства в тези райони. Ако един американски предприемач трябва да плаща там толкова, колкото и в САЩ, той ще предпочете да произвежда и у дома. Освен това кой от младите демонстранти сам иска да плаща високи цени за всекидневното си облекло например?

Каква е вашата рецепта срещу бедността? Пазарът ли ще я овладее? Търпението точно на най-бедните и нуждаещи се хора е подложено на много тежко изпитание.
- Познавате ли страна, в която положението се е подобрило без участието на пазара? Вижте например Индия - това е страна със силно държавно участие в икономиката - и какви са там резултатите от тази намеса? Извън Индия стопанското положение на индийците често е много по-добро.

Нима няма област, в която считате намесата на държавата за полезна и смислена?
- Най-много ми харесва, когато държавата връща пари на гражданите. Да, тя трябва да определя правилата на играта, да поддържа правовата система, да гарантира защита срещу насилието. Но държавата е мизерен предприемач и дори не трябва да прави опити в тази област. Попитайте един средностатистически гражданин за нещата, които използва всекидневно. След това го попитайте колко от тези неща идват от държавата. И тогава му кажете, че цял живот плаща половината от доходите си на държавната хазна.

Икономистът Пол Самуелсън веднъж казал за вас: Бог му е дал толкова много, но не му е дал дара на съмнението. След всички тези години не се ли съмнявате в някои ваши изказвания?
- (Смее се): Разбира се. Но няма да ви кажа в кои.

Интервю на Die Zeit

Facebook logo
Бъдете с нас и във