Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НОМИНАЛИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Представяли ли сте си някога как изглеждат накуп 500 т банкноти. Някои служители на дирекция Касова в БНБ твърдят, че са виждали подобно чудо през 2000 г. - когато управителният съвет на банката взема решение да унищожи всички натрупани в трезорите й стари банкноти. Оказало се, че те са над 500 т - количество, което се побира в 104 товарни железопътни вагона. Имало всякакви банкноти - от димитровките, емитирани през 1974-а, до петдесетте хиляди лева, пуснати в обращение през 1997 година. Малка част от унищожените през 2000-а пари са били и от емитираните през юни 1999-а деноминирани банкноти от по 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева. Още 1000 т монети пък са били предадени за претопяване в сръбското металодобивно предприятие Бор. Срещу тях то ни е доставило жетони, от които са изработени новите 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки.За четиринадесет години, от началото на демократичните реформи от през 1989-а до момента, на българския пазар са се въртели банкноти с 23 различни номинали. Димитровките остават на пазара и след 10 ноември 1989-а. Това са добре познатите 1, 2 и 5 лв. със сърпа и чука, както и 10-те и 20-те лв. с лика на Георги Димитров. Последната емисия от тези банкноти е пусната през 1974-а и е изтеглена от обращение чак през 1996 година. През цялото това време тези банкноти бяха законно платежно средство, но след 1993-а с парите от 1, 2 и 5 лв. трудно можеше да се купи някаква стока.Банкнотното наследство от тоталитаризма е изработено във фабриките на руската държавна фирма Госзнак в Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург) и Перм. Тази традиция е наложена след паричната реформа от 1951 г. (дотогава банкнотите са се изготвяли в Държавна печатница на НР България).Графичните проекти на парите са създавани в художествените ателиета на Госзнак и са били одобрявани от Политбюро на БКП. Затова не е чудно, че някогашните български банкноти много приличаха на съветските рубли. Дори и водният им знак бе един и същ - сърп и чук. Парите се доставяли с влакови композиции - през Румъния, а след пускането на ферибота Варна - Иличовск през 1982 вагоните с банкнотите пътували до Варна по море. Българските власти ги получавали в запечатани чували, които на границата били оформяни като полиграфическа продукция. Чувалите с различните номинали са имали кодови наименования. Например пратките с пет лева са се описвали като полиграфическа продукция образец N4 или като полиграфическа продукция Роза.Пред недостиг на банкноти и монети БНБ е изправена за пръв път през лятото на 1989-а когато започва масовата изселническа кампания на българите мохамедани в Турция. С решение на правителството желаещите да напуснат България са можели да изтеглят спестяванията си от банките и да продадат имотите си. Разбира се, подобни продажби са принудили купувачите също да изтеглят част от спестяванията си. В един момент на пазара започва да се чувства остър недостиг на пари, и то на големите номинали. Тогава по предложение на БНБ властта взема извънредно решение за извънпланово отпечатване на петдесетлевови банкноти и на монети с големи номинали - от 20 и 50 лева. Това е абсолютен прецедент тъй като дотогава на монети са сечени само стотинките и единият лев. Операцията с пускането в обращение на големите пари обаче претърпява пълно фиаско и причината за това не е в държавата, а в престъпния свят. Колкото и да е чудно, при тоталитаризма фалшификаторите също са намирали начин да виреят. В пускането в обращение на монетите с големи номинали те видели своя златен шанс тъй като лесно можели да се фалшифицират, а медта и никелът, от които са сечени, не било трудно да се намерят. При низките разходи и възможната печалба от пласирането им рискът си струвал. Затова не било кой знае каква изненада, че през лятото и есента на 1989 г. в градовете и селата на Варненска област се появили фалшиви 20 и 50 лева. В хаоса, предизвикан от масовите изселнически вълни, МВР и БНБ не успели ефективно да противодействат на фалшификаторите и Централната банка била принудена да изтегли от обращение тези монети, от които били изсечени по 300 000 бройки.Съвсем друга съдба има грозното пате на българските банкноти - зелената петдесетолевка, която трябвало да запълни недостига на пари в държавата през лятото на 1989 година. Според познавачите в тази област, още на пръв поглед си личало, че тя е изготвена набързо. Единствената направена в България гравюра, която стои на банкнотата, е тази на патриаршията във Велико Търново. Всички останали елементи са събирани на място - в печатницата на Госзнак, и били подредени механично. Това си личи както от формата на някои букви, така и от растителните мотиви и винетките, които не са ползвани в други български банкноти. За пръв път от 1951-а на левове с голям номинал липсвал и портрет. За сметка на това на петдесетолевката продължава да стои неизменният белег на Госзнак - водният знак със сърпа и чука.Въпреки цялото бързане и направените компромиси в дизайна, петдесетолевката не можа да изпълни предназначението си - да задоволи необходимостта от банкноти по време на голямата екскурзия. Тя е пусната в обращение едва на 22 ноември 1990-а и може да се смята за първия номинал, създаден по време на демокрацията. До 31 декември 1997-а петдесетолевката е законно разплащателно средство.Бързата обезценка на националната валута и високата инфлация, която завладя българския пазар от 1990-а, наложи спешното изготвяне на нови банкноти с големи номинали. Освен това на всички бе ясно, че парите със старата символика - портрета на Димитров и сърпа и чука, трябва да се заменят с такива, които не противоречат на настъпилите политически промени.Решението на тогавашния УС на БНБ е да се изработят нови 20, 50, 100, 200 и 500 лева. Тогава обаче възниква проблемът къде ще се печатат новите париГосзнак не може да поеме поръчки от БНБ, тъй като и без това е претоварена от заявки за отпечатването на нови рубли. Чуждестранните печатници пък отказват да работят със страната ни, след като през февруари 1990-а правителството на Андрей Луканов обяви мораториум по външния дълг. След продължителни и сложни преговори с няколко печатници УС на БНБ все пак успява да подпише договор с германската фирма Гизике и Девриент. Тя приема спешно да изработи българските банкноти в своята печатница в Лайпциг, която по това време е най-модерната в Източна Европа. Единственото условие, което германците поставят, е да получат от БНБ графичен проект на новите български банкноти.Управителният съвет на Централната банка назначава специален художествен съвет, в който влизат известни български художници, историци и нумизмати като Владимир Пенчев - началник на отдел Нумизматика към Историческия музей, проф. Андрей Пантев, проф. Стоян Стоянов - тогава шеф на Националната художествена галерия, а сега преподавател в Художествената академия, и Светлин Русев. Художественият съвет решава на новите банкноти да бъдат изобразени лицата на български исторически личности. Изборът се спира на севастократорката (висша благородническа титла в средновековна България) и ктиторка (благодетелка) на Боянската църква Десислава, на иконописеца Захари Зограф, на издателя Христо Г. Данов, на народния поет Иван Вазов и на композитора Добри Христов.Десиславката е първата от поредицата нови париПусната е в обращение през 1991-а и е с номинал от 20 лева. Според настоящи и бивши служители на БНБ това е една от най-красивите и стилно изработени банкноти. В нея са направени няколко съществени промени, които стават характерни за всички следващи нови пари. За пръв път от 1950-а например е изписано Българска народна банка, а не Народна Република България или само Република България. Според служители на управление Емисионно на БНБ по този начин се подчертава, че за издаването, качеството и платежната стойност на банкнотата е отговорна БНБ, а не правителството. Така се изразява независимостта на Централната банка от изпълнителната власт в държавата.От Новата двадесетолевка и от следващите банкноти бе свален и надписът, че са обезпечени със злато и всички активи на БНБ. Причината за това е, че подобно обезпечение на практика не съществуваше. Валутният резерв вече бе незначителен и заедно с монетарното злато не покриваше дори и 10% от стойността на емитираните левове.Пак по онова време е сменен и водният знак върху банкнотите. Вместо политически демодирания и омразен сърп и чук в горния десен ъгъл на лицевата им страна можеше да се види изправен на задните си крака разярен лъв. Въведена е и нова защита - метална осигурителна нишка. Всички тези промени са отразени и при изработването на петдесетолевката с лика на Христо Г. Данов, която е пусната в обращение през 1992 година. Преди нея обаче - през 1991-а, на пазара се появи столевовата Зографка. На нея освен лика на иконописеца Захари Зограф бе изобразено и колелото на живота, на което освен четирите сезона са изрисувани и раждането, младостта, зрялата възраст и старостта на човека. В Художествения съвет на БНБ възникнали спорове дали трябва да бъде запазено и изображението на смъртта. Някои от членовете на съвета са смятали, че загърнатият с наметка скелет с косата не бива да стои на една банкнота. Други обаче държали да бъде запазено оригиналното изображение на колелото на живота - така, както го е рисувал Захари Зограф. В крайна сметка се стигнало до компромисен вариант - смъртта да бъде оставена в колелото на живота, но не като детайлно графично изображение, а само като сянка, която е очертана с контури.В столевката за пръв път е въведен нов защитен елемент, който също става неотменна част от следващите емисии банкноти. Това е т. нар. регистър на поглед. Става дума за фигура, чието изображение е един вид замаскирано от комбинацията на други фигури. Но при наблюдение на светлина основната фигура - полуизправен на задните си крака лъв, ясно се откроява. Тези защитни елементи са на банкнотите от 200 лв. с лика на Иван Вазов и от 500 лв. с композитора Добри Христов, които бяха емитирани съответно през 1992 и 1993 година.Банкнотата от петстотин лева носи промяна във водния знакС нея се въвежда практиката той да изобразява портрета, който е на лицевата страна на хартиените пари. В случая водният знак на петстотинте лева е с лика на композитора Добри Христов. Докато тази банкнота се печата, експертите в БНБ вече са наясно, че заради високата инфлация пазарът у нас ще се нуждае и от по-високи номинали. През 1994 г. УС на БНБ взема решение да се печатат банкноти от 1000 лв. с лика на Васил Левски; от 2000 лв., на която е изобразен Кольо Фичето, и от 5000 лв. - с портрета на Захари Стоянов.Сред старите служители на управление Емисионно се разказва следната куриозна случкаКогато в печатницата Гизике и Девриент подготвяли печатните форми за банкнотата от 1000 лв., германските дизайнери казали на присъстващите в ателието им български колеги, че Левски е разноглед. Освен това, според немците, от чертите на лицето на Апостола си личало, че той не си падал много по жените. Това твърдение било прието с възмущение от присъстващите българи и щяло да стане повод за доста разгорещена разпра, ако германците не побързали да заявят, че само се шегуват, и замазали положението.Банкнотите от 2000 лв. с Кольо Фичето пък стават известни в печатарските среди с това, че за пръв път върху им като защитен елемент се появява антикопирна ивица, на която са изписани БНБ и номиналът. Тази защита, разположена вертикално в лявата част на лицевата страна, се намира във всички пари, които се печатат от 1994-а до момента.През 1996-а се появяват и петте хиляди лева с лика на Захари Стоянов. Същата година инфлацията започва да набира скорост и БНБ решава да пусне банкноти с още по-големи номинали. На пазара бързо се появяват хартиените пари от 10 000 лв. с лика на Владимир Димитров-Майстора, чийто дизайн е предварително разработен. В средата на 1996-а УС на БНБ взема решение да пусне и чисто нови емисии от 10 000 лв. - с изображението на Петър Берон, от 20 000 лв. - с лика на Стефан Стамболов, от 50 000 лв. - с Кирил и Методий, както и от 100 000 лв. - с портрета на Христо Ботев. От тези номинали било съдено да се появяват само десетте и петдесетте хиляди лева, които бяха пуснати в обращение през 1997 година. Емитирането на останалите пари е задържано, тъй като през април инфлационните процеси бяха овладени от служебното правителство на Стефан Софиянски и предсрочните парламентарни избори, в които победиха Обединените демократични сили. Така обезценката на лева бе спряна, а от 1 юли 1997 г. в страната бе въведен Валутният борд.Последните номинали на демокрацията, с които населението и фирмите се разплащат и до днес, се появиха след приемането наЗакона за деноминацията на лева- юни 1999 година. Това са първите банкноти от 1950-а насам, които са изработени в българска печатница. Емисиите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв. се превръщат в първия изпит за новата Печатница на БНБ. И при тяхната изработка обаче не минава без скандали. Повод за тях става еднолевката, на която е изобразен ликът на св. Иван Рилски. Българският клир се възпротивява светецът, който е известен с прозвището Безсребърник да бъде изобразяван върху банкнота, но БНБ не се съобразява с протестите на духовниците. Новите пари са пуснати на пазара на 1 юли 1999 г. и до 31 декември 1999-а се ползват паралелно със старите номинали. Инфлационните пари са изтеглени от обращение след края на 1999-а, но и до момента могат да се обменят в съотношение 1000 стари лв. за 1 нов на касите на БНБ и в търговските банки.Последната българска банкнота - столевката с Алеко Константинов, бе пусната на 8 декември 2003 година. Изработването на дизайна й стана повод за бурни дебати дали на нея да бъде изобразен Алековия герой Бай Ганьо, или не. Дебатите по този въпрос, за който се изписа много мастило, завършиха с победа на противниците на Бай Ганьо, въпреки че поставянето му на столевката щеше много точно да отразява нравите в сегашното ни общество.На пресконференцията - на 8 декември, по случай представянето на столевката, подуправителят на БНБ Цветан Манчев заяви, че Централната банка не планира да пуска банкноти с номинал, по-висок от 100 лева. Но както се казва, БНБ предполага, а пазарът разполага. Ако след време се окаже, че паричното обращение у нас се нуждае от по-високи номинали, БНБ ще бъде принудена да разпореди отпечатването им. Според експерти обаче, ако годишната инфлация не надхвърля 5%, а обемът на безналичните плащания у нас продължи да се увеличава, няма да има нужда от нови по-големи номинали. Нищо чудно пуснатите в обращение през 1999-а и 2003-а емисии банкноти да са последните български парични знаци. С влизането на България в Европейския валутен съюз след 2007-а еврото ще стане единствената официална парична единица на страната ни, а левът ще отиде в историята.

Четете още

Банкеръ Daily
Управителят във "ВИП Секюрити" Васко Балабанов:

Въвеждането на монетата от 2 лева е репетиция за влизането ни в еврозоната

С подмяната на банкнотата от 2 лева монетите в обращение ще скочат двойно Още »
Банкеръ Daily

УниКредит Булбанк и УНСС подписаха меморандум за сътрудничество

Документът предвижда осигуряване на шансове за кариерно развитие и реализация на студенти от ВУЗ-а чрез стажантски програми и наемане на работа в банката Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във