Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НИТЕКС - НАЙ-СКАНДАЛНИЯТ ДЛЪЖНИК НА ГОДИНАТА

Както е тръгнало, доспатската текстилна фирма Нитекс може да спечели приза най-скандален длъжник за 2002 година. Името й нашумя покрай делото, което Банковата консолидационна компания заведе срещу нея за невърнати 157 хил. лева. През 2000 г., когато изпълнителен директор на компанията бе ексвицепремиерът Петър Жотев, на частното текстилно предприятие неправилно са били преведени дивиденти - около десет пъти повече от полагащите му се 32 230 лева. С година и нещо закъснение БКК си поиска парите обратно заедно с дължимите лихви. Скандалът се развихри с пълна сила и прерасна в политически, след като стана ясно, че Нитекс върти бизнес с фирмата М.Л. Текс, в която съдружник е Мина Костова-Христова - дъщеря на бившия премиер Иван Костов. Въпросът стигна до парламента. А финансовият министър Милен Велчев предаде случая на прокуратурата. Междувременно доспатското дружество преведе 157 хил. лв. на БКК, а в началото на април 2002 г. Смолянският окръжен съд определи, че фабриката трябва да върне на Консолидационната компания 27 хил. лв. лихви. Освен това магистратите отхвърлиха молбата на текстилното предприятие за вдигане на запора по сметките му.Скандалът почти бе затихнал, когато в края на април в съда започнаха да се гледатделата срещу банкериИ бакиите на Нитекс отново лъснаха. Името на фирмата се появи в обвинителния акт срещу Милка Стефанова - председателка на управителния съвет на вече несъществуващата СИРБАНК и изпълнителния й директор Николай Павунчев. Двамата са обвинени по чл. 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба, тъй като, според прокуратурата, са нарушили действащия до средата на 1997 г. Закон за банките и кредитното дело при отпускането на заеми на няколко фирми. Сред тях е доспатското текстилно предприятие. Както казва народната мъдрост: има си крушката опашка. През 1994 г. шефовете на СИРБАНК са положили подписите си под документ, с който Нитекс - по това време държавна собственост, получава правото да ползва кредитна линия от 1.7 млн. г. марки. Сумата е била обезпечена със запис на заповед, издаден от друга държавна фирма Руен - износител на продукцията на Нитекс, и със залог на имущество на стойност 2.2 млн. г. марки. През 1995 г. обаче банковият сектор е разтърсен от поредната вълна на реформи, а СИРБАНК, Карловската и Елинпелинската банка и ТБ Средец се обединяват в ТБ Сердика. Тази структура също не оцеля дълго и заедно със СОФИЯБАНК бе влята в БИОХИМ. Така в крайна сметка дългът на Нитекс увисва на врата на БИОХИМ и става повод задруга тиха биткакоято се разиграва вече шеста година. Банката твърди, че Нитекс й дължи 845.8 хил. евро (равностойността им в национална валута е над 1.66 млн. лева). Но доспатската фирма не смята, че трябва да връща пари, позовавайки се на превърналия се в кошмар за банкерите параграф 6 от вече бившият Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия (ЗППДОбП). Според него, банките трябваше да уведомяват приватизиращият орган - агенция или министерство, дали имат вземания от дадено държавно предприятие, което е обявено за продажба. Ако не го направят в срок, кредиторите губеха правото да си търсят парите от приватизирания обект.В случая с Нитекс сегашните собственици и шефове на фирмата твърдят, че дългът към БИОХИМ не е фигурирал в меморандума за продажбата на дружеството, който е бил предоставен от Министерството на промишлеността. И е много възможно да са прави. Но от банката са категорични, че са известили писмено министерството, което по това време се ръководи от Александър Божков, за вземането си от Нитекс. И едва ли лъжат. Излиза, че в министерството са забравили да впишат дълга към БИОХИМв меморандума. Случайно ли? Текстилното предприятие е приватизирано, като с три договора - от 14 април 1998, от 11 декември 1998 г. и от 2 август 1999 г., Министерството на промишлеността прехвърля 93% от акциите на Нитекс на работническо-мениджърското дружество Нитекс 96 АД. При последния трансфер (от август 1999-а) договорът за дистрибуция между доспатската фабрика М.Л. Текс (в който съдружнички са Мина Костова и Людмила Чаушева, съпруга на председателя на съвета на директорите на Нитекс Сергей Чаушев) вече е бил факт. Това обстоятелство определено навежда на други ред мисли. И те съвсем не са розови. Дали дългът към БИОХИМ не е бил вписан в приватизационния меморандум заради грешка, подобна на тази от 2000 г., когато на вече частната Нитекс неправилно е бил преведен десет пъти по-голям дивидент от БКК? Това невнимание сега може да струва на банката 845.8 хил. евро. Поразяващото е другоче досега от никого не е потърсена отговорност! Както е казал народът: куче влачи, диря няма. На мерника на магистратите в момента са Стефанова и Павунчев за това, че през 1994 г. са подписали кредитно споразумение с Нитекс, с всичките му обезпечения.Необяснимо е защо днес двамата, освен че са обвиняеми, трябва да бъдат превърнати и в посмешище, докато истинските нарушители, меко казано, си гледат кефа. Докато фирмата е държавна, макар и с големи затруднения, успява да обслужва частично дълга си към БИОХИМ. През 1996 г. той е преструктуриран, като текстилното предприятие плаща авансово част от просрочената главница в размер на 200 хил. г. марки. Две години по-късно - през 1998 г., БИОХИМ отново разсрочва задълженията му, като, според анекса, дългът трябва да бъде погасен до 25 ноември 2001 година. Едва ли е случайно, че този жест е направен, след като приватизацията на Нитекс вече е започнала. Но най-любопитното е, че повече от година след приватизацията на фирмата новите й собственици продължават да обслужват дълга, за който уж не знаели. Така до юли 1999 година. А лихвите по кредита към БИОХИМ са плащани до февруари 2000 година.Чак през март 2000 г. управителят на Нитекс Сергей Чаушев решава да уведоми БИОХИМче не признава дълга на текстилната фирма, чийто размер по това време е 1.5 млн. г. марки (в началото на 2002 г. след изтеглянето на германската марка от обращение той е преоформен в евро). Според Чаушев, причината е, че банката не е предявила вземането си в указания от параграф 6 на ЗППДОбП срок. Странно твърдение за мениджър, който първоначално не е имал нищо против приватизираният Нитекс да погасява задължението си към БИОХИМ. Явно някой е направил нужните внушения или на Чаушев му е трябвало доста време, за да набере самочувствие за подобно решение. Изпълнителните директори на БИОХИМ Цветан Цеков и Павел Добрев близо две години се помайват да притиснат нередовния длъжник. Вероятно за сговорчивото си поведение двамата са имали някои съображения, които едва ли са били от финансово естество. Необяснимо е обаче, защо и до момента изпълнителните директори на БИОХИМ (от февруари 2002 г. Цеков вече не е между тях, тъй като бе освободен) не са хванали Нитекс за гушата, така както направи БКК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във