Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НИК ЛИЙСЪН: ПОДЛИЯТ КАПАН НА АМБИЦИИТЕ

Преди дни Ник Лийсън, човекът, който разори най-старата и прочута британска банка Беърингс (Barings), си намери нова работа. Сега той е търговски мениджър на ирландския футболен клуб Гейлуей Юнайтед (Galway United). Това е повече от скромна длъжност за човек, който на 25 години започнал да носи на своята банка десетки милиони долари. Син на мазач Лийсън направи звездна кариера като борсов посредник. И бързо повярва в собствената си гениалност. Залозите в борсовата игра носят на Ник милиони. Но след като веднъж губи, той не успява да спре - и прави грешка след грешка. Лийсън крие майсторски загубите в баланса на банката. Но когато Беърингс се изправя на ръба на фалита, и Ник е издирван в цял свят, той решава да си почине на спокойствие седмица преди да влезе в затвора. За целта избрал най-добрия хотел в Малайзия.Съжалявам, шефеВ четвъртък, 23 февруари 1995 г., шефът на сингапурското подразделение на една от най-старите английски банки Беърингс получил твърде странен факс от главния си борсов търговец Ник Лийсън. В него имало само две думи: Съжалявам, шефе. Шефът така и не успял да се свърже с Лийсън - той сякаш бил потънал в земята. Но главният сюрприз тепърва предстоял и разтревоженото ръководство се сблъскало с него, когато започнало да проучва финансовите операции на изчезналия. Оказва се, че Лийсън е извършвал несанкционирани от шефовете му операции, загубите от които превишавали капитала на банката.Поради разликите във времето съобщението за откритите в Сингапур загуби са получени в Лондон към 8.00 часа сутринта в петък. А буквално след час управлението на Беърингс се събира на екстрено съвещание.След което президентът на банката и потомък на нейния основател Питър Беъринг съобщил за катастрофата на управляващия Централната банка на Англия сър Еди Джордж. Позвъняването застигнало управляващия в швейцарския курорт Авориаз, където той заминал, за да прекара почивните си дни. Той така и не успял да покара ски. Сър Джордж се върнал в Лондон с първия полет от Женева. Към края на деня става известно, че загубите са два пъти по-големи от първоначално установените. В събота Беърингс пуска официално съобщение за пресата. Всички надежди на Питър Беъринг по това време са съсредоточени единствено върху поддръжката на централната банка. Тя вече веднъж била помогнала на Беърингс да се спаси от катастрофа след загубата в Аржентина. Но това било през 1890 година. Този път Централната банка на Англия (Benk of Ingland) отказва пряка финансова подкрепа на Беърингс. Така че единственият изход е - продажбата на финансовата институция, а Питър Беъринг бил готов да води преговори при всякакви условия. В 18.00 часа в събота султанът на Бруней предложил да купи Беърингс. Само след четири часа обаче монархът анулирал предложението си, след като се запознал с баланса на банката.Това бил краят. В понеделник Върховният съд на Великобритания признал банкрута на Беърингс. Така, благодарение на амбициите на един дилър, безславно завършила 233-годишната история на банката. След седмица Беърингс е продадена срещу символичната сума от 1 бр. лира на холандската финансова група ИНГ (ING) и става нейно подразделение.Звездното момчеНик Лийсън се ражда на 25 февруари 1967 г. в малкото английско градче Уотфорд. Баща му Уилям Лийсън бил мазач и мечтаел синът му да стане строителен инженер. Но Ник го влечала по-лъскава кариера - той мечтаел да стане финансов магнат. Вярно, че имал проблеми с математиката. Но още от дете притежавал пъргав ум и потресаваща упоритост в преодоляването на препятствията. Така че в колежа той изучавал специалността, за която мечтаел - финанси. И завършил с добри оценки. На младия и амбициозен Лийсън му предстояло най-трудното - да направи кариера.Впрочем стартът му се оказал доста добър. През юли 1989 г. 22-годишният Лийсън бил приет на работа в една от най-авторитетните и стари лондонски банки - Беърингс. В продължение на три години той трупал опит в оформянето на борсовите договори. През 1992 г. се оженил за Лайза Симс, която също работела в банката. Работа му споряла и скоро той познавал до съвършенство целия сложен оборот на документите в Беърингс. Началниците не можели да му се нарадват и през 1992 г. го изпратили в сингапурската си дъщерна компания, която се занимавала със спекулации на борсите в Югоизточна Азия. И макар че Ник бил назначен там като обикновен борсов посредник, това можело да се смята за повишение. Защото тъкмо в Азия се правели основните борсови обороти. Главната задача на Ник била да изпълнява заявките на клиентите на банката за покупка и продажба на ценни книжа и арбитражни операции с фючърсни договори на фондовата борса в Осака (Osaka Securities Exchange, OSE) и на Сингапурскатат международна финансова борса (Singapore International Monetary Exchange, SIMEX).Арбитражът в случая предполага получаването на доходи за сметка на разликите в цените на фючърсите Nikkei-225 на борсите в Осака и Сингапур, която възниквала поради разликата в работното им време. Отначало Лийсън купувал фючърси Nikkei-225 в Япония, а след това ги продавал по-скъпо в Сингапур. Бизнесът на Ник потръгнал с всичка сила. През 1993-а той донесъл на банката си 8.83 млн. лири, което било около 10% от цялата печалба на Беърингс в Сингапур през същата година. През следващата година Ник спечелил 28.53 млн. лири - повече от половината печалба на сингапурската дъщерна компания. А само през първите два месеца на 1995 г. Лийсън донесъл на банката си 18.57 млн. лири. Наред с това растели и доходите на Ник. Освен заплатата от 200 хил. лири годишно Беърингс му изплащала и премии в размер на около 750 хил. лири годишно. А през февруари 1995 г. тяхната сума достигнала до 1 млн. лири. Започвайки като обикновен борсов посредник през 1992 г., Лийсън скоро станал главен дилър и управител на службата по оформяне на сделките. Той бил само формално подчинен на шефа на сингапурското поделение. Ник отчитал дейността си пряко в централния офис на банката в Лондон и пак пряко оттам получавал указания. В Сингапур той бил смятан за звезда не само в собствената си банка. Сътрудниците на всички конкурентни компании внимателно проследявали сделките на щастливеца Ник, опитвайки се да намерят в тях тайната на неговите успехи. Живот като приказкаНик бил весело момче, с което било приятно и да се работи, и да се пие. Шефовете му го ценели, подчинените му го уважавали. Самият Лийсън не се скъпял да поощрява служителите си. Според резултатите от 1993 г. подчинените му получили премии в размер на годишната им заплата. А през 1994 г. поощренията нараснали до заплата за година и половина.Лийсън честичко се отбивал в сингапурския бар Харис, където обичал да изпива по едно малко питие с колеги от борсата. Той умеел и да се весели. Веднъж се случило да си свали панталоните пред група жени. А когато те настояли за извинение, Ник ги посъветвал да се обадят в полицията и дори им предложил да го направят от неговия мобилен телефон. Дамите го послушали, а съдията глобил Лийсън с 200 сингапурски долара за непристойно разголване. Случвали се и по-неприятни скандали. Лийсън например бил изключен от местния клуб по крикет за расистки изказвания и сбиване с посетители. Той беше обикновен младеж - спомня си по-късно един от брокерите на сингапурската борса. - Никога не бих си помислил, че този човек е потопил Беърингс.Играч без късметВсъщност това, че работите на Беърингс в Сингапур вървят все по-зле, било известно само на Лийсън. Той се оказал прекалено амбициозен, за да прави малки суми от сделки с гарантирана доходност и да печели добавки към заплатата си с дългогодишен труд. Почти веднага сред преместването си в Сингапур Ник се опитал да извърши няколко борсови операции зад гърба на началниците си. По този начин той смятал да се издигне в кариерата, като успее да спечели много пари за банката си. Но неочаквано - и за самия него, загубил. Това бил краят на всичко - на мечтите, на кариерата, уважението на колегите му. Чувствах, че нещата все повече излизат от контрол - разказвал впоследствие Ник. - Напред ме тласкаше страхът да не падна в очите на приятелите си. Този страх ме побъркваше. Изхода Лийсън намерил във великолепното познаване на документооборота на Беърингс. Той започнал да крие загубите чрез системата за финансова отчетност на банката. Почти три години никой от хилядите служители на банката, както и външният й одитор - прочутата Делойт и Туш ( Deloitte Touche), не забелязал, че банката носи милионни загуби.Сметка 88888Изработената от Лийсън схема се основавала на насрещни сделки на банката със самата себе си. Борсовите правила разрешават такива сделки. Ако посредникът получи заповеди за покупката и продажбата на еднакъв брой контракти на еднаква цена, той може да извърши взаимно приспадане по сметките на клиентите си. Ник извършвал такива сделки между сметките по операциите с различни ценни книжа и извънбалансовата сметка 88888 Неизяснени грешки. В реалността задачата на Лийсън била по-сложна. За да не бият на очи допълнителните вписвания, той разнасял допълнително паралелните операции по сметките и ги представял като неравни суми. На външните одитори пък той предоставял т. нар. документи за представителство с подписа на прекия си началник Саймън Джонсън. Те потвърждавали легитимността на извършваните от Лийсън операции. Разбира се, тези документи били фалшиви. Но от Делойт и Туш си изяснили това едва след краха на банката. По този изящен начин Ник успял да скрие през 1992 г. загуби за 2 млн. лири. През 1993 г. вече му наложило да укрие 21 милиона, а през 1994 г. - бедствието възлиза на 185 млн. лири. Обяснението, което много по-късно прави Линсън, е, че след като веднъж е загубил много пари, през цялото време се е надявал да спечели, така че да покрие загубите. И колкото повече губел, толкова повече му се налагало да рискува, за да върне всичко. Върхът в кариерата на Лийсън настъпил в началото на 1995 година. Ник изкупил фючърси на Nikkei-225 в диапазона от 19 хиляди до 20 хиляди пункта. След земетресението от 17 януари в японския град Кобе индексът рухнал. Но Лийсън продължил да купува контракти, надявайки се да пречупи пазара. И почти успял, но за беда Беърингс свършила окончателно парите. В това време откритата позиция (неразплатените суми по договори) на Лийсън била в размер 29 млрд. щ. долара.През първите два месеца на 1995 г. загубите от операциите на Ник достигнали 619 млн. бр. лири. Общата сума на загубите била над 827 млн. лири, или над 1.4 млрд. щ. долара и надхвърляли собствения капитал на банката. Шефовете й разбрали за това едва след прощалния факс на Ник: Съжалявам, шефе.Време за бягствоРазбирайки, че е настъпил краят, Лийсън не се опитвал да се укрие. Той изпратил факсове на приятелите си с извинения, че няма да може да ги покани на рождения си ден. А след това спокойно се качил на такси с жена си до летището и взел самолет за малайзийската столица Куала Лумпур. Там се настанил в разкошен хотел под собственото си име и се разплатил с кредитната си карта от Беърингс. Семейството отпразнувало рождения ден на Ник на 25 февруари 1995 г., а на 2 март той се предал на властите във Франкфурт. През декември съдът в Сингапур го осъжда на шест и половина години затвор, приемайки, че не е нанесъл умишлено загуби на банката и акционерите й. В затвора се установява, че Ник има рак на дебелото черво и той е опериран. Това, наред с примерното му поведение му помага да излезе на свобода след три години и половина.Лийсън не се връща в Англия, а се установява в Ирландия. И далеч не гладува. След време започват да го канят да изнася доклади в различни конференции, за което Лийсън е получил не по-малко от 100 хил. щ. долара, печели и от вестникарски публикации. Но голямата му мечта е отново да почувства хазарта на борсовата търговия. Никой обаче няма смелостта да ме наеме като борсов посредник, тъжно констатира Лийсън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във