Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НИЕ НЕ ФИНАНСИРАМЕ ДЪРЖАВАТА

Любе Трпески, гуверньор на Народна банка на Република Македония, пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Трпески, какъв е външният дълг на Република Македония?
- Към момента външният ни дълг е 1.4 млрд. щ. долара. Според размера му ние спадаме в групата на умерено или на слабо задлъжнелите държави.

А колко са валутните резерви на страната?
- Около 700 млн. щ. долара. И те покриват тримесечния внос на държавата.

Колко трябва да изплати Република Македония на кредиторите си през 2001 година?
- През 2000 г. към всички свои кредитори платихме около 220 млн. щ. долара. От тях приблизително една трета бяха преведени на МВФ и Световната банка, една трета на Лондонския клуб и останалата част - на Парижкия клуб. За 2001 г. ще платим по-малко - около 180 млн. щ. долара.

Каква част от банковия сектор в Македония е частен?
- Около 88% от целия банков капитал е частен.

Какъв е делът на чуждестранните капитали?
- Между 40 и 50% от банковата система в Македония се държи от чуждестранни инвеститори. Миналата година Национална банка на Гърция купи най-голямата македонска банка - Стопанска банка, а през декември 2000 г. най-голямата словенска - Нова любленска банка, купи четвъртата по-големина в Македония - Тутунска банка.

Има ли държавни банки в Македония?
- Няма държавни банки освен македонската Еxport-import банка, но тя е нова банка. Създадохме я преди три години.

Какво ще кажете за българското участие в македонската банкова система?
- Доскоро в Балканска банка - Скопие, над 50% държаха фалиралите БАЛКАНБАНК и Кредитна банка. След като обаче Балканска банка увеличи капитала си и нейни акционери станаха и няколко македонски предприятия, делът на вашите кредитни институции намаля. В момента капиталът на Балканска банка - Скопие, е около 20 млн. г. марки.

А какъв е делът на сивата икономика в Македония?
- По принцип няма конкретни изследвания по този въпрос. Смята се обаче, че е около 20 до 30 на сто от общия брутен вътрешен продукт на страната. Този дял обаче се сви значително, след като през април 2000 г. въведохме данък добавена стойност.

Г-н Трпески, как се извършваха досега междубанковите разплащания в Република Македония, след като тепърва ще изграждате такава електронна система?
- Македонските банки досега не осъществяваха безналични плащания помежду си. У нас има Завод за платен промет (Институт за разплащания). Това е една институция, през която се осъществяват плащанията между стопанските субекти. Всички те имат джиросметки в Завода за платен промет и през тях минават безкешовите плащания. Македонските банки осъществяваха такива разплащания само с чуждестранни кредитни институции. Ако например едно предприятие дължи пари на друго, първото не може да преведе директно средствата по банковата сметка на второто, а прави това през тази специализирана институция за разплащания. По нареждане на първото предприятие тя задължава джиросметката му и заверява джиросметката на второто предприятие.
Централната банка и другите банки нямаха право да участват в насрещни разплащания между правните субекти. Досега банките извършваха плащания само за населението. Но ние вече подписахме договор с Хюлет-Пакард (България) за изграждане на система за междубанкови разплащания в реално време. Очакваме в началото на юли тя вече да работи. Тогава Завод за платен промет ще престане да съществува, а нейните функции ще се изземат от Централната банка и от другите финансови институции. Институтът за разплащанията ще се превърне в клирингова къща, през която ще минават всички дребни плащания, а големите - през Централната банка. През нас се очаква да минават до 10% от плащанията, а останалите 90% - през клиринговата къща.

Вие не сте във валутен борд, а поддържате стабилен валутен курс 31-32 денара за 1 германска марка. Каква е паричната политика на Народната банка на Република Македония?
- Ние не финансираме държавата. По закон имаме такова право, но мога да кажа, че от създаването на Централната банка през 1992 г. досега тя не е дала на държавата нито един денар пряк кредит. Ние употребяваме фискалните инструменти на монетарната политика като всички държави с пазарна икономика. В това отношение не се различаваме от Германия, Франция, САЩ. Най-често през изминалите години пряко изкупувахме чуждестранни валути от пазара. Купувахме долари и марки и емитирахме денари на тяхната равностойност. Нещо, което се прави и у вас. Това е основният инструмент, който използваме при паричната си политика, но не е единствен.

А участвате ли на пазара на държавни ценни книжа?
- По принцип, да. Всъщност все още нямаме развит пазар за ценни книжа в Македония. В повечето случаи купуваме или продаваме съкровищни бонове на търговските банки с цел да регулираме тяхната ликвидност. Освен това използваме и т. нар. индиректни инструменти, като например политиката на задължителни минимални резерви.



Ефективна ли е нормативната база, която регулира дейността на банките в страната?
- От 1992 г. ние имаме Закон за Народната банка на Република Македония. Той претърпя няколко промени. Скоро предстои и още едно негово изменение. Сега Централната банка е независима от правителството, но искаме да сме независими и от парламента. Освен това у нас действа и Закон за банките, който бе приет през август 2000 година. Приети са и много подзаконови актове, които регулират дейността на търговските банки. Заложените в нормативната уредба изисквания към банките са изцяло по базелските стандарти. Характерно за банковата ни система е, че въпреки изискванията по закон минималната капиталова адекватност да е 12%, всички финансови институции поддържат около 40 процента.

Каква част от кредитите, предоставени от търговските банки, не се обслужват?
- По време на Косовската криза 37% от всички кредити бяха лоши. Процентът на необслужваните дългове все още е много висок. Това се дължи на факта, че съдебната процедура по осребряването на ипотеките трае много дълго. Затова ние внесохме два нови проектозакона за съкращаване на процедурата. Но те ще важат само за новоотпуснатите кредити, а не за раздадените до този момент. Надяваме се след това процентът на необслужваните кредити да падне значително.

Кои са най-сериозните проблеми в банковата система, с които ви се е налагало да се справяте досега?
- След разпадането на Югославия банковата ни система имаше много сериозни проблеми. Дотогава на населението беше позволено да спестява в чуждестранна валута. Когато обаче голямата федерация се разпадна, тези пари останаха в Белград. Ние не можехме да върнем спестяванията на хората и затова доверието на населението в банките падна драстично.
Именно заради това създадохме закон за връщането на тези пари на хората, като срещу загубените си депозити те получиха 10-годишни държавни облигации. Сега тези облигации дори се изплащат предсрочно. Тази година например ще плащаме по ценните книги, чийто падеж е 2002 година.

Води ли се в Македония класация на най-големите чуждестранни инвеститори?
- Да. За 2000 г. това беше покупката на Стопанска банка от Националната банка на Гърция, а Гърция е и най-големият инвеститор у нас. За тази година пък очакваме да приключи сделката за продажбата на македонската телекомуникационна компания, за който кандидатства унгарският Матав.


Разговора води Силвия Генов

Facebook logo
Бъдете с нас и във