Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Няма безплатен обяд за държавата и КТБ

Облаците над БНБ се сгъстяват. И бизнесът, и синдикатите, и обществеността в един глас обвиняват ръководството й, че то е главният виновник за задълбочаващата се криза с Корпоративна търговска банка. Не стига това, ами и политическите партии започнаха да я замерят със същите упреци през седмицата. Както обикновено последният залп от канонадата срещу Централната банка бе изстрелян в края на седмицата. Първо Политическа партия ГЕРБ разпространи отворено писмо до БНБ, в което пише: "Изразяваме недоволство от начина, по който Българската народна банка управлява процеса на специален надзор над Корпоративна търговска банка и "Търговска банка Виктория". Прибързаните и противоречиви изказвания на управителя на БНБ Иван Искров допълнително нагнетиха напрежение и създадоха усещане за неуправляемост на процеса. Изразяваме категорична позиция, че ще подкрепим всички мерки за спасяване на вложенията на гражданите и бизнеса. Призоваваме БНБ да обърне сериозно внимание на всички потенциални инвеститори, заявили интерес да се включат в капитализирането на банката, за да се ангажира в минимална степен обществен ресурс", се казва в писмото.


Пак в петък Експертният консултативен съвет по проблемите на КТБ се срещна с омбудсмана Константин Пенчев. След приключване на разговорите председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви: "Независимата по закон БНБ проявява очевидни зависимости, които трябва да станат ясни на обществото. И това не е зависимост от обществените потребности, от икономическата логика, от морала или от законите - това са друг тип зависимости, които са притеснителни за нас".


Според председателя на Българската стопанска камара Сашо Дончев е очевидно, че има умишлено организирана, целенасочена атака с цел разграбване на активите на Корпоративна банка на безценица и заличаване на следите от някои незаконосъобразни действия в предишни периоди.


"Имаме работа с една престъпна група и въпросът е дали тя, или обществото ще надделее", каза след срещата президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.


"Няма да позволим някой да събори държавата с действие или бездействие. Няма да позволим банкова и финансова криза. Ако някой си мисли, че крайният план е фалит, за да може да си вземе активите без пари, това просто няма да се получи. Обществото и институциите са други", категоричен бе и омбудсманът Константин Пенчев.


На фона на целия този обществен и политически натиск


БНБ вече води кореспонденция с акционерите на КТБ

На 22 август 2014-а УС на БНБ изпрати писма до "Бромак" АД и до Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО ) с искане до 31 август да представят своите конкретни предложения за капиталова и ликвидна подкрепа. На 29 август Оманският фонд отговори, че смята да създаде консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. В писмото на оманците се казва, че това предложение ще бъде основано - забележете: на "оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите, на допълнителна оценка (дю дилиджънс) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство".


Девет дни по-късно, на 10 септември, в БНБ и в Министерството на финансите е постъпило писмо от EPIC - базиран във Виена инвестиционен фонд, създаден през 1989-а от Петер Голдшайдер и Густав Вирмбок. Въпросният фонд, чиято абревиатура са превежда като "Европейска приватизационна и инвестиционна компания", в началото на 1997-а придоби час от капитала на Първа инвестиционна банка и бе нейният най-голям акционер (с дял от 39%) до края на 2004-а, когато продаде участието си на Цеко Минев и на Ивайло Мутафчиев. Според някои финансисти EPICе дружество, което осигурява необходимия капитал за развитите наперспективни компании. Пред БНБ то се е легитимирало като "финансов консултант с изключителни права, избран от консорциум между Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), други акционери и потенциални инвеститори. В писмото си австрийците предлагат да сключат договор с БНБ и с българското правителството, който да им осигури достъп до конфиденциална информация за КТБ и да водят разговори с цел изготвяне на план за преструктуриране на поставената под специален надзор банка". Този план, според съобщението на БНБ, щял да отговаря на правилата и на изискванията за държавна помощ в ЕС.


Разбира се, това са само първоначални стъпки към евентуални преговори за спасяването на КТБ. Казваме евентуални, защото докато в БНБ не постъпи конкретен проект с числа и разчети, за разговори и за бъдещи действия въобще не може и дума да става.


Естествено и Оманският фонд, и австрийската компания настояват първо да се запознаят с резултатите от


одитите за състоянието на банката

По информация на "БАНКЕРЪ" те ще са готови през октомври - най-вероятно през втората половина на месеца. Това била причината УС на БНБ да обсъди решение за удължаване на срока на специалния надзор най-вероятно с два месеца. Източници на вестника твърдят, че при одитите ще бъдат направени оценки за състоянието на кредитите, отпуснати от банката.


Ще бъде направена и оценка на паричните потоци на Корпоративна банка, като при дългосрочните кредити ще се проверяват дисконтираните прогнозни парични потоци. На базата на резултатите от тези анализи ще се определи размерът на допълнителните провизии, които трябва да начисли банката, а те на свой ред ще бъдат приспаднати от капитала й. За дългосрочни заеми, в чиято документация няма редовни отчети за финансовото състояние на длъжниците, ще се начисляват 100% провизии.


Друг важен детайл, който се разбира от писмата на акционерите и на инвеститорите до БНБ, е, че те предвиждат да получат и държавна подкрепа. Тя най-вероятно ще е в частта за осигуряване на ликвидност на банката. Схемата за предоставянето й ще включва замяна на проблемни активи с депозити или с други първокласни финансови инструменти. По този начин ще могат също и да се реинтегрират провизии, с които допълнително да се увеличи капиталът на банката. Инвеститорите ще настояват да получат гаранции от държавата, че тя ще също ще се ангажира да осигури ликвидност за банката, ако това се наложи след нейното отваряне.


Много важно е да стане ясно


какво се разбира под държавна подкрепа

В случая въобще не става дума за безвъзмездна помощ с бюджетни пари. Става дума за пари, които правителството ще депозира в банката и които ще му бъдат възстановени със съответната лихва. Тази схема през годините бе използвана и все още се ползва във всички европейски държави, на които се налага да подкрепят свои банки. В случая наистина това са пари на данъкоплатците, но те ще бъдат своеобразен заем, който ще бъде върнат със съответната печалба. Така че бюджетът няма да претърпи загуби. Но със сигурност ще загуби, ако банката не бъде подкрепена.


Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че стратегията на БНБ е първо да получи предложенията на акционерите на КТБ за осигуряване на допълнителен капитал и ликвидност, след което да ги анализира. Едва тогава ще води и разговори с техни представители и/или със самия Цветан Василев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във